Решение № 1932 от 04.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1932 гр. Пловдив, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20235330204597 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Г. П. С. от гр. К., ул. М. № * против Наказателно постановление № 23-0329-000393/29.06.2023 г., издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.181 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100, ал.1 т.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено като се излагат съображения за това.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Сл.Х., който поддържа жалбата, претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен 1 контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 11.06.2023 г. в 14:15 ч. в с. Стряма, ул. Васил Левски до номер 2 от служители, осъществяващи контрол на движението по пътищата, било установено, че жалбоподателят управлява личното си МПС л.а. Дачия логан с рег.***********, което не е представено на годишен технически преглед в срок. Било установено също, че по време на проверката водачът не носи свидетелство за управление на МПС, контролен талон от свидетелство за управление, свидетелство за регистрация на МПС.

Във връзка с направените констатации на името на водача на МПС бил състав акт за установяване на административно нарушение

№958421/11.06.2023 г., а въз основа на него и обжалваното наказателното наказателно постановление, в което била възприета идентична фактическа обстановка.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител К. Г. Г., справка от Регионална дирекция Автомобилна администрация Пловдив, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.-копие, справка за нарушител.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел К. Г. Г. потвърди направените в съставения от него констатации. В съответствие с показанията на свидетеля е и постъпилата справка от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, според която на процесната дата МПС, управлявано от водача, негова собственост, не е било представено и съответно не е преминало технически преглед. Доказателства, опровергаващи направените в съставения акт констатации, не се представиха от жалбоподателя, в хода на съдебното следствие.

В деня на проверката жалбоподателят е управлявал гореописаното МПС, следователно имал е качеството на водач.

За МПС, л.а. Дачия логан с рег.№ **********, се установява, че на процесната дата не е преминало технически преглед.

От справката от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив се установява също, че МПС е собственост на водача.

Водачът не е носел свидетелство за управление на МПС, контролен талон към него и свидетелство за регистрация.

С оглед разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП в те жест на въззивника е да докаже твърденията, оспорващи фактическата обстановка, описана в акта.

Същият обаче не ангажира доказателствени искания и не опроверга по съответния процесуален ред изложените в акта фактически констатации.

По изложените съображения съдът прие, че описаната в съставения акт за установяване на административно нарушение, възпроизведена в наказателното постановление, фактическа обстановка, е обективно и правилно установена.

2

Възраженията, изложени от процесуалния представител на жалбоподателя, за липса на виновно поведение от водача на МПС, са неоснователни. Липсата на виновно поведение според проц. представител на жалбоподателя се дължала на незнание от негова страна, че МПС било с прекратена регистрация, за което следвало да бъде уведомено по надлежния ред- от Гаранционен фонд, съответно от органите на Пътна полиция –КАТ.

Въпросът за регистрация на МПС, не е предмет на изследване в настоящото производство. Задължението на водача да управлява технически изправно МПС, както и да носи необходимите документи за водача, съответно за МПС, са основни задължения на всеки собственик, съответно водач на МПС.

Тези задължения не са обусловени от обстоятелството дали МПС е с прекратена регистрация или не. Посочените задължения са самостоятелни.

Възможно е и при регистрирано по надлежния ред МПС, водачът да носи отговорност за това, че същото не е преминало технически преглед, респ. че не носи предвидените документи. За задължението на собственика за преминаване на МПС на технически преглед, както и за задълженията водачът да носи свидетелство за управление, контролен талон, талон за регистрация, не е необходимо съответният орган да уведомява лицето, това е основно задължение на водача и е предвидено в закона.

По тези съображения съдът намира, че е налице виновно поведение от страна на жалбоподателя.

За нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДП може да бъде санкциониран само собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед на основание чл.181, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят е имал качеството на собственик на

МПС. За посоченото нарушение е предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., което е във фиксиран размер. В тази част наказателното постановление не подлежи на ревизиране.

Съгласно чл. 100, ал.1 т.1 (изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) от ЗДвП водачът е длъжен да носи : свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Съгласно чл.

183, ал.1 т. 1 от ЗДвП е предвидено налагане на административно наказание глоба в размер на 10 лв. , която е във фиксиран размер. Посочената норма въвежда състави на отделни административни нарушения, доколкото материалноправната норма предвижда отделни задължения за водачите. С ДВ бр.67 от 04.08.2023 г. и измененията в тази част от закона отпадна отговорността на водача за това, че не носи контролен талон от свидетелството за управление. В случая приложима е разпоредбата на чл.3 , ал.2 от ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила на акта, последват различни закони, прилага се този, който е най-благоприятен за дееца. Следва наказателното постановление по пункт 2 от него да бъде потвърдено, а по пункт 3 ,в частта от него, в която на водача е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал1. т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1 т.1 пр. 2 от ЗДвП да бъде отменено.

Съгласно чл.100, ал. 1 т.2 от ЗДвП водачът е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което 3 управлява и за тегленото от него ремарке. Съгласно чл.183, ал.1 т.1 пр.3 от ЗД в П /изм. и доп., бр. 51 от 2007 г./ предвиденото наказание за това нарушение е „глоба“ в размер на 10 лв. , която е във фиксиран размер.

Предвид измененията в ДВ бр.67 от 04.08.2023 г. съответната санкционна норма, предвиждаща налагане на административно наказание е чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП. Следва в тази част наказателното постановление да се измени като се преквалифицира правното основание, въз основа на което е наложено административното наказание глоба.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на двата акта съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. Налице е съответната компетентност на органите, съставили акта за установяване на адм. нарушение и наказателното постановление. Спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Нарушенията са описани по ясен начин, даващ възможност нарушителят да разбере в какво се състоят и да организира защитата си.

Следва да се отбележи, че нарушението, свързано с управление на МПС от собственика , което не е преминало технически преглед, както и нарушението, свързано с това, че водачът по време на управление не носи СУМПС, свидетелство за регистрация на МПС, не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност , напротив налице е обществена опасност, която е типична за всяко от тези нарушения, поради което и не е налице основание за приложение на чл.28 от ЗАНН.

При този изход на делото следва да се възложат в тежест на жалбоподателя сторените по делото разноски. По делото са сторени разходи за свидетел в размер на 15.00 лв., заплатени от съда, които на основание чл.

189, ал. 1 и вр. чл. 84 ЗАНН се дължат от страната, в чиято полза не е съдебния акт. На основание чл. 84 ЗАНН доколкото в този закон няма особени правила за определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. Следва сторените по делото разноски, заплатени от съда, да се възложат в тежест на жалбоподателя.

Следва на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по съразмерност. По делото е представен договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в него 500 лв., платени в брой. Така представеният договор има характер на разписка и е доказателство, че такива разноски са сторени. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при евентуално уважаване на жалбата. Доколкото с обжалваното наказателно постановление са наложени няколко отделни глоби, то всяка от тях представлява отделна имуществена претенция. По тези съображения претендираното от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в общ размер от 500 лв. за всяка от им. претенции е в съответствие с чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение следва в полза на 4 жалбоподателя да се присъди съответното възнаграждение с оглед уважената част от претенцията, а именно 62,50 лв.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0329-000393/29.06.2023 г., издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски в частта, в която на Г. П. С. от гр. К., ул. М. № *, ЕГН ********** за нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0329-000393/29.06.2023 г., издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски в частта, в която на Г. П. С. от гр. К., ул. М. № *, ЕГН ********** за нарушение на чл.100, ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание "глоба" в размер на 10 лв. като ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието, въз основа на което е наложено административното наказание глоба от основание по чл.183, ал.1 т.1 пр.3 от Закона за движение по пътищата в основание по чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от Закона за движение по пътищата.

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

23-0329000393/29.06.2023 г., издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски в останалата му част.

ОСЪЖДА Г. П. С. от гр. К., ул. М. № *, ЕГН ********** да заплати сумата в размер на 15,00 лв., представляваща сторени по делото разноски, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив.