Решение № 14 от 12.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Ямбол, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Калина Ив. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20252300500361 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД със седалище гр. София чрез юрк. К. З. против Решение № 466 от 10.10.2025 г., постановено по гр. д. № 3907/2024 г. на Районен съд - Ямбол в частта, с която въззивникът е осъден на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати сумата от 2 934 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.03.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.12.2024 г. до окончателното й изплащане.

Съдебното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над уважената сума до първоначално предявения размер от 4 500 лв., като необжалвано е влязло в законна сила. Със същото решение страните са осъдени да заплатят направените разноски съобразно уважената част на иска.

Във въззивната жалба се посочва, че съдебното решение на Районен съд Ямбол в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Първият довод на въззивника е относно недоказаност на механизма на процесното ПТП, който е бил своевременно оспорен с отговора на исковата молба, но от страна на ищците не е било проведено пълно и главно доказване. Вторият довод касае оценката на доказателствената стойност на представените по делото административни актове (АУАН и протокол за ПТП), които са били неправилно оценени от първоинстанционния съд, доколкото предвид направеното от въззивника оспорване въззиваемите не са ангажирали други доказателства за изложеното в посочените административни актове. Третият довод на въззивника е относно направеното от негова страна възражение за 1 съпричиняване, доказателствата за което не са били съобразени от първоинстанционния съд като се иска от въззивния съд да приеме наличие на съпричиняване и да определи същото в проценти. Следващите два довода на въззивника се отнасят до стойността на запазените части, за които се твърди, че са останали във владение на въззиваемите и неоснователно не са били приспаднати при определяне на дължимото от въззивника обезщетение. Във връзка с това се излагат твърдения, че въззиваемите доброволно са продали запазените части на стойност по-ниска от пазарната. Въззивникът отбелязва, че според него настоящата претенция за обезщетение по застраховка гражданска отговорност е неоснователна, доколкото въззиваемите са получили обезщетение по застраховка авто-каско като се сочи, че това не е взето предвид от първоинстанционния съд. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното решение в частта, с която е уважена исковата претенция и да отхвърли същата изцяло. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите Р. Д. и М. Д., и двамата от гр.*****, чрез адв. Н. Г., АК - Ямбол.

Въззиваемите считат първоинстанционното решение в обжалваната част за правилно, постановено съгласно материалния и процесуалния закон и обосновано, а въззивната жалба за изцяло неоснователна. Посочва се, че всички относими възражения на въззивника са надлежно отговорени. Според въззиваемите застрахованият при въззивника водач не е възразил срещу механизма на ПТП, поради което и застрахователят няма право да го оспорва като се допълва, че не са били ангажирани доказателства за оборване на вината на водача, причинил процесното ПТП. Счита доказателствената стойност на представените по делото протокол за ПТП и АУАН за необорена предвид характера им на официални документи и предвид липсата на доказателства в обратния смисъл. Излагат се подробни съображения защо правилно не е било прието съпричиняване в процесното ПТП предвид липсата на доказателства, които да установят скоростта на движение на участвалите превозни средства. Относно сочения размер на запазените части се посочва, че твърденията на въззивника представляват единствено предположения, доколкото дейността по реализиране на запазени части, ведно с режима на превозните средства с прекратена регистрация поради „тотална щета“ представлява строго регулирана от закона дейност. В подкрепа на този довод се посочва нееднозначния отговор на вещото лице, изготвило съдебната автотехническа експертиза, за установяване на стойността на запазените части.

Изтъква се, че и останалите доводи във въззивната жалба относно другите суми са недоказани по настоящото дело. По изложените съображения се иска от въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено.

Претендира разноски за въззивната инстанция.

Съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Окръжен Съд - Ямбол, с оглед предмета на въззивното производство, очертан във въззивната жалба, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, намира за установено следното.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта му - само в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съобразявайки постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, обективирана в Решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о. и др., ведно с принципа на концентрационното начало в гражданския процес (чл. 13 ГПК), въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на Районен съд - Ямбол е и правилно, като въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, a по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на същия, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното.

Основателността на предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е обусловена от наличието на две групи предпоставки: 1) виновно противоправно деяние (действие или бездействие) на лице, от което са причинени вреди (имуществени или неимуществени) в определен размер на друго лице и 2) наличие на валиден договор за застраховка гражданска отговорност на виновното лице. В тежест на ищеца е да установи при пълно и главно доказване механизма на деянието, вредите по вид и размер и наличието на причинна връзка между тях, както и наличието на валиден договор за застраховка гражданска отговорност на виновното лице. Вината се предполага, докато наличието на противоправност е правен извод, който се извлича от установените по делото факти.

По делото е безспорно, вкл. и във въззивната жалба липсва оплакване, че въззивникът е застраховал гражданска отговорност на водача на л. а. „Рено“ с рег. № СН 8279 ВК към датата на процесното ПТП.

От приетия по делото протокол за ПТП № 1763365 от 17.03.2024 г. се установява, че на същата дата при движение в гр. Ямбол на кръстовище на ул.

„Търговска“ с Обходен път Юг водачът на л. а. „Рено“ с рег. № СН 8279 ВК не се съобразява с пътен знак Б2 и не пропуска движещия се по път с предимство автомобил л. а. „Ауди“ модел А4 с рег. № РК 0891 ВС, който е собственост на въззиваемите в режим на СИО. При удара настъпва пътнотранспортно произшествие и са причинени материални щети на л. а. „Ауди“ модел А4 с рег.

№ РК 0891 ВС, чиято пазарна стойност към датата на процесното ПТП съгласно приетата и неоспорена по делото авто-техническа експертиза, вкл. нейното допълнение, възлиза на 13 440 лв.

Във връзка с оспорването на въззивника на механизма на ПТП и 3 доказателствената стойност на посочения протокол за ПТП следва да се посочи следното. Протоколите за ПТП според формираната уеднаквена практика на касационната инстанция, обективирана в Решение № 14 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г, I т. о., Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г, II т. о., Решение № 43 от 16.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 648/2008 г, II т. о. и др. представляват официални документи и като такива се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, относими към механизма на самия инцидент, когато длъжностното лице непосредствено е възприело, а именно разположение на транспортните средства на пътното платно, уврежданията по същите и наличната регулация на мястото на настъпване на произшествието.

В настоящия случай и доколкото длъжностно лице е посетило мястото на инцидента, процесният протокол се ползва с така описаната доказателствена сила. Действително въззивникът своевременно в първоинстанционното производство е оспорил механизма на настъпване на процесното ПТП, но доколкото не е провел успешно обратно доказване, правилно първоинстанционният съд правилно е приел за доказан механизма на процесното ПТП на база изготвената на авто-техническа експертиза (която се основава на процесния протокол за ПТП). Следователно оплакването в тази насока от въззивната жалба се явява неоснователно.

От изложеното дотук се установява, че в причинна връзка с ПТП, реализирано на 17.03.2024 г. в гр. Ямбол на кръстовище на ул. „Търговска“ с Обходен път Юг като собственици на л. а. „Ауди“ модел А4 с рег. № РК 0891 ВС въззиваемите са претърпели имуществени вреди вследствие на виновното поведение на водача на л. а. „Рено“ с рег. № СН 8279 ВК, чиято гражданска отговорност е била застрахована от въззивника. Поведението на застрахования от въззивника водач е противоправно, в колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди другиму и виновно, в нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, а именно че водачът на пътното превозно средство е следвало да пропусне движещо се по главен път превозно средство, което очевидно водачът, застрахован при въззивника, не е сторил в процесния случай. В този смисъл следва да се ангажира отговорността на въззивниказастраховател за причинените на въззиваемите имуществени вреди като функционално обусловена от деликтната отговорност на прекия причинител.

Към датата на ПТП л. а. „Ауди“ модел А4 с рег. № РК 0891 ВС има сключена застраховка авто-каско в ЗД „Бул Инс“ АД по застрахователна полица № Е23610008409, при което от изисканата от това дружество и приета по делото преписка, се установява, че материалните щети върху лекият автомобил надвишават 70%, поради което същият е обявен „тотална щета“. В резултат на това и видно от Справка за движение по сметка на Р. Д., ЗД „Бул Инс“ АД е изплатило сума в размер от 9 506 лв.

Видно от Удостоверение № 166 от 03.12.2024 г. въззиваемите са предали процесния автомобил в лицензиран център за разкомплектоване срещу сумата от 1 000 лв.

В процесния случай въззиваемите са изпълнили вмененото им с чл. 498 КЗ задължение да предявят своята претенция писмено срещу застрахователявъззивник, видно от Писмена застрахователна претенция с вх. № 6031 от 20.06.2024 г. при въззивника ЗК „Лев Инс“ АД. Съгласно документ с изх. № 6735 от 02.08.2024 г. въззивникът е отказал да изплати така поисканото обезщетение, поради което е предявен настоящия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.