Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 760 от 24.08.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 912/2022
Вид
Определение № 760
Подписан
24.08.2022
В сила
24.08.2022
Състав
Весислава Иванова, Иван Стойчев, Карамфила Тодорова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 760 гр. София, 24.08.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Весислава Иванова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20221000600912 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура (СГП) срещу протоколно определение от 27.7.2022 г., постановено по н.о.х.д. № 1280/22 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 1. състав в проведеното разпоредително заседание, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на констатираното от съда съществено и отстранимо процесуално нарушение, изразяващо се в неясно фактически формулирано обвинение, препятстващо правото на подсъдимата да го разбере и да организира защитата си.

С протеста се поддържа становище за неправилност на определението. Прокурорът счита, че фактическата обстановка в обвинителния акт е отразена ясно и в пълнота като са посочени всички обстоятелства относно конкретното поведение на подсъдимата. Намира, че не било необходимо в обвинителния акт да фигурира размерът на всички отпускани от обвинената суми, нито пък този на отчитаните от нея като изразходени, защото тази информация се съдържала в делото. Прокурорът отправя към въззивната инстанция искане за отмяна на протестираното определение.

По реда на чл. 342, ал. 2 НПК е постъпило възражение срещу протеста от защитника на подсъдимата Л., в което са изложени съображения в подкрепа на тезата за правилност на определението. Защитникът подчертава, че извършените от дееца действия, с които не е положил достатъчно грижи за повереното му имущество може да са от различно естество, но за обективната съставомерност на деянието е необходимо те да са довели до предвидения съставомерен резултат, какъвто обаче, видно от доказателствата по делото, не бил настъпил в разглеждания случай. С възражението се претендира за потвърждаване на определението.

1

Софийски апелативен съд намира частния протест за допустим. Същият е депозиран срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект и в предвидения законов срок от 7 дни (протестът е подаден на 3.8.2022 г.) Разгледан по същество, частният протест е неоснователен.

Макар и подробен, по същество протестът не съдържа никакви конкретни съображения срещу обстойните констатации, изложени в протестираното определение. А те се споделят напълно от въззивния съд.

Видно от внесения в първата инстанция обвинителен акт, в обстоятелствената му част има фактическо твърдение за причинена щета (в общ размер за продължаваното престъпление и за всяко от двете деяния, включени в него), но генезата на твърдяното й настъпване не е описана изобщо. В обвинителния акт са описани единствено данни за документални нарушения и за протичането на вътрешната проверка, данни за задълженията на подсъдимата в съответното й длъжностно качество, но не и фактическите обстоятелства, обусловили настъпването на вредоносния резултат, предвиден в състава на престъплението по чл. 219, ал. 1 НК. С основание СГС е приел, че не е ясно как е формирана вредата, че не е отразено какви точно грижи е следвало да положи подсъдимата, а не е, и налице ли е причинно-следствена връзка между поведението й и съставомерния резултат.

Не се споделя виждането на прокурора, че не било нужно да се описват конкретни действия на подсъдимата, свързани с формирането на вредата, защото били изводими от доказателствата. Факти за това трябва да се съдържат в обвинителния акт, който определя предмета на доказване.

Изброените недостатъци в обвинителния акт са съществени и определят като правилно съждението на първата инстанция, че той не отговаря на стандарта за съдържанието му, предвиден в чл. 246, ал. 2 НПК.

От съществено значение е обвиняемият да е наясно с фактическите и правни рамки на обвинението, защото в това се изразява правото му да го разбира. В разглеждания казус това изискване не е постигнато изобщо. САС но свой ред припомня, че в Тълкувателно решение № 2/02 на ОСНК на ВКС въпросът за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна, е изрично разрешен (в т. 4.2). Посочено е, че „чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган”, както и че „главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяването на правото на защита”.

В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че протестираното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, САС, НО, 2. състав

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.7.2022 г. на СГС, НО, 1. състав за прекратяване на съдебното производство по н.о.х.д. № 1280/22 г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3