Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 382 от 27.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 656/2023
Вид
Решение № 382
Подписан
27.11.2023
В сила
06.06.2024
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. С.З., 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20235500500656 по описа за 2023 година Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от З. Р. Р. от гр. С.З., чрез адв.Б. Б. от АК - П. против решение № 607 от 30.06.2023г. постановено по гр.дело № 102/2023г. по описа на Районен съд С.З., с което са отхвърлени предявените от З. Р. Р.-Г. против СУ“Х.Б.“, ЕИК ***, гр. С.З. за признаване за незаконно на уволнението й и неговата отмяна, извършено със Заповед № 161/02.11.2022г. на основание чл. 328 ал.1, т.2 и т.3 от КТ /при съкращение в щата/, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „учител, общообразователен учебен предмет прогимназиален етап”, учител по история и цивилизация с код по НКПД 23305004 в СУ“Х.Б.“- С.З. и за изплащане на парично обезщетение по чл. 225 от КТ за времето, през което е останала без работа поради незаконното й уволнение от 07.11.2022г. до 07.04.2023г., в размер на 6 804 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, като неоснователни.

Въззивницата обжалва първоинстанционното решение. Счита същото за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. На първо място намира мотива на първоинстанционния съд, с който е приел, че подборът по чл.329 КТ е законосъобразен, за незаконосъобразен. Счита за недопустимо оценяващите сами да си поставят и критериите, по които ще оценяват и това да става едновременно с разглеждане на трудовите досиета на оценяваните.

Всичко това, счита че ясно показва пълната опороченост на проведения подбор. Твърди, че по критерия трудов стаж се доказало, че комисията е допуснала грешка в изчислението, като е добавила близо една година към стажа на предпочетената да остане на работа Т.Т.. Но не ставало ясно, дали 1 това би намалило нейния брой точки от три на две. Относно критерия, определен от комисията – „Закрила при уволнение“ счита, че същият е в пълно нарушение на Кодекса на труда и трайната съдебна практика на ВКС.

Счита, че съдът по никакъв начин не е взел под внимание факта на какво основание и как комисията по подбор й е поставила нула точки. Твърди, че след направеното от нея доказателствено искане насрещната страна да предостави декларация по чл.333 КТ от името на З. Р., било посочено, че такава не съществува. Посочва, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС по въпроса работодателят има задължението да установи дали служителят се ползва от закрилата по чл.333 КТ към момента на връчване на заповедта. На следващо място, относно предоставянето на съгласие по смисъла на чл.333, ал.4 КТ за съкращението й, намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел за истинни единствено и само показанията на свидетелката П.. На последно място, относно въпросът за мотивировката на процесната заповед, счита че служителят трябва да бъде наясно с причините за неговото съкращение и основанието за това на база, на което да организира своята защита при оспорване по съдебен ред.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените с исковата молба искове на основание чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ. Моли съда да осъди ответната страна да заплати всички направени по делото на двете инстанции разноски.

Въззиваемият Средно училище „Х.Б.“ - гр. С.З., представлявано от директора А.Б., чрез пълномощника си адв.В. Е. от АК – С.З. изразява становище, че депозираната въззивна жалба е неоснователна и недоказана.

Намира за неоснователни и несъстоятелни изложените аргументи във въззивната жалба. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли изцяло въззивната жалба и да потвърди изцяло обжалваното решение. Моли да им бъдат присъдени всички направени разноски пред двете съдебни инстанции, включително и адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са били предявени следните обективно кумулативно съединени искове от З. Р. Р.-Г. от гр. С.З. против Средно училище „Х.Б.” гр.С.З., с правна квалификация чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, по чл. 344 ал. 1, т.

2 от КТ - за възстановяване на предишната работа, и по чл. 344 ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ - за обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение.

Ищцата твърди, че трудовото й правоотношение с П.о.у. „Г.Б.“ - С.З. възникнало през 2016г., на основание сключен трудов договор № 339/29.11.2016г. В началото на учебната 2020/2021г., поради извършено преструктуриране и обединяване на П.о.у. „Г.Б.“ - С.З. със СУ „Х.Б.“ С.З., подписала допълнително споразумение. Считано от 21.09.2021г. била преназначена на длъжност - „учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап, учител по история и цивилизации“ с код по НКПД 2330 5004 в СУ „Х.Б.“ - С.З.. През следващата учебна година 2022/2023г. работодателят й предложил да бъде преназначена на нова длъжност - „учител 2 в група за целодневна организация на учебния ден в начален етап /I - IV клас/“, код по НКПД 2341 5015, и едновременно с това да премине от трудов договор, сключен на основание чл.67 ал.1, т.1 КТ, на трудов договор по чл.68 ал.1, т.3 КТ - „за определено време - до завръщане на титуляра Г.И.Г.“. Така отправеното предложение за промяна в трудовото правоотношение на ищцата - с допълнително споразумение № 624/14.09.2022г. - не било подписано и прието от нея. Тоест, към датата на прекратяване трудовото правоотношение на ищцата, тя заемала длъжността „учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап, учител по история и цивилизации“. Въпреки тази фактическа обстановка и по-конкретно липсата на съгласие за промяна в трудовото й правоотношение, работодателят на ищцата подал информация в НАП за действителното й извършване. Ищцата притежавала свидетелство за професионална квалификация за придобита пета квалификационна степен от месец септември 2022 г. Със заповед № 161/02.11.2022г. и на основание чл.

328 ал.1, т.2 и т.3 КТ било прекратено трудовото й правоотношение, считано от 07.11.2022г. Във връзка с прекратяване на трудовото й правоотношение, работодателят й бил извършил подбор, като основанието фиксирано в протокола било „по реда на чл. 239 от Кодекса на труда“. Същият бил проведен на 14.09.2022г. Видно от протокола за подбор, комисията за подбор била назначена от директора на учебното заведение със заповед № 617/13.09.2022г. В протокола било фиксирано, че „съобразно утвърденото ново щатно разписание в СУ „Х.Б.“, щатните бройки за длъжността начален учител са намалени. Това означавало, че следвало подборът да се извърши между служителите, заемащи тази длъжност в учебното заведение.

Визираният подбор действително бил проведен между служителите на учебното заведение, заемащи длъжността начален учител, сред които според ответната страна по делото попадала и ищцата, наред с още седем нейни колежки. Във връзка с проведения подбор, били разгледани трудовите досиета на всичките осем начални учителки в СУ „Х.Б.“ - С.З.. Вследствие на проведения подбор, най-малко на брой точки по критериите организираност и ефективност, качество на изпълнение на служебните задължения и умения за работа в екип получила именно ищцата. По критерий трудов стаж в СУ „Х.Б.“ - С.З., било записано, че тя работи в него от 2020г., а за критерий квалификация, комисията установила, че ищцата не притежава такава. В критериите за подбор, по които комисията работила, видно от оценъчната таблица, бил залегнал и критерий „Закрила от уволнение“. По този критерий за ищцата било отбелязано, че тя не притежава такава закрила. На основание на така проведения подбор, комисията по подбора излязла със следното предложение към директора - „Въз основа на извършения подбор и на основание чл. 329 ал.1 КТ комисията предлага да бъде променен настоящия договор на З. Р. Р.-Г. от безсрочен на договор за определено време“. Ищцата била избрана за секретар на синдикалната организация на СБУ /Синдикат на българските учители/ към КНСБ в СУ „Х.Б.“ - С.З.. Счита, че прекратяването на трудовото й правоотношение е извършено незаконосъобразно и в нарушение на трудовото законодателство.

Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени; да я възстанови на предишната работа на длъжността “Учител, общообразователен учебен предмет прогимназиален етап, учител по история и цивилизации с код по НКПД 2330 5004 в СУ „Х.Б.“ 3

- С.З.; да осъди Средно училище „Х.Б.“ гр. С.З.; да й заплати сумата от 6804 лева /след изменение на иска/, представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ за оставането й без работа, поради незаконното уволнение за периода от 07.11.2022г. до 07.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва изцяло исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства.

Счита предявените исковете за неоснователни. Твърди, че първоначално, по силата на трудов договор № 298/07.09.2015г., ищцата е работила на длъжност - „възпитател начален етап“ в П.о.у. „Г.Б.“ гр. С.З. и по-късно, на основание сключен трудов договор № 339/29.11.2016г. между същите страни, е приела да изпълнява длъжността „учител в начален етап на основното образование“.

Твърди, че на основание Заповед № РД-14-15 от 29.04.2021г. на министъра на образованието и науката /обнародвана в ДВ бр. 40 от 14.05.2021г./, считано от 15.09.2021г. се преобразували Първо ОУ „Г.Б.“ гр. С.З. и Средно училище „Х.Б.“ гр. С.З. в Средно училище „Х.Б.“ гр. С.З.. Предвид това обстоятелство, между ищеца и новия работодател СУ „Х.Б.“ било подписано допълнително споразумение № 479/03.09.2021г., съгласно което, ищцата била преназначена на същата длъжност - „учител в начален етап на основното образование“ /I-IV клас/ в СУ „Х.Б.. С допълнително споразумение № 4/21.09.2021г. ищцата била преназначена на длъжност „учител, общообразователен учебен предмет, в прогимназиален етап, учител по история и цивилизации“, код по НКПД 23305004 и оттогава до датата на прекратяване на трудовото й правоотношение със СУ „Х.Б.“ гр. С.З. била на тази длъжност. Преди началото на учебната 2022/2023г. липсата на достатъчен брой ученици в СУ „Х.Б.“, намаляването броя на паралелките и сливането на паралелки, наложили оптимизиране на педагогическия и непедагогическия персонал в училището. Предвид обстоятелството, че ищцата притежавала професионална квалификация начален учител, че трудовият й стаж като учител бил преминал предимно на длъжността „учител в начален етап на основното образование“ и при наличието на такава възможност, предложили на ищцата да бъде назначена отново на тази длъжност в училището. Първоначално, след като разговаряли с нея, тя се съгласила и подготвили подписването на допълнително споразумение в този смисъл. На 14.09.2022г. й предоставили за подпис, изготвеното и подписаното от директора на училището, допълнително споразумение № 624/14.09.2022г. за преминаването й на длъжност „учител в начален етап на основното образование“. Ищцата отговорила, че ще го вземе и на другия ден ще го върне подписано. На другия ден 15.09.2022г. ищцата не се явила на работа и представила болничен лист за временна нетрудоспособност и оттогава до датата на връчването на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение /07.11.2022г./ била в болнични за временна неработоспособност. С оглед на тази фактическа обстановка относно ищцата, в НАП била подадена Справка за уведомления по чл. 62 ал. 5 КТ с вх. № 24388223044877/19.09.2022г. и непосредствено след това била подадена и Справка за уведомления по чл. 62 ал. 5 КТ с вх. № 24388223045858/26.09.2022г. - за заличаване на подадените с предходната справка данни. С връчването на ищцата на Заповед № 161/02.11.2022г. на директора на СУ „Х.Б.“ гр. С.З., с която било прекратено трудовото 4 правоотношение, била подадена до НАП и справка за уведомления по чл. 62 ал. 5 от КТ с вх. № 24388223054349/09.11.2022 г. Не било спорно, че допълнително споразумение № 624/14.09.2022г. за преминаването на ищцата на длъжност „учител в начален етап на основното образование“ не било подписано от нея и че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е заемала длъжността „учител, общообразователен учебен предмет, в прогимназиален етап, учител по история и цивилизации“, код по НКПД 23305004 в училището. В този смисъл, ирелевантни към настоящия случай и прекратяването на трудовия договор на ищеца били изложените в исковата молба твърдения за подбор, съгласно представения с нея протокол на комисията по извършване на подбор от 14.09.2022г., касаещ длъжността начален учител. Видно от него, комисията била разглеждала единствено въпроса на кого от началните учители в училището следва да се предложи сключването на договор за определено време. Този протокол бил неотносим към извършения подбор, във връзка с прекратяването на трудовия договор на ищцата с училището. Заповед № 161/02.11.2022г., с която било прекратено трудовото правоотношение с ищцата, била законосъобразна.