Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1590 от 05.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12763/2025
Вид
Решение № 1590
Подписан
05.05.2026
В сила
04.06.2026
Състав
ДАНИЕЛА КРАСИМИРОВА ТОШЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1590 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно наказателно дело № 20251110212763 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя ***, против Електронен фиш (ЕФ) № 8505186332, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение по чл.

102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

В депозираната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на издадения ЕФ. Твърди се, че процедурата по издаване на ЕФ за това нарушение е неприложима към процесното нарушение, с оглед датата на неговото извършване. Посочва се, че са изтекли давностните срокове по чл.

34 ЗАНН. По-нататък, в жалбата се твърди, че санкционираният субект не е извършил нарушението, тъй като ППС е имало инсталирано бордово устройство за електронно събиране на пътни такси. Изтъкват се и твърдения за нарушения на правото на ЕС, доколкото доставчикът на услугата за електронно пътно таксуване е следвало да информира ползвателя и в тази връзка да се предостави възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки. Жалбоподателят счита случая за маловажен. С тези аргументи се иска отмяна на ЕФ. Отправена е и претенция за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява 1 от адв. К., която е взела становище по съществото на делото и пледира за отмяна на ЕФ, и за присъждане на сторените в хода на производството разноски.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от юрк. ***, който също е взел становище по съществото на делото и пледира за потвърждаване на ЕФ, по съображения, че същият е законосъобразен и правилен. Отправил е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, приема за установено следното от фактическа страна:

На 03.03.2022 г., в 08:25 часа, пътно превозно средство товарен автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, с технически допустима максимална маса 27 000 кг., брой оси 3 /три/, екологична категория ЕВРО 5, без ремарке, се движел на територията на Столична община по път А-3 км 8+226, с посока нарастващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото пътно превозно средство не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.

2 от ЗП, като за превозното средство нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с техническо устройство № 20421, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което се намирало на път А-3 км 8+226.

За установеното бил издаден електронен фиш № 8505186332 за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, съобразно утвърден образец на електронен фиш, по силата на който на основание чл. 187а, ал. 2, т.

3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството собственик на превозното средство била наложена имуществена санкция в размер на сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.

Гореописаната фактическа обстановка съдебният състав приема за установена въз основа събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: снимков материал към електронен фиш № 8505186332; доклад от електронна система за събиране на такси; справка за собственост на МПС; известие за доставяне; копие на свидетелство за регистрация на МПС, договор за предоставяне на декларирани данни и приложение към него.

Съдът кредитира приложените и приобщените по делото писмени доказателства на основание чл. 283 НПК. Посредством тях се установява, че е бил издаден обжалваният електронен фиш за ППС посочено в него, като от справката се установява, че ППС, с което е извършено нарушението е 2 собственост на санкционираното дружеството. Установява се и това, че дружеството е имало сключен договор с доставчик на услуга за електронно пътно таксуване.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същество е основателна.

По процесуалната законосъобразност на ЕФ:

Съдът установи, че жалбоподателят е санкциониран с издаването на електронен фиш по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като собственик на пътното превозно средство, за което не са платени дължимите такси, като е наложена предвидената по чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 ЗДвП санкция за юридически лица във фиксиран размер на сумата от 2500 лева.

Съгласно нормата на чл. 3, ал. 1 ЗАНН, която в процесния случай се явява приложимият процесуален закон, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. В ЕФ е посочено, че нарушението е извършено на 03.03.2022 г. Дружеството е санкционирано на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Процедурата по която се санкционират тези нарушения е разписана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. В редакцията, действаща към момента на постановяване на решението, санкционирането на нарушителите става с издаване на електронен фиш, но с оглед чл. 3, ал. 1 ЗДвП следва да се приложи нормативният акт, който е действал към момента на извършването на нарушението. Към 03.03.2022 г.

(датата на нарушението), нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, обн. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., е предвиждала издаване на електронен фиш само за нарушение на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и за нарушението по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. С оглед на това, съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че не е спазена санкционната процедура за налагане на имуществена санкция, доколкото констатираното нарушение е следвало да бъде санкционирано чрез издаване на наказателно постановление от съответния компетентен орган, издадено въз основа на съставен АУАН.

Допуснатото процесуално нарушение има характера на съществено, поради което се налага отмяна на издадения ЕФ дори само на това основание.

Отделно от това, основателно е посочено от жалбоподателя, че размерът на санкцията е прекомерен. Съдът намира размера на имуществената санкция възлизащ на 2500 лева за прекомерен с оглед мотивите на Съда на ЕС, изложени в решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС, съгласно което „чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., 3 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на

„компенсаторна такса“ с фиксиран размер“.

Отделно от това, доколкото по делото е налице договор с доставчик на електронна услуга за пътно таксуване, не е изследван и въпросът дали пътната такса не е била заплатена, което също е основание за отмяна.

Съдът констатира и нарушение на европейското законодателство, за каквото се твърди и в жалбата. Съгласно чл. 2, пар. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такива са предвидени в националното законодателство. Доколкото регламентът е нормативен акт, с общо приложение и е задължителен за държавите членки от датата на влизането му в сила, следва, че преди да приеме, че е извършено административно нарушение, наказващият орган е следвало да провери дали доставчикът на електронни услуги за пътно таксуване не е информирал в случая Дружеството – жалбоподател за въпросната недекларирана пътна такса и дали са взети мерки за предеклариране на данните на ППС. Доколкото наказващият орган не е изследвал този въпрос, съдът намира, че ЕФ се явява преждевременно издаден.

По изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. От представения по делото договор за правна защита е видно, че разноските на жалбоподателя за оказаната адвокатска помощ възлизат на 500 лева и с оглед отправеното искане на страната, да бъдат присъдени разноски, съобразно приложения по настоящото производство договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че следва да присъди сума в размер на 255,65 евро, с левова равностойност от 500 лева в полза на жалбоподателя, платима от въззиваемата страна.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН,

СЪДЪТ

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш № 8505186332, издаден от АПИ, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 255,65 евро, представляваща разноски за осъществено процесуално представителство от адвокат в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5