Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260005 от 02.07.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 409/2020
Вид
Решение № 260005
Подписан
02.07.2020
Състав
ФИЛИП СТОЯНОВ РАДИНОВ, МАРИЯ КИРИЛОВА ТЕРЗИЙСКА, ЕЛИНА ПЛАМЕНОВА КАРАГЬОЗОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 изр. първо · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303 ал. 1 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 60 ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 25 ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………/……….….……..2020 год., гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл. с. ФИЛИП

РАДИНОВ като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов въззивно търговско дело № 409 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 96123/23.12.2019 г. (рег. РС Варна) от Г.С.С. (в лично качество) и от конституираните в качеството на наследници, на мястото на починалия С.М.С., Г.С.С. и К.С.М. чрез адв. В.В. срещу Решение № 5231/25.11.2019 г. по гражданско дело № 5677/2019 г. на РС Варна, в частта с която е уважен предявеният от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД против С. М. С.и Г.С.С. осъдителен иск за осъждането им, солидарно да заплатят сумата от 693,37 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит от 27.07.2007 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.

Навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществено процесуално нарушение, изразяващо се в основаване на крайния извод на съда, на заключение по извършена ССчЕ, дадено в друго производство – това при първото разглеждане на делото, решението по което е отменено на основание чл. 303 ал. 1 т. 4 от ГПК и делото е върнато на районен съд за постановяване на решение по съществото на спора. Твърди се, че не са съобразени всички доказателства събрани при първоинстанционното разглеждане на делото като изтъква, че от заключението по извършената ССчЕ при новото разглеждане на делото е установено, че не са били налице основания за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като към датата, на която се твърди, че тя е обявена задълженията към банката са били погасени изцяло. Посочва се и че липсва уведомяване за предсрочната изискуемост. Излагат се подробни съображения за неравноправност на клаузи от договора за кредит и анексите към него, по силата на които банката едностранно е увеличила лихвения процент по кредита. Посочва се, че съдът неправилно е извършил прихващане между приетия от него размер за заплатени задължения от ответниците – 16481,08 лева и сумата от 1079,75 лева, представляваща недължимо платени суми за лихви въз основа на нищожни клаузи в договор за банков кредит от 27.07.2007 г., съгласно решение 09.11.2017 г. по в. гр. д. № 6668/2017 г. на СГС, поправено с решение от 16.01.2018 г. по същото дело. В тази връзка се посочва, че по делото не е бил предявен насрещен иск, поради което съдът не е разполагал с компетентност служебно да извърши прихващане. Твърди се и че съдът неправилно е приел, че присъдената с решението на СГС сума е била възстановена на ответниците.

Направено е искане за обезсилване на обжалваното решение, а в условията на евентуалност – неговата отмяна.

Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД чрез юрк. А. Ц., в който се застъпва становище за правилност на решението в обжалваната част. Посочва се, че оплакванията за липса на основания за предсрочна изискуемост на кредита и уведомяване на ответниците затова е безпредметно, тъй като е на първа инстанция е съобразен настъпилия краен падеж на задължението в хода на производството

- 15.11.2018 г. Изтъква се, че съображенията за неравноправност на клаузите в договора за кредит и анексите към него също са съобразени в обжалваното решение. Поддържа се, че твърденията за извършено от съда служебно прихващане са неоснователни, тъй като съдът не е извършил прихващане, а е зачел силата на пресъдено нещо на решението на СГС.

Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Във въззивното производство е присъединена за разглеждане частна жалба с вх. № 9228/03.02.2020 г. (рег. Районен съд - Варна) от Г.С.С. (в лично качество) и от конституираните в качеството на наследници, на мястото на починалия С.М.С., Г.С.С. и К.С.М. чрез адв. В.В. срещу Определение № 867/15.01.2020 г. по гражданско дело № 5677/2019 г. на РС Варна, с което е оставена без уважение подадената от С. М. С.и Г.С.С. молба по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 5231/25.11.2019 г. по гражданско дело № 5677/2019 г. на РС Варна в частта за разноските направени в производство № 971/2018 г. на ВКС по отмяна на влязло в сила Решение № 2184/26.05.2017 г. по гражданско дело № 11309/2016 г. на РС Варна и в производство № 5677/2019 г. на РС Варна, проведено при новото разглеждане на делото след отмяната, чрез присъждане в пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение заплатено от Станеви.

В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се изтъква, че в производството по отмяна на влязло в сила решение е осъществено процесуално представителство, поради което съдът неправилно е приложил чл. 9 ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, отнасящ се до изготвяне на молба за отмяна без процесуално представителство, вследствие което е определил по-малко адвокатско възнаграждение за това производство. Поддържа се, че съдът неправилно е определил адвокатското възнаграждение за производството, в което е осъществено новото разглеждане на делото, вземайки за база сбора от материалния интерес по трите иска предявени срещу Станеви, вместо да съобрази чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да определи възнагражденията за всеки един от тях поотделно. Отделно счита, че изчисленията съобразно правилото на чл. 78 ал. 3 от ГПК са неправилни. Посочва се, че съдът неправилно е приел за основателно направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения заплатени от ответниците в двете производства. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което направените разноски в двете производства да бъдат присъдени в пълния претендиран размер.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД чрез юрк. А. Ц., в който се застъпва становище за законосъобразност на обжалваното определение, като е направено искане за неговото потвърждаване.

За да се произнесе по спора, Варненски окръжен съд съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, срещу С. М. С.и Г.С.С., съединени в условията на първоначално обективно съединяване искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите, представляващи вземания по Договор за банков кредит от 27.07.2007г., Анекс №1/07.04.2010 г., Анекс №2/29.06.2011г. и Анекс №3/13.12.2014г., а именно: - изискуема главница в размер на 3264,39лв., - възнаградителна лихва в размер на 472,65 лв., начислена за периода от 15.06.2015г. до 04.07.2016г. включително, - наказателна лихва в размер на 137,70лв., начислена за периода от 15.06.2015г. до 20.07.2016г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда-20.09.2016г. до окончателното им изплащане. Излага се от ищеца, че с Договор за банков кредит от 27.07.2007г. Райфайзенбанк (България) ЕАД ЕАД е отпуснала на кредитополучателя Станко Станев кредит в размер на 10150,00 лв., който е усвоен еднократно на 27.07.2007. Твърди се, че договорът е изменен и допълнен с Анекс №1/07.04.2010г. и Анекс №2/29.06.2011г. и Анекс №3/13.12.2014г., като в чл. 1 от последния е установено, че към датата на подписването му вземането на Банката към кредитополучателя е в размер на: 3663,73 лв. редовна главница и 45,17 лв. текуща редовна лихва, начислена за периода от 15.11.2014г до датата на подписване на Анекс 3.

Съгласно чл.2 от Анекс 3 за първите три месеца, считано от 15.12.2014г. кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 15,85%, като след изтичане на този срок и съгласно чл.2.1 от Анекс 3 кредитополучателят/съдлъжника заплаща на банката годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR + 14.63 пункта надбавка. Лихвата в частта 6-месечен SOFIBOR се преизчислява и променя от Банката два пъти в годината. Крайният срок за погасяване на вземанията се променя на 15.11.2018г., съгласно чл.4 от Анекс 3.

В чл.3 от Анекс 3 кредитополучателят се задължава да погаси усвоената и непогасена главница на 48 анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.12.2014 до 15.11.2018г. Твърди се, че банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания договор за банков кредит и анексите към него. Твърди се, че не са заплатени анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с падежни дати от 15.06.2015 г. до 15.06.2016 г. Сочи се, че съобразно чл. 60 ал. 2 от ЗКИ до кредитополучателя е изпратено писмо с изх.№ ИЗХ-001-67000, а до съдлъжникът - писмо изх.№ИЗХ-001-67001, с което са уведомени за предсрочната изискуемост на кредита. Излага се и че исковата молба има характер на уведомление до длъжниците за настъпване на предсрочна изискуемост.

Ответниците в срока по чл.131 ГПК не са депозирали отговор на исковата молба.

С решение №

217/04.04.2019г. на Върховен касационен съд по търговско дело № 971 по описа за 2018 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е отменено влязлото в сила решение № 2184/26.05.2017 г. по гражданско дело № 11309/2016 г. на 11 състав на Варненски районен съд, в частта, с която С. М. С.и Г.С.С. са осъдени да заплатят солидарно на Райфайзенбанк (България) ЕАД суми, произтичащи от Договор за банков кредит от 27.07.2007 г., Анекс № 1/07.04.2010, Анекс № 2/29.06.2011, Анекс № 3/13.12.2014 и делото е върнато за ново разглеждане с указания първоинстанционният съд да извърши преценка на сключените между страните анекси и събирайки доказателства, да съобрази дали размерът на дълга, определен в тях, не е определен въз основа на нищожните клаузи по основания договор за банков кредит от 27.07.2007г., съответно на нищожни клаузи от предходните анекси.

С първоинстанционното решение са изцяло отхвърлени исковете за лихви, а искът за главница е частично уважен за сумата от 693,37 лева от общо претендираните 3264,39 лева. Решението е обжалвано само в частта относно сумата от 693,37 лева, която е и предмет на разглеждане във въззивното производство, а в останалата част решението е влязло в сила.

Като разгледа доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложения по делото Договор за банков кредит от

27.07.2007г. се установява, че банката-въззиваем е отпуснала на починалия Станко Станев, кредит в размер на 10150,00 лв. Въззивницата Г.С. е посочена в договора като солидарен длъжник при условията на чл. 121 и сл. ЗЗД. Договорът е подписан от банката, кредитополучателя и солидарния длъжник.

След сключването на договора, от същите лица са подписани Анекс № 1/ 07.04.2010 г., Анекс № 2/29.06.2011 г., ведно с погасителен план и Анекс № 3/13.12.2014 г. към Договор за банков кредит от 27.07.2007 г. В чл. 1 от Анекс № 3/13.12.2014 г. е посочено, че страните приемат за установено, че към 13.12.2014 г. вземането на банката към кредитополучателя по силата на договора за кредит е в размер на 3663,73 лв. - редовна главница и 45,17лв. -редовна лихва по кредита, дължима от ответниците по чл.4 от договора за кредит за периода от 15.11.2014 г. до датата на подписване на анекса. В т. 2 от Анекса е уговорено, че за първите три месеца, считано от 15.12.2014 г., кредитополучателят/съдлъжникът заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 15,85 %, като след изтичане на този срок и съгласно чл. 2.1 от Анекс № 3 кредитополучателят/съдлъжникът заплаща на банката годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR + 14.63 пункта надбавка /лихва/. Лихвата в частта 6-месечен SOFIBOR се преизчислява и променя от Банката два пъти в годината. Крайният срок за погасяване на вземанията се променя на 15.11.2018 г., съгласно чл. 4 от Анекс 3. В чл. 5 от анекса е посочено, че при забава в плащането на дължими суми, кредитополучателят/съдлъжникът дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно към лихвата по чл. 2. В чл. 9.1 от анекса е посочено, че при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение по договора за кредит и анекса в продължение на 90 дни от падежа на това задължение, считано от 91-вия ден, всички дължими по договора за кредит и анекса № 3 суми - непогасена главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна надбавка, стават автоматично и предсрочно изискуеми. В чл. 9.2 от анекса е посочено, че в случай на автоматична предсрочна изискуемост, банката има право да пристъпи към събиране на всички дължими суми по предвидения в закона ред.