Решение № 1259 от 24.11.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 1714/2023
- Вид
- Решение № 1259
- Подписан
- 24.11.2023
- В сила
- 16.12.2023
- Състав
- Димитър Чардаков
Цитирани разпоредби
- чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.329, ал.1, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 и 127а · Семеен кодекс
- чл.127а, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.142 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.49, ал.1 и ал.3 · Семеен кодекс
- чл.49, ал.1 и ал.3 · Семеен кодекс
- чл.53 · Семеен кодекс
- чл.59 и 127а · Семеен кодекс
- чл.59, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.59, ал. 4 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1259 гр. Пазарджик, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20235220101714 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е брачен иск по чл.49, ал.1 и ал.3 СК, който е съединен с небрачните искове по чл.53, чл.59 и 127а СК.
Ищцата П. А. М. с ЕГН ********** от гр. ** твърди, че на **8г. в гр.
Пазарджик е сключила граждански брак с ответника Е. М. М. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. **. Твърди, че съпрузите имат три деца, две от които са пълнолетни. Третото дете н Е. М. с ЕГН ********** е родено на 2**7 г. и не е навършило пълнолетие. Твърди ищцата, че съпрузите и децата са живели в Германия и първоначално отношенията им били прекрасни, хармонични, изпълнени с взаимност. Поддържа, че без видима причина настъпила промяна в поведението на ответника и той станал невъздържан, груб и агресивен към останалите членове на семейството. Конфликтът се задълбочил и през 2022г. ответникът напуснал семейното жилище и се завърнал в Република България. Не след дълго ищцата и най-малкото дете също се прибрали в родината. Ищцата настоявала пред ответника да поправят брака, но той категорично отказал и заявил, че не желае с нея и децата.
Ответникът престанал да се интересува тях – избягвал ги, не ги търсил, не общувал по никакъв начин с тях. Ищцата твърди, че поради по 1 гореизброените причини бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и между съпрузите липсва доверие, взаимно уважение и разбирателство. Двамата са се отчуждили един от друг. Твърди, че вината за разстройството на брака е на ответника. Твърди още, че от началото на фактическата раздяла само тя се грижи за непълнолетното дете.
Иска от съда да прекрати брака с развод поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника, да предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на детето и то да живее при нея, а на ответника да бъде определен режим на лични отношения с него.
Претендира месечна издръжка за детето в размер на 300 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. На основание чл. 53 от СК иска след развода да възстанови фамилното си име от преди този брак, което е А.а. На основание чл.127а, ал.2 СК иска с решението съдът да замести съгласието на бащата детето да пътува до Германия и останалите държави от Европейския съюз до навършването на пълнолетие, както и за издаването на необходимите лични документи. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът, представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, не оспорва дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Оспорва вината на ответника. Не оспорва небрачните искови с изключение на иска за издръжка на детето за разликата над 200лв.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
От представените официални удостоверителни документи е видно, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на **8г. в гр. Пазарджик, за който е съставен акт за граждански брак №** от **8г. Преди този брак фамилното име на съпругата е било А.а. Съпрузите имат непълнолетно дете – н Е. М. с ЕГН **********, родено на 2**7 г.
От показанията на свидетелите а в А.а и ф к к се установява, че съпрузите са разделени от около две години. Докато били заедно ответникът се държал грубо с ищцата. Системно злоупотребявал с алкохол. Не работел и не се грижил за прехраната на семейството. Постоянно взимал пари от съпругата си, за да пие. След раздялата ищцата заживяла на семейни начала с друг мъж в Германия. Често си и идва в България. Детето живее при нея в 2
Германия и тя се грижи за отглеждането му. Бащата не се интересува от нея и от детето. То не може да се прибере в България поради отказа на бащата да съдейства за издаването на необходимите лични документи за пътуването.
От представените писмени доказателства – трудов договор, справка от НАП, социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик и договор за наем на жилище е видно, че ищцата работи по трудово правоотношение в Германия и получава месечен доход в размер на 1600 евро.
Заплаща месечен жилищен наем в размер на 900 евро. Ответникът няма облагаеми доходи.
От приетия по делото социален доклад на Дирекция СП – Пазарджик се установява, че грижата за детето изцяло е поета от майката.
При така установените обстоятелства съдът приема, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, предизвикано от грубото отношение на ответника към ищцата, неполагането на грижи за семейството, злоупотребата с алкохол и пилеенето на семейните средства за задоволяване на непреодолимата потребност от него. Освен това, след раздялата й с ответника ищцата е установила фактически съпружески отношения с друг мъж. Затова бракът между ищцата и ответника следва да се прекрати като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 СК, съдът следва да се произнесе относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето.
При решаването въпроса относно упражняването на родителските права съдът следва да се ръководи от критериите, заложени в чл.59, ал. 4 СК, като прецени възпитателски качества на родителите и моралния им облик, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пол и възраст на детето, помощ от трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови условия, като безспорно решаващо значение имат интересите на детето. В понятието „интереси на децата“, както посочва ППВС № 1/1974 г., се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето 3 обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Изрично посочено е, че решаващо значение за детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността му.
В контекста на горното и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът счита, че родителските права следва да се предоставят на майката. След раздялата на родителите тя е поела грижата за детето и единствено тя е заявила желание да получи родителските права. Притежава необходимите родителски качества, осигурила е добър дом на детето и между тях е изградена силна емоционална връзка. От страна на бащата не е постъпило искане за родителски права. Предвид гореизложеното съдът счита, че в интерес на детето е то да живее при майката и тя да упражнява родителските права.
Следва да се определи режим за лични отношения на другия родител с детето, тъй като безспорно бащата също трябва да осъществява контакти с него. Ищцата е поискала бащата да може да взима детето при себе си с преспИ.е всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч. в петък до 16 ч. в неделя, за 30 дни през лятото, когато майката не е в отпуск, по време на Коледните празници през четни години и по време на Великденските празници и Нова година през нечетни години. Съдът намира, че предложеният режим не застрашава интересите на детето и осигурява достатъчно време за общуване с другия родител, поради което искането следва да се уважи.
Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца безусловно, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Разпоредбата на чл.142 СК предвижда размерът на издръжката да се определя в зависимост от нуждата на децата и възможностите на родителите. Детето е сравнително голямо, а с увеличаването на възрастта нарастват и необходимите средства за издръжка. Съдът счита, че за издръжката на детето месечно са необходими 600 лв., от които бащата следва да заплаща 300лв. Издръжката се дължи, както е поискана – от подаването на исковата молба в съда на 11.05.2023г., до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава при просрочие.
4
Съгласно чл.53 СК, съпругът, който при сключването на брака е променил фамилията си, след неговото прекратяване може да си я възвърне. В случая ищцата е била с фамилно име А.а, което ще носи след развода, тъй като изрично е поискала това и съдът следва да допусне промяната.
Молбата по чл.127а, ал.2 СК също е основателна, тъй като майката и детето живеят преимуществено в Германия, което налага то да може да пътува свободно до своето местожителство.
При този изхода на делото на основание чл.329, ал.1, изр.1 ГПК ответникът дължи на ищцата съдебни разноски в размер на 650лв., а на съда дължи държавна такса за допускане на развода в размер на 30 лв. и държавна такса върху присъдената на детето в размер на 432 лв.
На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между П. А. М. с ЕГН ********** от гр.
** и Е. М. М. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. **, сключен на **8г. в гр. Пазарджик, за който е съставен акт за граждански брак №** от **8г., поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брака има съпруга Е. М. М..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето н Е.
М. с ЕГН **********, родено на 2**7 г., на майката П. А. М. с ЕГН ********** от гр. **, като детето ще живее при нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения, при който бащата Е. М. М. ще може да вижда и да взима детето н Е. М. всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч. в петък до 16 ч. в неделя, за 30 дни през лятото, когато майката не е в отпуск, по време на Коледните празници през четни години и по време на Великденските празници и Нова година през нечетни години.
ОСЪЖДА бащата Е. М. М. да заплаща месечна издръжка на детето н Е.
М. в размер на 300лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда /11.05.2023г./ до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена 5 вноска.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
ВЪЗСТАНОВЯВА фамилното име на съпругата П. А. М. преди този брак, което е А.а.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата Е. М. М. с ЕГН **********, по силата на което до своето пълнолетие детето н Е. М. с ЕГН **********, родено на 2**7 г., да пътува до Германия и до всички държави от Европейския съюз, както и за издаването на необходимите лични документи.
ОСЪЖДА Е. М. М. с ЕГН ********** да заплати на П. А. М. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 650 лв.
ОСЪЖДА Е. М. М. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Пазарджик държавна такса за допускане на развода в размер на 30лв., както и държавна такса върху присъдената издръжка на детето в размер на 432лв.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6