Определение № 175 от 20.01.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 175 гр. София, 20.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20258002901917 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „СиС Инвест България“ ООД, гр.София, чрез адв.Л. Д. от САК, срещу решение № 750/03.06.2025г. по възз.гр.д.№ 3024/2024г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 4792/10.08.2024г. по гр.д.№ 11958/2023г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният против А. В. осъдителен иск за вземане, с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, за сумата 200 000 евро, представляващо неустойка по чл.3, ал.2 от сключения между страните по делото договор за посредничество от 21.10.2019г. за неизпълнение на задължение за подписване на предварителен договор с „Казънс“ ЕООД за учредяване на право на строеж за изграждане на монолитна сграда в поземлен имот с идентификатор ***, в съответствие с бъдещ план за застрояване и регулация.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати процесуални нарушения и необоснованост (чл.281, т.3 ГПК).

Процесуалната незаконосъобразност е обоснована с доводи за нарушения на диспозитивното начало, на правилата на тълкуване и относно обосноваността на въззивното решение. Според касатора са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при разглеждане на евентуалните възражения за нищожност на клаузата на чл.3, ал.3 от договора за посредничество.Поддържа, че в резултат на допуснатите редица съществени нарушения на съдопроизводствените правила решението е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Намира, че 1 изводът за нищожност на неустойката е извършен в нарушение на ТР № 1/15.06.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Релевирани са и доводи за нарушение на чл.142, ал.2, т.5 ЗЗП, във вр. с чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. По изложените подробни съображения искането е за касиране на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен, евентуално - за връщане на делото за ново разглеждане със съответни задължителни указания.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, при проверката по чл. 269 ГПК, в рамките на оплакванията, наведени с въззивната жалба, да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички доводи и възражения на страните за релевантните факти, на които те се основават, и да изложи самостоятелни собствени мотиви по тези възражения и факти, съобразявайки правилата на формалната логика, опита и научното знание?

2. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отхвърли предявения иск на незаявено основание?

3. За предпоставките, критериите и границите, при които е допустимо съдът да извърши тълкуване на договорите, с оглед принципа на диспозитивното начало в процеса без същото да води до недопустима подмяна на действителната воля на страните по правоотношението?

4. Как следва да процедира въззивният съд при съдържащо се във въззивната жалба оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото, съгласно чл 146 ГПК, или че докладът му е непълен или неточен?

5.1. Длъжен ли е въззивният съд, независимо от обстоятелството, че не изготвя нов доклад със съдържанието по чл. 146 ГПК, с оглед спазване на очертаните в ТР № 1 от 09.12.2013г. на ОСГТК съдопроизводствени принципи, да уведоми страните, когато ще разглежда служебно въпрос, свързан с правилното приложение на императивния материален закон, като им даде указание относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства и възможността да вземат становище?

5.2. Длъжен ли е въззивният съд, когато за първи път се произнася по своевременно направено от първоинстанционния ответник евентуално възражение за нищожност на договорна клауза, като неравноправна по 2 смисъла на ЗЗП, което е останало необсъдено от първоинстанционния съд, да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и да укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства и възможността да вземат становище?

6. Длъжен ли е въззивният съд, когато за първи път се произнася по своевременно направено от ответника евентуално възражение срещу основателността на иска, да разгледа и се произнесе по всички относими към това възражение, доказателства, доводи и възражения на ищеца, включително след като отстрани допуснати от първоинстанционния съд нарушения при изготвяне на доклада по делото?

7. Какви са предпоставките, съгласно които една договорна клауза се определя като неравноправна?

8. Длъжен ли е въззивният съд да назначи съдебно- техническа, съдебно - оценителна или друга, включително комплексна експертиза, когато такава е своевременно поискана от страните /или да назначи служебно такава, дори когато не е поискано от страните/, за да може основано да отговори на въпросите налице ли са предпоставките за уважаване на възраженията на ищеца за нищожност на договорната клауза за неустойка, поради противоречие с добрите нрави по см. на чл.26, ал.1 ЗЗД и като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.2 ЗЗП?

9. Как се определя естеството на договора и неговият правен характер и зависи ли той от начина, по който страните са го озаглавили?

10. При направено възражение за противоречие на клаузата за неустойка с добрите нрави и във връзка със служебното задължение на съда да следи за съответствието на неустойката с добрите нрави, за да уважи или отхвърли направеното възражение, следва ли съдът в мотивната част на решението си да разгледа и обсъди едни или няколко от примерните критерии, посочени неизчерпателно в т. 3 от ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС или други относими критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства по обсъжданото договорно отношение и конкретните възражения на страните, включително своевременно ангажирани доказателствени искания

11. Има ли качеството „потребител“ по смисъла на легалната дефиниция на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП ответникът А. В., предвид предмета на договора за посредничество от 21.10.2019г., и крайната преследвана с него цел, свързана с придобиване на право на собственост върху недвижими имоти?

С писмен отговор насрещната страна, ответникът А. В., чрез адв.Н. П. от САК, оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационнната жалба. Претендира за присъждане на разноски за процесуално представителство в касационната инстанция.

3

Съставът на I т.о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Първоинстанционното производство, гр.д. № 11958/2023г. на Софийски градски съд, е образувано по предявения от „СиС Инвест България“ ООД, гр.София, против А. В. осъдителен иск с предмет вземане, с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, за неустойка по чл.3, ал.2 от сключения от тях договор за посредничество от 21.10.2019г. в размер на 200 000 евро за неизпълнение на задължение за сключване на предварителен договор с представения инвеститор.

Първоинстанционният съд е приел за установено и безспорно сключването на процесния договор между ответника, като доверител, и ищеца, като довереник. Изложил е, че обхватът на уговорените в чл.1 от договора услуги/дейности на довереника са съответни на целта на доверителя – от собствения му имот да бъде обособен УПИ, в който да се предвиди изграждане на многофункционална сграда с подземни гаражи, като запази за себе си не по-малко от 19% от правото на строеж от РЗП, а отделните уговорки по т.3 от преамбюла и тези по чл.1, ал.1, т.1, б. „а“- б. „е“ описват последователността на дължимите от довереника действия, първото от които е обособяване на УПИ от поземления имот, в който да се предвиди за изграждане възможната по закон и желана от ответника сграда. Направен е извод, че срещу уговореното в чл.2 от договора възнаграждение довереникът се е задължил преди всичко да осигури обособяване на УПИ от поземления имот, в който да се предвиди изграждане на многофункционална сграда с подземни гаражи. Относно уговорената в чл.3, ал.2 от договора санкция за доверителя – неустойка, уговорена в размер на 200 000 евро е констатирал, че е за отказ за сключването на предварителен договор, съответно окончателен договор, с който са договорени условията по чл.1, ал.1 или по-благоприятни такива, с представения от довереника инвеститор, като правото да откаже сключването на договор е единствено, ако по отношение на инвеститора има открита процедура по ликвидация или несъстоятелност. По отношение на представения по делото предварителен договор първата инстанция е приела, че има за предмет задължение за учредяване на право на строеж за изграждане на монолитна сграда в поземления имот в съответствие с бъдещ план за застрояване и регулация, но е извън неговия обхват, а и извън обхвата на окончателния договор, предпоставеното за сключването му условие – отреждане на поземления имот или на част от него в самостоятелен УПИ.

Изтъкнал е, че за довереника възниква задължение да сключи предварителния договор за учредяване на право на строеж с посочен от довереника инвеститор едва след обособяване на УПИ, в който може да се предвиди построяване на сграда. За да приеме, че такова задължение в случая не е възникнало (предварителният договор е преждевременно предложен за подписване от доверителя), първата инстанция е констатирала, че в хода на изпълнение на задълженията си по договора довереникът не е осигурил (чрез третото лицеинвеститор) предварително провеждане на процедура по промяна на ПУП, в 4 резултат на която да е обособен УПИ от поземления имот, а дори сам се е позовал на мотивите на решение № 1299/01.03.2021г. по адм.д.№ 1773/2020г. на АССГ, че процедиране на изменение на плана за регулация и застрояване за територията е било възможно до 2022г. Изтъкнато е приетото за установено въз основа на заключението на СТЕ по делото, че, съгласно действащия ПУП към октомври 2019г. и към април 2022г. отреждането на територията, в която попада поземленият имот, е за публично мероприятие – за спорт, детска площадка, озеленяване и корекция на река, и към тези дати изобщо не е било възможно застрояването с многофункционална сграда с подземни гаражи, съпоставено с крайната цел на предварителния договор - ангажиране на инвеститор за построяване на сграда, в която ищецът се придобие собственост върху конкретно обособени имоти, за постигането на която е ангажиран доверителят. По всички тези съображения е направен крайният извод, че е налице договорно неизпълнение на задълженията на довереника по начин, който да вменява в задължение на доверителя да подпише предварителния договор с представения инвеститор.

Въззивната инстанция е споделила изцяло изводите на първоинстанционния съд. При поставяне на обсъждане за първи път на въведените в отговора на исковата молба възражения за нищожност на клаузата за неустойка и в изпълнение на служебните правомощия да следи за наличието на неравноправни договорни клаузи съставът на апелативния съд е приел, че ответникът има качеството на потребител по см. на § 13, т.1 ДР на ЗЗП, предвид сключването на договора за посредничество извън рамките на осъществявана от него професионална или търговска дейност, поради което се ползва от потребителска защита. Изводът за нищожност, като неравноправна, на договорната клауза за неустойка е обоснован с позоваване на разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, предвиждаща, че е неравноправна клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, приемайки, че уговореният фиксиран размер на неустойката от 200 000 евро „не държи сметка“ за евентуалните ползи за доверителя-потребител, превишаващи стойността на уговорените 19% от правото на строеж, които доверителя си запазва. Съставът на апелативния съд е намерил за основателно и възражението за нищожност на неустойката, поради нарушение на добрите нрави, тъй като е приел, че е уговорена и извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, с оглед на това, че още към момента на сключване на договора създава възможност за неоснователно обогатяване на кредитора.