Решение № 4216 от 09.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4216 гр. София, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20211110210253 по описа за 2021 година при участието на секретаря Даринка Цанева, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 10253 по описа на СРС за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д – чл. 63 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. И. П. против Наказателно постановление (НП) № 311047/2017 от 26.05.2017 г. издадено от Е.И.К. – Заместник – кмет на Столична община, с което на жалбоподателя И. П. на осонавине чл. 35, ал.

7, т. 1 от Наредба за реда и условията на пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.18, т.1, б.”а“, б.„б”, б.„в” и чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал.3 от НРУПОГТТСО.

В жалбата от И. П. се излагат доводи за това, че процесното наказателно постановление не е влязло в сила. Счита се, че не е имало основания за приложение на разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗАНН, респ процесното НП не е било връчено редовно на жалбоподателя. Освен това се претендира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и неправилно поради това, че от съдържанието му не става ясно какво точно е нарушението, за което е наложена глоба в размер на 200.00 лева. Оспорват се констатациите на АНО. Излагат се твърдения за противоречие между разпоредбата на чл. 35, ал.7, т.1 от Наредбата и чл.101 от Закона за автомобилните превози, респективно за неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание, жалбоподателят И. П., редовно призован, не се явява, като същитя се представлява от адв. вява се процесуалните представители – адв. Катя Ц. и адв. Н.Н. от САК, редовно упълномощени.

1

Адв. Н. пледира за отмяна на процесното НП по съображения, изложени в жалбата. Моли на процесуланите представители да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Адв. Ц. се придържа към казаното от адв. Н., като допълва, че НП не е връчено на жалбоподателя и до настоящия момент, респективно същото не е влязло в сила.

Въззиваемата страна – Столична община, редовно призована, не се явява и не изпраща предствител.

От фактическа страна:

На 02.05.2017 г., в 07:35 часа, в гр. София, жалбоподателят И. И. П. пътувал в трамвай 22 /с инвент.№4157/ в посока Подуяне район: пл.

„Пирдоп“, като в себе си нямал превозен документ.

На спирка пл. „Пирдоп” в превозното средство се качили контрольори по редовността на пътниците в масовия градски транспорт (МГТ), сред които бил и свидетелят – С. В. В..

При извършена проверка от контрольорите било установено, че жалбоподателят И. П. не притежава редовен превозен документ. Видно от писмените доказателства по делото жалбоподателя същият отказал и да заплати карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците.

В тази връзка и свид. С. В. преценил, че жалбоподателят И. П. е извършил административно нарушение с пътуването си без превозен документ и съставил против същия акта за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0311047/02.05.2017 г. в който били отразени обстоятелствата по извършването на нарушението, неговите фактически елементи, като актосъставителят подчертал като вярно (както е указано във формуляра на акта), че става въпрос за „пътуване без редовен превозен документ”, като по-долу в АУАН е посочил и че „отказва да заплати карта продавана от по редовността на пътниците”, с което е нарушен (отново съобразно направеното подчертаване) „чл.18, т.1, б. „а”, б. „б”, б. „в” вр. чл.34, ал.3 и чл.34, ал.5 от НРУПОГТТСО”. Жалбоподателят подписал акта без възражения. Актът бил съставен в присъствието на свидетел по установяване на нарушението и жалбоподателя И. П..

Писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили.

Въз основа на така съставения АУАН, при идентично описание на фактическата обстановка и посочване като нарушени разпоредбите на чл.18, т.1, б.”а”, „б” и „в” и чл. 35, ал. 1, вр. чл.34, ал.3 от НРУПОГТТСО, на 26.05.2017 г. и Е.И.К. – Заместник-кмет на Столична община, назначен със Заповед № СОА16-РД09-1060/04.08.2016 г. е издадено обжалваното наказателно постановление.

По делото не са представени от АНО доказателства за датата на връчване на същото на жалбоподателя И. П.. Видно от приложена на лист 15 по делото справка, НП на И. П. не е връчено. В протокола на л.16 и л.18 по 2 делото е налице отбелязване, че лицето не пребивава на адреса. С оглед на изложеното и съдът намира, че за жалбоподателя И. П. не е започнал да тече срокът по чл.59, ал.2 ЗАНН и подадената жалба, по която е образувано настоящето дело следва да се приеме за подадена в срок.

Посочените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания пред съда свидетел С. В. В., както и от в приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – съставеният АУАН № 0311047 от 02.05.2017г., писмо от Район „Подуяне” – СО за невръчени НП; Протоколи с посочване, че лицето отсъства, Заповед № СОА16-РД09-1060/04.08.2016 г. на Кмета на СО, Заповед № РД-09-3/25.01.2016г. на изпълнителния директор на „ЦГМ” ЕАД, възлагателно писмо за събиране на публични вземания от СО; Покана за доброволно изпълнение;; Покана за доброволно изпълнение от ЧСИ А.П.;

Съдът кредитира показанията на свидетеля С. В., доколкото същият е извършил проверката на пътниците в превозното средство, вкл. и на жалбоподателя П., установил е че е нередовен пътник, тъй като е бил без редовен превозен документ и е съставил АУАН на същия, като свидетелските показания са обективни и логични, като свидетелят не си спомня някои детайли по случая (това следва да се отдаде на естеството на работата му и на изминалото време, но ясно и точно заявява, че на 02.05.2017г. е изпълнявал служебните си задължения по спазване редовността на пътниците в ТМ 22.

Затова съдът цени показанията му и основа фактическите си изводи въз основа на тях.

Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и изясняват същото в пълнота, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са и приобщени по надлежния процесуален ред.

Въз основа на установените с доказателствени материали фактически обстоятелства, се налагат следните правни изводи.

Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Съдът приема, че жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок, доколкото АНО не представи доказателства за датата на връчване на обжалваното НП на жалбоподателя И. П.. В допълнение – в преписката не се откриват доказателства за връчване, а е налице приложено писмо, в което се посочва, че НП не е връчено. Не са представени от страна на АНО и надлежни и достатъчни доказателства за това, че са били налице всички законово предвидени предпоставки по чл.58, ал.2 ЗАНН, за да се приеме, че жалбоподателят не е бил намерен на адреса си, тъй като е напуснал същия. Безспорно е, че разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН съдържа една правна фикция като приравнява правните последици на личното връчване с тези на невръчване на наказателното постановление. Тъй като фикционната норма е изключителна - представлява отклонение от общата 3 уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, нейното тълкуване е само ограничително.

Следователно, за да е осъществен фактическия състав на чл. 58, ал. 2 ЗАНН е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен.

От доказателствата по делото е видно, че не е установено едно кумулативно изискуемите факти и обстоятелствата. Няма никакви доказателства неизвестен ли е новият адрес на жалб. П.. Следователно от така установените по делото факти, не може да се направи извод, че наказателното постановление е връчено надлежно на жалбоподателя при условията на чл.

58, ал. 2 ЗАНН. С оглед на това изводът на АНО, че същото е влязло в сила и породило правни последици е неправилен

Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес да обжалва издаденото НП, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че И. И. П. пътувал на 02.05.2017 г., около 07:35 часа, в гр.София в травмай 22 с инвент.

№ 4157 в посока Подуяне район; пл.Пирдоп, като последният не разполагал с редовен превозен документ и отказал да закупи карта за еднократно пътуване.

В хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са опорочили издаденото НП и са абсолютно основание за отмяната му. На жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.35, ал.7, т.1 от НРУПОГТТСО /в редакцията, действаща към момента на проверката и към момента на издаване на обжалваното НП/ за нарушение на чл.18, т.1, б.”а”, „б” и „в” и чл. 35, ал. 1, вр. чл.34, ал.3 от Наредбата.

Съгласно чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата „Кметът на Столична община възлага на Изпълнителния директор на „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ ЕАД да определи длъжностните лица, които да осъществяват контрола по редовността на пътниците в обществения транспорт.

Длъжностните лица - контрольори по редовността на пътниците, определени от Изпълнителния директор на „ЦГМ“ ЕАД, съставят актове на нарушителите за всяко установено от тях нарушение според предоставените им с тази наредба правомощия. Съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредбата „въз основа на съставените актове за установяване на административни нарушения, посочени в чл. 35, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 34, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата, кметът на Столична община или определен от него заместник кмет издават наказателни постановления“.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с надлежно делегирани правомощия с представените по делото заповеди.

Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски 4 транспорт на територията на Столична община е приета с Решение № 520 по Протокол № 48 от 26.09.2013 г., с последващи изменения и допълнения /действала към момента на деянието и към момента на издаване на обжалваното НП и отм. с Наредба за реда и условията за пътуване с обществен градски транспорт на територията на Столична община, приета с Решение № 178 по Протокол № 51 от 5.04.2018 г./. Именно това е приложимият подзаконов нормативен акт, съгласно чл. 3, ал.1 от ЗАНН, доколкото това е действалата Наредба към датата на деянието. Същата действително не се явява по-благоприятен закон с оглед на предвидения размер на глобата в новоприетата Наредба, но този въпрос следва да подлежи на обсъждане само в случай, че се приеме, че НП е законосъобразно издадено, при обсъждане на размера на глобата.

Следва да се посочи, че са допуснати и съществени процесуални нарушения при описание на деянието, касаещи неговата съставомерност, които нарушения ограничават възможността на санкционираното лице да ангажира адекватно правната си защита.

В чл. 18, т. 1 от НРУПОГТТСО / действаща към момента на деянието/ са предвидени задължения за пътниците, както следва: а) да притежават редовен превозен документ до слизането си в района на спирката на наземния транспорт или в платената зона на метрото; б) да предоставят превозния си документ на контролните органи за проверка, а пътуващите с персонализирани карти да показват документ за самоличност при поискване; в)при констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците или карта за нетаксуван пътник с абонаментна карта на електронен носител в тролейбуси и трамваи, да слязат от превозното средство на следващата спирка и да предоставят на контролните органи лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за административно нарушение. След като се твърди, че лицето е извършило няколко нарушения - по чл. 18, т.1 б. „а“, б. „б“ и б. „в“ е следвало да му определят отделни наказания за всяко от тях, което в случая не е сторено. По този начин не става ясно наложеното наказание за кое от трите нарушения е наложено - за това, че лицето не е притежавало превозен документ /б. „а“за това, че не го е представило на контролните органи /б. „б“/ или за това, че не е предоставило на контролните органи лична карта/ личен паспорт за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, след като е констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта /б. „в“/.