Решение № 186 от 26.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

М. Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Даниела Т. Славенова в присъствието на прокурора М. Б. С. като разгледа докладваното от М. Д. Кавракова Аршева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100603685 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда от 22.12.2022г., постанoвена по НОХД № 8817/2022г. СРС, НО, 112-ти с-в е признал подсъдимия Й. Н. Д. за виновен в това, че на 04.01.2022г. около 13:30ч. в гр. София, на ул. „*******, се е заканил с убийството на А.П.М. с думите „Ще те убия и ще те изям“, насочвайки след това нож срещу него, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

За така осъщественото престъпление на Д. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2 б.“в“ от ЗИНЗС. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подс.

Д. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години по НОХД № 695/2016г. на СГС, което да бъде изтърпяно отделно при първоначален „общ“ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Приспаднато е било на основание чл. 59, ал. 1 от НК от времето на наложеното наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимия е бил задържан по настоящето дело под стража по реда на НПК и ЗМВР, както и от времето на приведеното наказание „лишаване от свобода“, времето през което подсъдимият е бил задържан под стража по НОХД № 695/2016 г., на СГС по реда на НПК и ЗМВР. Подсъдимият Д. на основание чл.189 ал.3 от НПК е осъден да заплати 1 по сметка на СДВР сумата от 448.50 лв., представляваща сторените разноски на досъдебната фаза на процеса, както и да заплати на СРС сумата от 474.77 лв., представляваща сторените разноски на съдебната фаза на процеса. В полза на държавата е отнето веществото доказателство един брой нож със сгъваема дръжка, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК.

Срещу Присъда постановена на 22.12.2022г. по НОХД №8817/2022г. на СРС, НО, 112 състав е била подадена въззивна жалба от 22.12.2022г. от адв.Л.

Т., в качеството му на защитник на Й. Н. Д., както и допълнение към въззивна жалба от 23.02.2023г.

С Решение №624 от 15.08.2023г. по ВНОХД № 2518/2023г. по описа на СГС, НО, V-въззивен състав е изменил присъда от 22.12.2022г., постановена по НОХД № 8817/2022г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав в частта, с която на подсъдимия Й. Н. Д. е наложено наказание „Лишаване от свобода“, като го е заменил на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“Б“ от НК с наказание „пробация“, при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност от 6 /шест/ месеца с периодичност 2 /два/ пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност 6 /шест/ месеца. С въззивното решение е било отменено приложението на чл.68, ал.1 от НК и чл.57, ал.1, т.2, б.“В“ от ЗИНЗС, като присъдата е била потвърдена в останалата и част.

На 20.09.2023г. е постъпило искане от Главния прокурор на Република България за възобновяване ВНОХД№ 2518/2023г. по описа на СГС, НО, V-въззивен състав и отмяна на постановеното Решение №624/15.08.2023г. С Решение №189 постановено на 04.06.2024г. по Наказателно дело за възобновяване №15/2024г. по описа на Апелативен съд- София, 10-ти наказателен състав е възобновено наказателното производство по ВНОХД№2518/2023г. на Софийски градски съд, НО, 5-ти въззивен състав и е отменено Решение №624 постановено на 15.08.2023г. по ВНОХД№2518/2023г. на СГС, като е върнато делото за ново разглеждане от друг състав при Софийски градски съд от стадия на съдебното заседание.

ВНОХД№3685/2024г. на СГС, 17 въззивен състав е образувано по депозирана въззивна жалба от 22.12.2022г. от адв.Л. Т., в качеството му на защитник на Й. Н. Д., както и допълнение към въззивна жалба от 23.12.2023г. срещу присъда постановена на 22.12.2022г. по НОХД №8817/2022г. на СРС, НО, 112 състав.

Във въззивната жалба от 22.12.2022г. се изразява недоволство от постановената присъда, като се счита същата за неправилна, незаконосъобразна и необоснована, постановена въз основа на неправилно установени фактически констатации, неподкрепени от доказателствата по делото, при което първоинстанционният съд неправилно е дал вяра на доказателства, върху които е стъпил за постановяване на своя съдебен акт.

Отделно от това се претендира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила изразяващи се пристрастност и предубеденост от страна на съда /окачествено като незаконен състав от защитата/, което рефлектирало в становищата на състава за неуважаване на доказателствени 2 искания отправени от подсъдимия и процесуалния му представител, както и в дейността му по проверка и оценка на материалите в наказателното производство. Твърди се и явна несправедливост на наложеното наказание, което се смята за прекалено завишено.

В жалбата се правят три алтернативни искания- за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, за постановяване на нова присъда, с която Й. Д. да бъде признат за невинен или за изменение на първоинстанционната присъда в частта за наказанието, като бъде определено по-леко по вид наказание.

В постъпилото допълнение към въззивната жалба от 23.02.2023г. се обосновава нарушение на материалния закон, като според защитата същата се изразява във възприемането на фактологична рамка неизводима от доказателствата по делото, което рефлектира върху правните изводи сторени върху нея. Процесуалния представител описва допуснати нарушения на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд касаещи кредитирането на показанията на свидетелите от досъдебното производство А.Н. и А. И. /прочетени по реда на чл.281 от НПК/, които са негоден доказателствен източник с оглед безусловната идентичност на съдържанието им. Оспорва се истинността на показанията на свидетеля М., като се изтъква, че същите не са проверявани с нужната процесуална активност от страна на първостепенния съд. Възразява се от страна на защитника по приетия за веществено доказателство от първата инстанция един брой нож, като се сочи, че същия не е бил предявен на страните по реда на чл.284 от НПК, а и съответно е бил предаден в ДП с протокол за доброволно предаване от лицесв.Т., което не е владеело български език и това е било констатирано от съда.

Съдът, твърди адв.Т. е игнорирал показанията на свидетелите И. И. и И.Г., което демонстрирало ясно обвинителния му уклон. Изтъква се, че в протеклото производство по чл.270 от НПК съдът, в лицето на докладчика по делото е използвал изрази, които са ярък израз на предубедеността на съдебния състав, като впоследствие въпреки направено искане за отвод от страна на защитата не се е отвел. Впоследствие съдът е отказал да върне делото на прокурора за включване на третия глагол в обвинението на Й. Д., в така отправените закани към св.М., като това също било доказателство за неговата изначална предубеденост. Съдът не бил назначил и съдебно медицинска експертиза за това, каква е била степента на алкохолно опИ.е на подзащитния му и така не било изяснено обстоятелството дали извършителя е могъл да разбира свойството и значението на извършеното. Всичко това, твърди защитата, сочи на селективен подход от страна на първата инстанция и на допуснати грешки в аналитично-оценъчната и дейност, като това прави постановения съдебен акт да бъде в противоречие с изискванията на чл.303 от НПК. Аргументира се явна несправедливост на така наложеното наказание от страна на първата инстанция, като се изтъква тежко здравословно, материално и семейно положение на Й. Д. като се възразява на определянето на наказанието на подсъдимия при превес на отегчаващите вината обстоятелства.

Отново е направено искане при условията на алтернативност за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг 3 състав на СРС, или за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен, както и за изменение на така наложената присъда с налагане на по-леко по вид наказание.

В хода на въззивното производство е проведено съдебното следствие в хода, на което са били събрани: гласни доказателствени средства-показанията на свидетелите П. Н. Б. и В. И. Д., както и обяснения на подсъдимия Й. Д., писмени доказателства- заверени копия от протокол за предаване на въвод във владение на недвижим имот по ИД№ 20188380405180/30.07.2020г., етапна епикриза за периода от 01.01-02.12.24г. от 02.12.2024г.; Експертно решение № 90799/44 от 06.03.2023г. на ТЕЛК II, касаещо подсъдимия Й. Д.;

Удостоверение на МП за участие в програма за обществено въздействие „Изграждане на социални и комуникативни умения“ от 16.10.2023г.; Акт за установяване на административно нарушение №74587/2020г.; Наказателно постановление №9182/2020г. на 3-то РУ- СДВР с разписка от 16.12.2020г.; документ за осъществяване на прием в 03 РУ-СДВР, заведени с вх. № 209543 от 16.12.2020г.; Жалба от подсъдимия Й. Д. до СРС чрез началника на 3 РУСДВР от 16.12.2020г.; Заповед за задържане на лице с рег. №22733- 1992 от 30.07.2020г. представени от защитата и фотоснимки по протокол за оглед на местопроизшествие от 04.01.2022г. на лек автомобил БМВ модел Х5 с рег.номер *******, изискан от съда, веществено доказателство- един брой нож със сгъваема дръжка предявен по реда на чл.284 от НПК от въззивната инстанция.

В хода на съдебните прения пред настоящия състав, прокурорът моли съда да потвърди присъдата на СРС, като счита, че същата е правилна и законосъобразна. Пледира да не бъде давана вяра на разпита на св.Д., поради факта, че същия преразказва казаното му от св.Б., като в същото време акцентира върху показанията на пострадалия. Отбелязва, че състоянието на подсъдимия не го е възпрепятствало да извърши противоправното деяниепукането на гуми и отправянето на заплахи като същите били насочени към пораждането на основателен страх у пострадалия, който се е бил скрил в блока.

Защитникът на подсъдимия Д.- адв. Т. заявява, че поддържа изцяло изложеното от него във въззивната жалба и допълнението към нея.

Моли съда да отмени произнесената присъда от СРС и да признае Д. за невинен, като в условията на алтернативност моли съда, ако намери същия за виновен да наложи на същия „пробация“.

Изтъква, че първоинстанциоинната присъда е постановена от незаконен състав, преповтаряйки аргументите си от жалбата касателно производството по чл.270 от НПК, като навежда и аргумент, че същия е такъв и поради обстоятелството, че в производството по чл.270 от НПК състава на съда е различен от състава разгледал и решил делото по същество, като в този смисъл бил нарушен принципа за неизменност на състава по чл.258 ал.1 от НПК. Защитата отбелязва, че са били допуснати и нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непредявяването на вещественото 4 доказателство- нож от първата инстанция. В тази връзка изразява несъгласие с начина на приобщаване на това вещественото доказателство, понеже същото било приобщено към делото чрез протокол за доброволно предаване от св. Т. в досъдебното производство, по отношение на който първата инстанция констатирала, че същия не владее български език. Навеждат се твърдения за наличие на пристрастност в показанията на полицейските служителисвидетелите А. И. и А.Н. обработили сигнала, тъй като същите били участвали като подпомагащ орган в действията на частен съдебен изпълнител при извеждането на подсъдимия от имота му, като се отбелязва, че св.А. И. е задържал за 24ч. Й. Д. през 2020г. по повод същия случай.

Обсъждайки показанията на свидетеля М. защитника ги съпоставя със съдържанието на съдебно техническата експертиза и се фокусира върху тезата, че липсва извършено деяние от страна на подсъдимия по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като от събраните факти се извежда извод за съставомерността на действията му по чл.216 от НК, касаещо спуканите гуми на автомобила на М., но не обективиращи закана за убийство по отношение на него. Процесуалният представител коментира, че прокурора не е инкриминирал третия глагол употребен от подсъдимия, а смисловото му съдържание видоизменя съществено така отправената реплика. Макар и възприета от пострадалия тя не би могла да възбуди основателен страх за осъществяването и в цялостния и вариант. Защитата навежда и твърдения за допусната грешка при индивидуализация на наказанието като коментира здравословното състояние на подсъдимия и доброто поведение на същия от 2022г.