Определение № 715 от 12.09.2024, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 348/2024
- Вид
- Определение № 715
- Подписан
- 12.09.2024
- В сила
- 11.09.2024
- Състав
- Полина Пенкова, Велемира Димитрова, Кремена Големанова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- §13, т.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.11 , ал.1,т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 715 гр. Габрово, 11.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Кремена Големанова
Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500348 по описа за 2024 година
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, подадена чрез пълномощника юрк.Атанасова срещу определение на Районен съд- Дряново по ч.гр.д.№248/2024г. ,с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Н. Ц. М. .
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се ,че с подписване на договора за заем заемателят се е съгласил „Ай Тръст“ООД да отговаря солидарно по договора за потребителски кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Длъжникът не е бил задължен да сключи договора за заем само ако кредитът бъде обезпечен от трето лице-поръчител. Поради това клаузата на чл.4 от договора за кредит не е неравноправна. Договореното възнаграждение по договора за поръчителство се дължи при евентуално неизпълнение от длъжника. Поради това тази уговорка не противоречи на изискванията за добросъвестност и не води до неравноправие между правата на потребителя и поръчителя. Изложените обстоятелства в заявлението по чл.410 ГПК относно сключените договори за потребителски кредит и за поръчителство, както и за плащането на дълга от поръчителя, с което последният е встъпил в правата на кредитора на основание чл.143, ал.1 ЗЗД , не обосновават наличието на неравноправни клаузи , нито пречка за издаване на заповед по чл.410 ГПК за претендираните суми.
Оспорват се изводите на заповедния съд, че в ГПР следва да бъде включено и поръчителството. Прави се позоваване на чл.22 ЗПК, че недействителните клаузи не могат да доведат до пълна нищожност на договора за кредит. Твърди се, че в случая изискванията за съдържание на договора са спазени.
Претендира се за отмяна на обжалваното определение на РС-Дряново и произнасяне 1 по същество по искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК .
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
С постановеното от първоинстанционния съд определение №242 от 08.07.2024г. по ч.гр.д.№248/2024г. по описа на РС-Дряново е отхвърлено подаденото заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *** против Н. Ц. М. за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата 1883,14 лв. (хиляда осемстотин осемдесет и три лв. и четиринадесет ст.) – главница, представляваща плащане на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 2440673, сумата 255,82 лв.(двеста петдесет и пет лв. и осемдесет и две ст.) – възнаградителна лихва за периода 20.11.2021г. до 31.03.2023г., сумата 564,43 лв. (петстотин шестдесет и четири лв. и четиридесет и три ст.) – обезщетение за забава за периода от 21.11.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда (28.06.2024г.), както и сумата 54,07 лв. (петдесет и четири лв. и седем ст.) – платена държавна такса и сумата 50 (петдесет) лв. – юрисконсултско възнаграждение . Прието е ,че всеки един от договорите – за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни такива, но двата договора следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани съобразно клаузата на чл. III.1 2 от договора за кредит. Прието е ,че клаузата на чл. III.1 2 от договора за заем е уговорена във вреда на потребителя, поради което е нищожна поради противоречие с добрите нрави и неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. В мотивите се сочи, че в чл.
8.1 от договора за поръчителство е уговорено потребителят да заплати възнаграждение на поръчителя съгласно Приложение № 1 в размер на 142,73 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит или общо 2569,14 лв. за целия период от 18 месеца.
Плащането на уговореното възнаграждение не е обусловено от неизпълнението по договора за потребителски кредит, а се явява дължимо и при точно изпълнение, като е договорено в размер по-висок от размера на главницата на получения кредит от 1800 лв. Поради което тази разпоредба също е във вреда на потребителя, тъй като не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно гаранта. Същата се явява неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Договорът за поръчителство противоречи на добрите нрави, поради което и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД е нищожен. Не е установено за заявителя да е възникнало вземане по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД за процесните суми, които се претендират със заявлението по чл. 410 от ГПК.
Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи ,че не са налице неравноправни клаузи и че договорът за поръчителство е валидно сключен и са дължими претендираните от заявителя суми.
Съгласно изложените в т.12 от заявлението по чл.410 ГПК обстоятелства заявителят се позовава на възникнало договорно правоотношение между „Кредисимо“ЕАД и длъжника Н. Ц. М. по договор за потребителски кредит и между „АЙ Тръст“ЕООД и Н. Ц. М. по договор за предоставяне на поръчителство, както и сключен между „Ай Тръст „ЕООД и 2
„Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство. Изпълнение от страна на поръчителя и невъзстановяване от кредитополучателя на платените от поръчителя суми, които вземания са цедирани на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД.
Към заявлението са приложени сключени на 08.09.2021г. между „Кредисимо“ЕАД и Н. Ц. М. договор за потребителски кредит , между „АЙ Тръст“ЕООД и Н. Ц. М. договор за предоставяне на поръчителство и между „Ай Тръст „ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство.
В случая се касае за свързани помежду си сключени на една и съща дата сделки, изводимо от чл.4 от договора за потребителски кредит №2440673 , всяка от които следва да се разглежда заедно с другата, като преценката за действителността на договора за предоставяне на поръчителство от 08.09.2021г. следва да се разглежда наред с договора за заем, който обезпечава.
По своята същност и двата договора : за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство, представляват потребителски договори, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП - кандидатствал е като физическо лице , от уговорените клаузи не се установява кредитът да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност. Насрещната страна по двата договора е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП . Предвид на това за процесните договорни правоотношения са приложими разпоредбите на ЗЗП. Преценката за действителността на процесния договор за предоставяне на поръчителство като обезпечение на задълженията по договора за потребителски кредит, който обезпечава ,следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД , така и с нормите на ЗПК.
В случая разходите за заплащане на възнаграждението по договора за поръчителство, дължими от длъжника , са пряко свързани с договора за потребителски кредит, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложена като изискване за предоставяне на заема, съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 от договора за кредит. Същото представлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума, за което свидетелства и факта, че кредитодателят и поръчителят „Ай Тръст“ЕООД са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, като „Кредисимо“ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ“ЕООД /съгласно данните от ТРРЮЛНЦ/.Формалното вписване в чл.3 от договора за потребителски кредит, че кредитополучателят не е задължен да избере да предостави обезпечение не удостоверява ,че клаузите на процесния договор за потребителски кредит са били индивидуално уговорени и кредитополучателят е направил информиран избор да сключи договор за предоставяне на поръчителство като обезпечение, при уговореното по него като дължимо възнаграждение на поръчителя общо от 2569,14 лв ,което се явява над размера на главницата по договора за кредит от 1800лв. и води до допълнително и то значително оскъпяване на ползвания заем, като утежнява финансовото състояние на длъжника. Освен това сключването на договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице също сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне.
3
Независимо, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на друго лице, различно от кредитодателя, доколкото разходите за същото са пряко свързани с договора за кредит, съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени в ГПР. От клаузите на договора за потребителски кредит и ОУ не се установява тези разходи да са включени в ГПР. Неточният размер на ГПР води до недействителност на договор за кредит на основание чл.22 във вр. с чл.11 , ал.1,т.10 от ЗПК. Тъй като договорът за потребителски кредит от 08.09.2021г., сключен между потребителя и „Кредисимо“ЕАД и договорът за поръчителство от същата дата, сключен с "АЙ ТРЪСТ“ЕООД, са във връзка помежду си ,последиците от недействителността на договора за потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за поръчителство и обуславят нищожността на последния. С оглед на това от него за „Ай Тръст“ЕООД не са възникнали имуществени права /вземания/, които да бъдат прехвърлени на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ , каквито се претендират със заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№248/2024г. на РС-Дряново.
На основание изложеното подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното определение потвърдено като законосъобразно и обосновано, предвид на което въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №242 от 08.07.2024г. по ч.гр.д.№248/2024г. на РСДряново.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4