Решение № 8532 от 10.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8532 гр. София, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И Д. К като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110103193 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „*********“ ЕООД да заплати на „******“ ЕООД сумата от 4144.00 лева, представляваща неплатена част от наемна цена за ползване в периода от 23.06.2020г. до 29.10.2020г. на съоръжение ****, сериен № **********, L, сумата от 792.00 лева- наемно възнаграждение за ползване в периода от 09.06.2020г. до 10.09.2020г. на съоръжение Е450 A J , сериен № ***********-***********, дължими по силата на сключен между страните рамков договор за наем на съоръжения № ccBG 2084 от 05.06.2020г. и индивидуални договори (поръчки) за наем към него съответно от 23.06.2020г. и от 08.06.2020г. и анекси към тях, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 20.01.2022г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 582.72 лева, представляваща обезщетение за забава върху общо дължимата по рамковия договор наемна цена за периода от 12.11.2020г. до 10.01.2022г.

Ищецът твърди, че с ответника са страни по рамков договор за наем на съоръжения № ccBG 2084 от 05.06.2020г., по силата на който и въз основа на индивидуални договори (поръчки) за наем съответно от 23.06.2020г. и от 08.06.2020г. и анекси към тях предоставил на ответника за ползване на собствения му обект, находящ се в гр. София, кв. „......“, следните движими вещи: съоръжение ****, сериен № **********, L, което ответникът ползвал в периода от 23.06.2020г. до 29.10.2020г., както и съоръжение Е450 AJ, сериен № ***********-***********, което ползвал за времето от 09.06.2020г. до 10.09.2020г. По силата на индивидуалните договори за наем наемателят „*********“ ЕООД следвало да заплаща дневно наемно възнаграждение в размер на 50.00 лева без ДДС на ден за съоръжение ****, и по 60.00 лева без ДДС на ден за съоръжение Е450A J , сериен № ***********-***********, като за дължимите възнаграждения били издадени фактури в периода от 30.07.2020г. до 27.10.2020г., като неплатени въпреки настъпване на падежите по фактурите останали сумите, както следва: сумата от 4144.00 лева, представляваща наемна цена за ползване през исковия период на съоръжение ****, сериен № **********, L, и сумата от 792.00 лева- наемно възнаграждение за ползване през процесния период на съоръжение Е450A J , сериен № ***********-***********. С оглед на това ищецът в 1 качеството си на наемодател по договора претендира в настоящия процес неплатените наемни възнаграждения, обезщетение за забава, както и разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба, негов представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е уведомен за възможността по отношение на него да бъде постановено решение по реда на чл. 238 ГПК- указания в този смисъл се съдържат в разпореждането на съда от 01.11.2022г., препис от което е надлежно връчен на адресата. С молба от 23.10.2023г., както и в проведеното на 14.02.2024г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество е заявил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това. Наред с това, от посочените в исковата молба обстоятелства, писмените доказателства и приетото по делото заключение на съдебно- счетоводната експертиза може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките, регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за посочените по- горе суми да бъдат изцяло уважени.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1508.00 лева, представляваща разноски за производството, в т. ч. заплатени държавна такса, депозит за възнаграждение на вещото лице, извършило съдебно- счетоводната експертиза, както и адвокатски хонорар.

По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „*********“ ЕООД, ЕИК ************, да заплати на „******“ ЕООД, ЕИК *******, сумата от 4144.00 лева, представляваща неплатена част от наемна цена за ползване в периода от 23.06.2020г. до 29.10.2020г. на съоръжение ****, сериен № **********, L, сумата от 792.00 лева- наемно възнаграждение за ползване в периода от 09.06.2020г. до 10.09.2020г. на съоръжение Е450 A J , сериен № ***********-***********, дължими по силата на сключен между страните рамков договор за наем на съоръжения № ccBG 2084 от 05.06.2020г. и индивидуални договори (поръчки) за наем към него съответно от 23.06.2020г. и от 08.06.2020г. и анекси към тях, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 20.01.2022г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 582.72 лева, представляваща обезщетение за забава върху общо дължимата по рамковия договор наемна цена за периода от 12.11.2020г. до 10.01.2022г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 1508.00 лева- разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2