Решение № 527 от 10.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. София, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20241110217816 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„******** 5” ООД, представлявано от управителя П.Х.П. чрез адв. И. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №794957-F789995/01.11.2024г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че изложената в акта и НП фактическа обстановка била непълна и неясна, а също липсвал час на проверката, включително и час на отпечатване на междинния отчет, което ограничавало правото му на защита. Нито в АУАН, нито в НП бил посочен номер и модел на фискалното устройство, или датата му на регистрация в НАП, както и нямало отбелязване дали притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“, тъй като се установило, че в обекта били монтирани и работели две фискални устройства. При евентуалност, ако съдът не се съгласи с горните аргументи за отмяна на НП, то моли случаят да бъде квалифициран като маловажен и да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нямало нанесени вреди за фиска на държавата и не са налагани наказания на дружеството за неспазване на данъчната дисциплина, при което деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява, както от законния представител, така и от упълномощения адвокат и не пледира.

Наказващият орган, чрез юрк. Й. оспорва жалбата. Моли НП да бъде 1 потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че при съставения АУАН и издадено НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, каквито са визирани в жалбата относно номера и модела на фискалното устройство, тъй като нямало твърдени от страна на дружеството, че разликата в касовата наличност се дължи на фискално устройство, което няма функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“, а доколкото наличността в касата била преброена от управителя, за което бил съставен протокол, който присъствал на проверката на място в обекта и нямал възражения по констатираните разлики, било категорично доказано извършеното нарушение. Противопоставя се нарушението да бъде квалифицирано като деяние с по-ниска степен на обществена опасност, тъй като действително нямало вреди за фиска, но санкцията била определена в минимален размер при съобразяване на всички обстоятелства. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на „******** 5” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за това, че на 16.09.2024г. при извършена проверка в търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС: бар „Гръмпи Дуорф“, находящ се в гр.

София, ул. ”Позитано” №3, стопанисван от дружеството е установено, че дневния оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, марка „ДАТЕКС“, модел FP 700, ИН DT973764 и ФП №2973764, съгласно междинния отчет от фискалното устройство е в размер на 0.00 лева, а фактическата наличност в касата на обекта – в размер на 115.00 лева, съгласно изготвен опис на паричните средства, поради което промяната в касовата наличност от 115.00 лева, представлявала въвеждане на пари в касата, което не било отразено на фискалното устройство в момент на извършването, с точност до минута, при наличие на функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ – нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.

НП е издадено въз основа на АУАН №F789995/25.09.2024г. и протокол от извършена проверка от 16.09.2024г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП.

Разпитани по делото са свидетелите А. В. Я. – актосъставител и С. Е. С. – присъствал при съставяне на акта, според които проверката е извършена на място в обекта на контрол, като била установена разлика в касовата наличност от 115 лева, между данните от фискалното устройство и описа на парите в касата, които били на стойност от 115 лева и не бил отразени във фискалното устройство. АУАН бил състав за това нарушение в присъствие на представител на дружеството и подписан без 2 възражения.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

При служебна проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено обжалваното НП, съдът установи наличие на задължително съдържание по чл.42 от ЗАНН. Следва да се отбележи по повод на възраженията в жалбата, че според чл.42, т.3 се посочва датата и мястото на извършване на нарушението, което означава, че часа не е част от това задължително съдържание. Сходни са съображенията и относно непосочване на модел, номер и регистрация на фискалното устройство в НАП при описание на нарушението, тъй като направеното в текстовата част е достатъчно ясно и подробно, за да се разбере от дружеството какво нарушение е извършено и не се ограничава правото му на защита. Актът е съставен от оправомощено лице със заповед №ЗЦУ384/27.02.2024г. на изп. директор на НАП по т.2 – от орган по приходите, при спазване на изисквания по чл.40, ал.1 от ЗАНН, като е предявен по правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №ЗЦУ384/27.02.2024г. на изп. директор на НАП по т.1.1. и е с предписаното съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН, в това число по т.5 – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Съдът вече изложи съображения в такава насока и не счита за необходимо да ги повтаря, тъй като съдържанието на НП е идентично с това на АУАН, като наказващият орган в съответствие с правомощията си по чл.53, ал.2 от ЗАНН е посочил в НП марка, модел номер и регистрация на фискалното устройство, от което е установена разликата в касовата наличност, тъй като е допусната нередовност в акта относно тези данни, но е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина.

Констатациите в акта и НП, се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани. Тези показания се подкрепиха от приобщените по АНП писмени доказателства - дневен финансов отчет от фискалното устройство и опис на парите в касата. Макар в тази част констатациите да се оспорват от жалбоподателя, в смисъл, че при установени две фискални устройства в обекта, не било ясно посочено кога е установена разлика, от кога е дневния отчет и от кое фискално устройство, то възраженията на дружеството се опровергават от материалите от АНП.

Видно от приложените дневни отчети от 16.09.2024г., както е отразено и в протокола от проверката на място и за двете фискални устройства, които са работили 3 оборота е от 0.00 лева. Според съставените от управителя описи на парите в касата от 16.09.2024г. именно той – лично е вписал, че сумата от 115.00 лева е на каса за фискалното устройство с идент. номер DT973764 и фиск. памет №2973764, а на каса за другото работещо фискално устройство наличността е 0.00 лева. По този начин, не остава съмнение, че разликата в касовата наличност е установена именно от фискалното устройство, което е посочено в НП, а не се представиха доказателства и няма твърдения от страна на жалбоподателя, че именно то – фискалното устройство с идент. номер DT973764 и фиск. памет №2973764 не разполага с функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“.

Тук е мястото да се отбележи, че според съставения протокол от извършената проверка на място в обекта, в присъствието на управителя и подписан от него без възражения, проверката е започнала в 21:28 часа и е завършила в 23:30 часа, когато обекта е работил. Всички дневни отчети, включително и от процесното фискално устройство са именно в този часови диапазон, а макар и в описа на парите от каса да не е посочен час на съставяне, то времето е изводимо от съдържанието на протокола от проверката, в който тези описи са посочени, което означава, че са съставени и парите в каса на процесното фискално устройство са установени в размер на 115.00 лева именно в същия часови диапазон, когато дневния отчет от същото устройство е бил 0.00 лева.

Що се отнася до доводи в жалбата по въпроса за вината, то трябва да се има предвид, че отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради това е ирелевантно дали служител на дружеството, работещ в обекта или управителя е бил ангажиран с въвеждането на оборотите във фискалното устройство.

По изложените аргументи, категорично се установи, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Правилно наказващият орган е наложил на дружеството имуществена санкция по чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, при съобразяване на всички обстоятелства по чл.27, ал.2 от ЗАНН.

Съдът не може да се съгласи, че процесният случай е маловажен и отговаря на дефиницията на §1, т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като въпреки, че нарушението е първо и няма данни дружеството да е наказвано за такова преди, то нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, тъй като неизпълнението на задължението от юридическото лице към държавата е довело до значителни вредни последици, а именно оборот в размер на 115.00 лева не е въведен във фискалното устройство, а оборота, който е въведен е 0.00 лева, т.е. напълно непропорционално на въведения, което завишава обществената опасност.

Затова обосновано е възприето единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство, че дружеството за първи път е наказано за нарушение на Наредба №Н4 18/13.12.2006г. на МФ, довело и до налагане на минимално наказание.

При изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – НАП, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, предвид че наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение, съдът определи на осн. ч л . чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключилото разглеждане в едно съдебно заседание и извършените процесуални действия от юрк. Й., като намира за обосновано жалбоподателят да бъде осъден да заплати минимално юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №794957-F789995/01.11.2024г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА жалбоподателя „******** 5” ООД с ЕИК ********* да заплати на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – НАП юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5