Решение № 2929 от 13.11.2020, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Частно наказателно дело 751/2020
- Вид
- Решение № 2929
- Подписан
- 13.11.2020
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
Номер 2929
13.11.2020 г.
Град Б.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Б.
Четвърти въззивен наказателен състав
На 13.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Секретар:
Прокурор:
Маргарита Коцева
Илияна Стоилова
Величка Пандева
Магдалена Коцакова
Ивайло Альошев Филипов (ОП-Б.) като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Частно наказателно дело № 20201200200751 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ и е образувано въз основа на постъпило в Окръжен съд - Б. искане, издадено от орган на решаващата държава Г., компетентен за изпълнението на решение, с което е постановено плащане на финансова санкция, съгласно отразяването в б. „б“ и „в“ от удостоверението – Bundesamt fur Justiz, Г., подписано от представител на органа, с превод на български език, както и с превод Постановление за налагане на глоба за извършване на нарушение в Г. с дата на издаване на постановлението 18.03.2019 г. по дело № 7522-1151/18-F2005 като акт, въз основа на който е издадено удостоверението, и орган, постановил решението за плащане на финансовата санкция - Главна митническа служба Ландсхут, с което на засегнатото юридическо лице – „86 СС. К.“ ЕООД, представлявано от С.К. с адрес на юридическото лице в България съгласно посоченото в постъпилите документи от решаващата държава в гр. Б. е наложена финансова санкция в размер на 1 250 евро и 66 евро за разноските във връзка с постановяване на решението.
Окръжна прокуратура - Б. застъпва становище в съдебно заседание, че искането е основателно и следва да бъде уважено.
За засегнатото юридическо лице, редовно призовано, не се явява представител в съдебно заседание.
1
Съдът, като взе предвид посочените от явилите се страни доводи в съдебно заседание и доказателствата по делото приема следното:
Засегнатото юридическо лице е с актуално състояние към настоящия момент – „86 СС. К.“ ЕООД с ЕИК 201881038 със седалище и адрес на управление гр. Б., ***, вх. В, ет. 4, ап. 10, тел. ***, факс:
*** и адрес на електронна поща: H R I S I [email protected], като представител на дружеството е К.С. от С.М.. Наличието на седалище и адрес на управление на територията на Р България и Окръжен съд – Б. е основание да се приеме за допустимо искането да бъде разгледано от настоящия съд.
Видно от изпратените от решаващата държава документи засегнатото юридическо лице – засегнатата фирма, представлявана от своя директор, не е държала според чл. 17, ал. 2 от Закона за минималната заплата в Г. готови необходимите документи за проверка или не ги е представила въпреки няколкократното й подканяне /писма от 11.11.2017 г. и от 05.02.2018 г./, като с писмо от 14.11.2018 г. на ръководството на фирмата е било съобщено за откриването на предварително производство и едновременно с това му е била дадена възможност да вземе отношение по събитието, но до момента необходимите документи не са били представени и ръководството на фирмата е действало умишлено, защото, въпреки че изрично е било информирано за задължението си да оказва съдействие на органите, както и за това да представя съответните документи при поискване, същото не е изпълнило задължението си, като е установено, че засегнатото юридическо лице е извършило административно нарушение, което се санкционира по реда на чл.
21, ал. 1 № 8 от Закона за минималната заплата /MiLoG/ на решаващата държава Г.. Описаното деяние не следва да е административно нарушение по българското законодателство, защото двойната наказуемост в случая не се изисква, тъй като се касае за деяние по чл. 30, ал. 2, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС, което е отразено в удостоверението чрез съответно отбелязване. Видно от приложеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, решението, с което е санкционирано засегнатото юридическо лице е с № 7522-1151/18F2005, постановено е на 18.03.2019 г., влязло в сила на 10.04.2019 г., като производството в решаващата държава е било писмено и засегнатото юридическо лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава за правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване, което е отразено в удостоверението. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е преведено на български език, пълно е, отговоря на изискванията на закона и съдържа всички необходими реквизити и данни по образец, съгласно Приложение № 2 към закона. Ясно посочени са всички необходими данни за индивидуализация на засегнатото юридическо лице и неговия представител. Към удостоверението са приложени с превод и документи на несъдебния орган на решаващата държава, с които е санкционирано засегнатото юридическо лице, като е налице съответствие 2 между тези писмени документи и удостоверението.
Б.ският окръжен съд намира, че е компетентен да признае решението за налагане на финансова санкция, издадено от друга държава - член на ЕС – Г., по смисъла на чл. 6, ал. 1 вр. чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като засегнатото юридическо лице има седалище и адрес на управление на територията на Окръжен съд – Б.. На следващо място решението на несъдебния орган на Г. следва да бъде признато, тъй като се отнася до деяние, което е административно нарушение, за което не се изисква двойна наказуемост, тъй като се касае за санкциониране на поведение, определено като нарушение, установено от решаващата държава и което служи за прилагане на задължения, които произтичат от актове, които са приети в рамките на Договора за ЕО и на дял 6 от Договора за ЕС – чл. 5 във вр. с чл. 3 от Директива 96/71/ЕО, което е отразено в удостоверението, съгласно чл. 30, ал. 2, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС. От доказателствата в производството следва и извод, че липсват данни за същото деяние, описано в издаденото удостоверение, засегнатото юридическо лице в България или в друга държава, различна от решаващата, да е наказвано за същото, тъй като не е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции за това деяние. Засегнатото юридическо лице лице няма данни да е с имунитет или привилегии, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4, т. 8 от ЗПИИРКОРНФС/. Решението не се отнася за деяние, което да се приеме за извършено изцяло или отчасти на територията на Р България и поради това да е подсъдно на български съд, макар и да е извършено от юридическо лице със седалище в страната ни, като не следва да се коментира дали е изтекла давност по българското законодателство. Б.ският окръжен съд намира, че са налице и останалите предпоставки за признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган на решаващата държава, визирани в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС – касае се за финансова санкция – глоба, наложена с акт на несъдебен орган за извършено административно нарушение на правила, установени в решаващата държава за прилагане на задължения, които произтичат за същата от чл. 5 вр. чл. 3 от Директива 96/71/ЕО, която е с размер, не по-малък от 70 евро. От съдържанието на удостоверението е видно, че производството е било писмено и засегнатото юридическо лице е било уведомено за същото производство, знаело е за правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване, поради което не са налице предпоставките на чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС за отказ да се признае и изпълни решението на несъдебния орган на решаващата държава. Фиксираният курс на 1 евро към датата на постановяване на решението за налагане на финансова санкция – 18.03.2019 г., е 1.95583 лв. или равностойността на финансовата санкция е 2 573,87 лв.
С оглед на изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че са налице всички законово изискуеми предпоставки за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция на засегнатото юридическо лице.
3
Водим от горното и на основание чл. 32, ал. 1 във вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 чл. 36 във вр. чл. 22, ал. 1, чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Б.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 7522-1151/18F2005, постановено на 18.03.2019 г., влязло в сила на 10.04.2019 г., на Главна митническа служба Ландсхут , Г. , изпратено за изпълнение от Bundesamt fur Justiz, Г., с което на засегнатото юридическо лице - „86 СС. К.“ ЕООД с ЕИК 201881038 със седалище и адрес на управление гр. Б., ***, вх. В, ет. 4, ап. 10, тел. ***, факс: *** и адрес на електронна поща: H R I S I [email protected], с представител К.С., е наложена финансова санкция в размер на 1 250 евро и 66 евро за разноските в производството, общо 1 316 евро, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 № 8 от Закона за минималната заплата /MiLoG/ на решаващата държава Г. – за това, че фирмата не е държала според чл. 17, ал. 2 от Закона за минималната заплата в Г. готови необходимите документи за проверка или не ги е представила въпреки няколкократното й подканяне /писма от 11.11.2017 г. и от 05.02.2018 г./, като с писмо от 14.11.2018 г. на ръководството на фирмата е било съобщено за откриването на предварително производство и едновременно с това му е била дадена възможност да вземе отношение по събитието, но до момента необходимите документи не са били представени и ръководството на фирмата е действало умишлено, защото въпреки че изрично е било информирано за задължението си да оказва съдействие на органите, както и за това да представя съответните документи при поискване, същото не е изпълнило задължението си, като левовата равностойност на финансовата санкция е 2 573,87 лв. /две хиляди петстотин седемдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки/.
Препис от решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП гр. Б. за изпълнение, които незабавно уведомят съда за предприетите действия за изпълнение на решението.
Незабавно да се уведоми с кратко съобщение компетентният орган на решаващата държава за постановеното решение като копие от решението се изпрати на Министерство на правосъдието на Р България.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен съд гр. С. в 7-дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
4
2. _______________________
5