Решение № 11775 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11775 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110148144 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 232161/06.10.2025г. на Б. П. И. срещу *******, като след влизане в законна сила на Определение № 13882/08.04.2026 г. предмет на делото са предявените с исковата молба от Б. П. И. срещу ******* отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми по Договор за кредит № *****/28.12.2018 г., а именно: 255,65 евро (с левова равностойност 500 лева) – главница;

60,26 евро (с левова равностойност 117,86 лева) – възнаградителна лихва; 239,28 евро (с левова равностойност 468 лева) – неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за кредит № *****/28.12.2018г.

Релевира възражения за нищожност на договора в неговата цялост. Счита, че е нарушено изискването за шрифт по чл. 10, ал. 1 ЗПК. Твърди, че в договора не е посочена общата дължима за връщане сума. Сочи, че посоченият в договора лихвен процент в размер на 41 % не е действителният такъв, защото неустойката за непредоставяне на обезпечение на практика е скрита възнаградителна лихва, но не е включена при изчисляването му, като счита, че липсват в договора условията за прилагането му, поради което е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Възразява, че договорът е нищожен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото е посочен размер на ГПР от 49.65 %, но не става ясно кои разходи са включени в него. Счита, че посоченият размер на ГПР не е действително прилаганият, защото по договора неустойката за непредоставено в срок обезпечение, която в действителност има характера на скрита възнаградителна лихва, не е взета предвид при изчисляването му. Счита, че по този начин е въведена в заблуждение относно действителния размер на ГПР, което й е попречило да прецени икономическата си изгода от кредитния продукт. Възразява, че е налице нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, защото не е посочен лихвеният процент на ден. Излага, че поради нищожност на договора съгласно чл. 23 ЗПК на кредитора се дължи единствено главницата. Счита, че неустоечната клауза е нищожна и на собствено основание, защото се касае за неравноправна клауза, с която се задължава потребителят при неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка, като клаузата не е индивидуално уговорена, а освен това с нея се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, както и сочи, че тази неустойка е типичен пример за неустойка, излизаща извън 1 присъщите си функции и целяща единствено неоснователно обогатяване на кредитора.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност за задълженията. Твърди, че сумите се претендират от ответника, което е видно от справка от ЦКР към БНБ, поради което счита, че има правен интерес да бъде установено, че не му ги дължи.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава предявените искове.

С молба с вх. № 186375/11.06.2026 г. ищецът моли за постановяване на решение при признание на исковете.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявени са отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже възникването на процесните вземания в негова полза, което предполага да установи следните факти: наличието на валидно облигационно правоотношение с ищеца, възникнало по силата на Договор за кредит № *****/28.12.2018г., неговото съдържание; изпълнение на задължението за предаване на заемната сума; настъпване на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията, след което в тежест на ищцата е да докаже възраженията си за нищожност на договора и на неустоечната клауза.

С окончателния доклад съдът е отделил като безспорни между страните следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за кредит № *****/28.12.2018 г., по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 500 лв. при уговорени лихвен процент в размер на 41 %, и ГПР в размер на 49.65 %, включващ само възнаградителната лихва в размер на 117,86 лв.; че в договора е уговорено задължение за ищцата за заплащане на неустойка в размер на 468 лв. при непредоставяне на обезпечение, както и че такава й е начислена, но не е включена в посочения в договора размер на ГПР; че заемната сума е предадена на ищцата на 28.12.2018 г.; че не са настъпили обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията на ответника.

В случая съдът намира, че са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.

237, ал. 1 от ГПК. С отговора на исковата молба ответникът изрично признава основателността на предявените против него отрицателни установителни искове, като изявлението е направено от изрично упълномощено с това право лице. От друга страна, ищецът е направил изрично искане за постановяване на решение съобразно направеното признание на исковете. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на исковете, съдът намира същите за основателни и следва да бъдат уважени изцяло, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не е необходимо да излага мотиви. В съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Република България сумите следва да се посочат в евро.

2

С оглед изхода на делото в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди заплатената от него държавна такса в размер на 25,56 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Б. П. И., ЕГН **********, срещу *******, ЕИК ******, отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б.

П. И. не дължи на ******* следните суми по Договор за кредит № *****/28.12.2018 г., а именно: 255,65 евро (с левова равностойност 500 лева) – главница; 60,26 евро (с левова равностойност 117,86 лева) – възнаградителна лихва; 239,28 евро (с левова равностойност 468 лева) – неустойка при непредоставяне на обезпечение.

ОСЪЖДА *******, ЕИК ******, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Б. П.

И., ЕГН **********, сумата в размер от 25,56 евро, представляваща разноски за заплатена държавна такса.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3