Протокол № 43 от 16.11.2021, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 43 гр. П., 15.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20215200900096 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

За ищеца „АРТОН“ ООД ред.пр. не се явява законен или процесуален представител. На 12.11.2021г. е постъпило писмено становище от пълномощника на ищеца адв. Р.М. Х. - К., в което се съдържа изявление, че в случай, че не са налице процесуални пречки по хода на делото моли да се даде такъв в нейно отсъствие.

Ответника „КОЛОВАГ“ АД ред.пр. се представлява от процесуалния представител юрк. Д.П..

Юрк. П.: – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Юрк. П. - Поддържаме отговора на ИМ, както и отговора на допълнителната ИМ.

В постъпилото становище от адв. Х. – К. е отразено,че няма задължения по проекта за доклад обективиран в Определение от 18.10.2021г.

Съобразявайки становището на страните изразено от юрк. П. в д.с.з. и в писмен вид от адв. К. съдът при условията на чл. 375 от ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО

Производството по делото е образувано по искова молба на „АРТОН“ 1

ООД, ЕИК """"", със седалище и адрес на управление в гр.Г., бул.„ С.“ № 84, чрез пълномощника адв Р.М. Х. (АК- Г.) против „КОЛОВАГ“ АД, ЕИК """"", със седалище и адрес на управление област П., гр.С., ул.„ Л.К. „ № 2.

Първоначално делото е било образувано пред ОС-Г., който с Определение № 40/31.05.2021 г. по т.д. № 21/2021 г. е прекратил производството и на основание чл.119, ал.3 във вр. с чл. 105 от ГПК е изпратил същото по подсъдност за разглеждане от ОС- П..

Претенцията на ищеца по реда чл. 327, ал.1 ТЗ във вр. с чл. 286, ал.2 ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 294 ТЗ е да се осъди ответника да заплати следните суми :

3179,15 лв . - главница по фактура № 300012237, изд.на 05.08.2019 г.;

1239,12 лв . - главница по фактура № 300012252, изд.на 07.08.2019 г.;

4734,60 лв . - главница по фактура № 300012269, изд.на 15.08.2019 г. ;

10661,10 лв. - главница по фактура № 300012290, изд.на 20.08.2019 г.;

2386, 80 лв . - главница по фактура № 300012307, изд.на 29.08.2019 г.;

21499, 20 лв.- главница по фактура №300012361,изд.на 23.10.2019г.;

982,80 лв. - главница по фактура № 300012362, изд.на 23.10.2019 г. ;

2439, 84 лв. - главница по фактура № 300012418, изд.на 06.01.2020 г.;

4 734, 60 лв. - главница по фактура № 300012430, изд.на 27.01.2020 г.;

6 838, 90 лв. - главница по фактура № 300012441, изд.на 03.02.2020г.;

2 104, 30 лв. - главница по фактура № 300012455, изд.на 18.02.2020 г.;

7 575, 36 лв. - главница по фактура № 300012467, изд.на 27.08.2020г.;

1 732, 68 лв. - главница по фактура № 300012470, изд.на 02.03.2020 г. или общ размер на главницата - 70 108, 39 лв.; както и сумите :

541,34 лв. - мораторна лихва по фактура № 300012237, изд.на 05.08.2019 г. за периода от 06.08.2019 г. до 09.04.2021 г.;

210,31 лв. - мораторна лихва по фактура № 300012252, изд.на 07.08.2019 г. за периода от 08.08.2019 г. до 09.04.2021 г.;

793,05 лв. - мораторна лихва по фактура № 300012269, изд.на 15.08.2019 г. за периода от 16.08.2019 г. до 09.04.2021 г.;

1770,93 лв. - мораторна лихва по фактура № 300012290, изд.на 20.08.2019 г.за периода от 21.08.2019 г. до 09.04.2021 г.;

2

390,51 лв. - мораторна лихва по фактура № 300012307, изд.на 29.08.2019 г. за периода от 30.08.2019 г. до 09.04.2021 г.;

3189,05 лв. - мораторна лихва по фактура № 300012361, изд.на 23.10.2019 г. за периода от 24.10.2019 г. до 09.04.2021 г.;

145,78 лв. - мораторна лихва по фактура № 300012362, изд.на 23.10.2019 г. за периода от 24.10.2019 г. до 09.04.2021 г.;

311,08 лв. - мораторна лихва по фактура № 300012418, изд.на 06.01.2020 г. за периода от 07.01.2020 г. до 09.04.2021 г.;

576,04 лв. - мораторна лихва по фактура № 300012430, изд.на 27.01.2020 г. за периода от 28.01.2020 г. до 09.04.2021 г.;

818,77 лв. - мораторна лихва по фактура № 300012441, изд.на 03.02.2020 г. за периода от 04.02.2020 г. до 09.04.2021 г.;

243,16 лв. - мораторна лихва по фактура № 300012455, изд.на 18.02.2020 г. за периода от 19.02.2020 г. до 09.04.2021 г.;

856,44 лв. - мораторна лихва по фактура № 300012467, изд.на 27.08.2020 г. за периода от 28.02.2020 г. до 09.04.2021 г.;

193,96 лв. - мораторна лихва по фактура № 300012470, изд.на 02.03.2020 г. за периода от 03.03.2020 г. до 09.04.2021 г.; или общ размер на мораторната лихва 10 040, 23 лв.

Посочено е, че общия размер на исковите претенции възлиза на сумата о т 80 148, 62 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на процесните суми.

В молбата са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че между страните по делото е бил сключен устен договор за продажба на инструменти, въз основа на който ответното дружеството „Коловаг“ АД закупило от „АРТОН“ ООД стоки на обща стойност от 70108, 39 лв., за което били издадени описаните по-горе фактури.

Пояснено е, че по фактура № 300012237, изд.на 05.08.2019 г. на стойност 8749,87 лв. било извършено частично плащане, като неплатената част на главницата по нея възлизала на 3179,15 лв. Останалите размери, посочени в петитума съвпадат със стойностите на главниците по съответните фактури, както и на лихвите, така както са описани от ищеца и в обстоятелствената част на исковата молба. Фактурите били приети от страна на „Коловаг“ АД и не били оспорени.

Твърди се, че между страните са съществували дългогодишни, добри и трайни търговски взаимоотношения и съвместната им работа се осъществявала по следния начин: стоките били поръчвани от служител на „Коловаг“ АД, най-често с писмена поръчка, по електронната поща на ищеца, а понякога и устно по телефон в офиса на ищцовото дружество. След получаване на поръчката, ищцовото ООД изпращало поръчаните стоки по куриерска фирма „Еконт“ заедно с фактурата за сметка на купувача „Коловаг“ АД, а понякога стоките били доставяни до завода на ответника в гр.С. от служител на „Артон“ ООД или лично от управителя на ищцовото дружество.

Твърди се, че дълги години двете дружества работели по този начин и винаги 3 ответникът заплащал закупените стоки до няколко дни или седмици след получаване на стоката.

В един по-късен етап, от справка в счетоводството на ищеца се установило, че ответникът „Коловаг” АД не е заплатил закупени и получени стоки на приблизителна стойност около 200 000 лв. Започнали ежедневни разговори и преговори, с които ищцовото дружество отправило множество покани до ответника да заплати закупените стоки, представляващи инструменти.

Ответникът периодично извършвал плащания, но едновременно с това продължавал да поръчва и нови стоки, да ги получава, но да не заплаща стойността им.

Така, в началото на 2021 г. задължението на ответника за закупените, получени и неплатени стоки възлизало в размер на 70 108, 39 лв., за която сума били издадени процесните 13 фактури. Твърди се, че тъй като ответното дружество не платило на падежа, то същото дължало и мораторна лихва на основание чл. 294 ТЗ, в съответните размери, описани по-горе към всяка от 13-те фактури.

Въпреки многобройните разговори и обещания от страна на ответното дружество не последвало плащане на задълженията по фактурите, което обуславяло интереса от предявяване на процесните искови претенции.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва основателността на предявените искове, тъй като претендираното от ищеца задължение било платено на 14.05.2021 г.

Неоснователни също така била и претенциите за заплащане на лихва за забава по всяка една от описаните фактури, в посочения размер и за посочения период. В случая между страните не бил договорен срок за извършване на плащането. Сочи се, че от представените към исковата молба справки за изпратени пратки от ищеца до ответното дружество не ставало ясно какво е съдържанието на пратките, не била ясна и датата на приемане на стоката, нито срока за нейното заплащане. Позовава се на прочита на разпоредбите на чл.327, ал.1; чл. 303а, ал.3 от ТЗ и на чл. 294, ал.2 от ТЗ.

В постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба се оспорват възраженията, направени с писмения отговор, като се уточнява и допълва първоначално депозираната искова молба.

Сочи се, че производството по делото е образувано на 05.05.2021 г. пред ОС-Г., докато цената на стоките по процесните фактури била платена на 14.05.2021 г., т.е. след завеждане на настоящия иск, поради което изложеното възражение се явявало неоснователно и недоказано.

Разпечатката съдържа 60 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a935ae87-d46c-4a40-b788-bab82934f767