Решение № 2094 от 30.04.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2094

Пазарджик, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - IX състав, в съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЯ КОЛЕВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА и с участието на прокурора ЕЛИЦА ЗДРАВКОВА МИНДАЧКИНА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КОЛЕВА административно дело № 20257150700565 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по искова молба, препратена по компетентност от Окръжен съд-гр. Пазарджик, подадена от И. П. С., понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, с искане да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, да му плати обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, затова че през 2021 г. не му е било разрешено да внесе в затвора вентилатор, донесен от майка му, като претендирания период е от 01.09.2021 г. до 24.06.2024 г.

Твърди, че ответникът го е поставил в унизително положение като е уронил човешкото му достойнство, унижил го е пред другите лишени от свобода, създал му е изключителен дискомфорт, изразяващ се в това да не може да спи нормално, което е довело до влошаване на психическото му здраве и общия здравен статус.

Посочва, че страда от множество заболявания, като администрацията на затвора не му предоставя „никакво охлаждане“, но и не му е било разрешено да ползва донесен от майка му вентилатор. Същия му е бил необходим, тъй като е болен от „антистенокардия-аритмия“. Твърди, че от топлината го боли главата, поти се, има чувство за малоценност, унижен и застрашен е. Моли съда да уважи исковата му претенция като осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно действие и бездействие, а именно непредоставянето му на движими вещи – 1 бр. вентилатор.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Р., оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан по основание и размер.

Представителят на Окръжна прокуратура–гр. Пазарджик дава заключение, че исковата претенция е неоснователна и недоказана.

Административен съд-гр.Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Исковата претенция е с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), и касае претърпени неимуществени вреди от действия и бездействия на органи по изпълнение на наказанията.

Установено е по делото, че на 25.05.2021 г. ищецът е преведен в Затвора–гр. Пазарджик от Затвора–гр. София. Не е спорно между страните, че в процесния период от 01.09.2021 г. до 24.06.2024 г. ищецът е пребивавал в Затвора–гр. Пазарджик.

Във връзка с твърденията на ищеца от Затвора-гр. Пазарджик е изискана информация, като в Справка вх.№ 9317/24.07.2025 г. на началника на Затвора-гр. Пазарджик е посочено, че на 08.06.2021 г. ищецът е подал молба с вх. № М-1494/09.06.2021 г. От същата се установява, че С. е заявил пред началника на Затвора–гр. Пазарджик, да му бъде разрешено в деня за получаване на техника да получи: телевизор, разклонител, радио със зарядно, стенен часовник и вентилатор. На молбата са поместени ръкописни резолюции от 09.06.2021 г. в насока молбата да бъде уважена, като единствено срещу „вентилатор“ е посочено „не – вече е получен“. На молбата е поставена обща резолюция „ДА – КО“ от 09.06.2021 г.

По делото е приложен и картон за колетни пратки и свиждания на С., касаещ процесния период, от който се установява, че на 02.07.2019 г. ищецът е получил вентилатор, докато е бил на територията на Затвора-гр. София. Това обстоятелство е и причината да му бъде отказано да получи вентилатор по подадената молба с вх. № М-1494/09.06.2021 г., отправена до началника на Затвора-гр. Пазарджик.

По делото е представен и Списък на разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, одобрен със Заповед № ЛС-04-642 от 28.11.2018 г. на министъра на правосъдието. От т. 5, буква „л“ на списъка е видно, че лишените от свобода могат да притежават 1 бр. настолен вентилатор с мощност 100 вата. Издадена е последваща Заповед № ЛС-04-746/08.12.2021 г. в която т. 5, б. „м“ е посочено че е позволен 1 бр. настолен вентилатор с мощност до 100 вата закупен от лавката.

Съгласно представена по делото Медицинска справка, изготвена от Директора на МЦ към Затвора–гр. Пазарджик, се установява, че при първоначалния преглед след превеждането му в Затвора-гр. Пазарджик, лишеният от свобода е съобщил, че има личностово разстройство и хроничен хепатит „С“, като за терапия му били предписани Ксетанор, Конвулекс и Клонарекс. След получаване на медицинския му картон от Затвора-гр. София е установено, че И. С. е употребявал хероин, два пъти е предозирал и е лежал в психиатрични заведения със съмнение за самоубийство, като през 2014 г. е бил приет в МБАЛНП „Св. Наум“ за опит за самоубийство с медикаменти, единият от които бил Ривотрил (аналог на Клонарекс).

Посочено е, че на 25.11.2021 г. е консултиран с кардиолог, със заключение „Есенциална хипертония“ и „Стенокардия“. Препоръчаната терапия е заменена с налични по договор аналози. Отказал е приема им в писмен вид.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от процесуално легитимирано лице, което твърди, че през 2021 г. в Затвора-гр. Пазарджик, е претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което е юридическо лице към Министерство на правосъдието, с териториални структури, включващи и затворите - чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС.

Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл. 205 АПК във вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите.

Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество – неоснователен по следните съображения:

Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случая с исковата молба се претендират претърпени неимуществени вреди, за това че през 2021 г. не му е било разрешено да внесе в затвора вентилатор, донесен от майка му, поради което съдът квалифицира иска с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

За да възникне право на обезщетение по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, е необходимо ищецът да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: нарушение на чл. 3 ЗИНЗС от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, настъпила вреда в правната сфера на ищеца и наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението и вредата.

За разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) при отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС въпросът за вината на конкретните причинители на вредата е ирелевантен за възникването на отговорността. Освен това при отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е налице нормативно установена, по силата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, оборима презумпция за настъпване на неимуществените вреди като последица от нарушаването на забраната по чл. 3 ЗИНЗС. Следователно за разлика от отговорността по чл. 45 и следващите от ЗЗД, при претендирането на която увреденият трябва да докаже наличието на причинени неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от неправомерното деяние, при отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, по аргумент от чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, ответникът е този, който носи тежестта да разколебае презумираното от закона настъпване в патримониума на лишения от свобода на твърдените от него неимуществени вреди вследствие на нарушената от специализираните органи по изпълнение на наказанията забрана по чл. 3 ЗИНЗС. Доказването на останалите елементи от фактическия състав на отговорността е изцяло в тежест на ищеца, който посредством пълно и главно доказване, тоест по категоричен и безсъмнен начин, трябва да установи по делото, че спрямо него е извършено твърдяното неправомерно действие, респективно че е налице неправомерно бездействие, от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията, с което е нарушена забраната по чл. 3 ЗИНЗС.

В разглеждания случай ищецът е изложил твърдения, че са му нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в това да не може да спи нормално, което е довело до влошаване на психичното му здраве и общия здравен статус, вследствие на липсата на позволение по време на деня за получаване на техника през 2021 г. да получи вентилатор, донесен от майка му.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства не сочат на незаконосъобразни действия/бездействия вследствие на липсата на позволение по време на деня за получаване на техника през 2021 г. да получи вентилатор, донесен от майка му, от които да се направи извод за нарушаване от страна на служителите на Затвора-гр. Пазарджик, на забраната по чл. 3 ЗИНЗС.

Съгласно нормата на чл. 122, ал. 1 ЗИНЗС – министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. В същия смисъл е нормата на чл. 82, ал. 7 ППЗИНЗС. В изпълнение на законовата делегация министърът на правосъдието е издал приложените от ответника Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. и Заповед № ЛС-04-746/08.12.2021 г.

Със заповедите е утвърден Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите. В Списъка на разрешените вещи в т. І, озаглавена „Лични дрехи, вещи и хранителни продукти, които могат да се държат в спалното помещение“, под т. 5, б. „л“ за такава е приет настолен вентилатор 100 вата, а с последващата заповед изрично е посочено че същият е допустим ако е закупен от лавката.

От представените доказателства и по-конкретно от картона за колетни пратки и свиждане е видно, че на 02.07.2019 г. И. С. е получил вентилатор докато е бил на територията на Затвора-гр. София. Това обстоятелство е послужило като основание да му бъде отказано получаването на втори вентилатор по подадената от него молба с вх.№ М-1494/09.06.2021 г. Върху нея е поставена резолюция „не – вече е получен“, като липсват данни за оспорване на отказ на началника на Затвора-гр. Пазарджик да разреши внасянето на посочената в молбата вещ.