Решение № 6 от 06.01.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Свиленград, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20215620200941 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от К. АНДР. К. с ЕГН ********** от гр.Свиленград, ул.„Витоша № 2, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5263258 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.

21, ал. 2 вр с ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер 400 лв.

С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – като се твърди,че същият е издаден в противоречие с материалния закон,както и че имало допуснати нарушения на процесуалният закон. Твърди се още,че не бил извършил нарушение по чл.21,ал.2 от ЗДвП,но и хипотетично да го бил извършил,то нарушението се явявало маловажен случай.

Поради изложените доводи ,моли съда да отмени обжалваният акт.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят К. АНДР. К. , не се явява и не изпраща представител.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. В съдебната фаза 1 се ангажират писмени доказателства.

С т р а н а Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 22.08.2021г. в 08,49 часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 656 , представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -движение на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат", с регистрационен номер Х 4114 ВХ , собственост на жалбоподателя К. АНДР. К. на първокласен път/ПП/ I - 8,км 365+500 до бензиностанция „Евроойл“ посока на движение към метан станция ,което се движело със скорост от 94 км./ч. – над разрешената за движение въведено с пътен знак ограничение от 50 км/ч. , съответно превишена стойност на скоростта 44 км/ч ,респективно наказуема 41км./ч. след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден процесният ЕФ на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието.

ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з -172/29.06.2016г. на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея,.

В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2 във вр с ал.1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.

Фишът е връчен на лицето на дата 27.10.2021 година ( видно от Справката за нарушител), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на 2

МПС.

В указания срок, жалбоподателят не е представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал.

6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 22.08.2021год., когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 година, издадена от Министъра на вътрешните работи.

Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.

От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 22.08.2021год., времето (08.40 часа до 10.50 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – първокласен път/ПП/ I - 8,км 365+500 до бензиностанция „Евроойл“ посока на движение към метан станция, за ограничението на скоростта въведено с пътен знак В26 - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 2броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № Х 4114 ВХ в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 94 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 44 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч., като превишението е 41 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).

От представения Протокол № 4-53-21/05.05.2021 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за 3 видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2020 година.

Налично е и писмо на Зам.директор към МВР,съгласно което одобрените средства за измерване за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията по ЗДвП,за които изтича на 24.02.2020г. ,съгласно чл.30,ал.5 от Закона за измерванията,когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,намиращите се в употреба средства за измерване,които отговарят на одобрения тип,се считат за одобрен тип,като съответно следва да са преминали последваща метрологична проверка,съгласно чл.43 от Закона за измерванията.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд Свиленград.

Налична е и снимка на разположението на полицейският автомобил заснел процесното нарушение.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № 8121з 172/29.06.2016г на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци на електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното 4 нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС със скорост над разрешената, въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП.

При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач и пощенския плик за подаване на жалбата на 09.11.2021г./, поради което е процесуално допустима.

Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за неоснователна по следните съображения:

Съдът приема,че обжалваният ЕФ се явява за законосъобразен от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 5, вр.чл. 21, ал.

2 вр с ал.1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против него ЕФ.

Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС.

ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП .

Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради 5 което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП , едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)).

При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ цифровите стойности на разрешената - максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение, Съдът приема, че се покриват основните съществени елементи от административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 2, т. 5, вр.чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП , твърдян за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя. По този начин Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено това изискване за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП . Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.

Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си.

Що се отнася до правосубектността и персонификацията на на органа, издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново, изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в структурата на МВР.

Посочването на дата на издаване на ЕФ,както и поставяне на печат на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ,поради което възражението изложено в жалбата в тази му част ,съдът намира за неоснователно.