Решение № 2215 от 02.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2215 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20241100110819 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Ищцата М. П. Г. излага в исковата молба, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 174, том I, рег. № 6474, дело № 159 от 2022 г. по по описа на нотариус Ц.Г., с район на действие Софийски районен съд, вписан с вх. рег. № 21223 от 31.03.2022 г., акт № 192, дело № 15717/2022 г. по описа на СВ при СРС, запазвайки си ограничено вещно право на ползване, прехвърлила на ответника В. Н. В. собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, а именно апартамент № 87, находящ се в гр.София, ж.к. ****, в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от: 53,26 квадратни метра, стар идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, под обекта - имот с идентификатор ***, над обекта - и имот с идентификатор ***, заедно със зимнично помещение и заедно с 0,672% идеални части от общите части на сградата, а съгласно документ за собственост, имотът представлява: апартамент № 87, на 18-ти етаж на жилищната сграда – блок с настоящ административен адрес: гр. София, район „Надежда“, ж.к. ****, с обща квадратура от 53,26 кв.м, състоящ се от: една стая, дневна, кухненска ниша и други сервизни помещения, при съседи на апартамента – стълбище, Д. и П.Г., двор, Л. и А.С., заедно със зимнично помещение, без 1 посочен номер и площ, съгласно документ за собственост, а съгласно удостоверение за данъчна оценка – с площ от 4 кв.м, при съседи на зимничното помещение: коридор, коридор, двор и общо помещение, ведно с 0,672 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо държавна земя. Имотът бил прехвърлен срещу задължението В. В., лично или чрез трето лице да поеме гледането и издръжката й, като й осигури спокоен и нормален живот, който да съответства поне на обичайно установеното като начин на живот, към който ищцата е привикнала допреди сключване на договора. Твърди, че не може да се самообслужва в битово отношение, тъй като има специфични нужди и потребности, породени от влошено здравословно състояние, подробно описано в исковата молба. Поддържа, че същото било налице към момента на сключване на процесния договор и ответникът знаел за него.

Твърди, че ответникът не полагал дължимите по договора грижи, като към нито един момент от сключване на договора насам не е осигурил лична грижа за ищцата, материална издръжка, не е положил грижата да осигури храна и да задоволи специалните й потребности с оглед здравословното й състояние, а напротив – пазарувал храна и заплащал сметки чрез лични средства на ищцата, за което използвал нейна дебитна карта. Твърди, също така че ответникът се издържал и облагодетелствал, както и задоволявал свои лични потребности, използвайки паричните средства на ищцата, включително за да си осигури почивка за лични нужди и да закупи автомобил за себе си, който никога не бил ползван за нуждите на ищцата.

В тази връзка, моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да развали слюченият договор за прехвърляне на процесния недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка поради неизпълнение от страна на ответника. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът В. Н. В., в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявения иск. Не оспорва, че е налице договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка между него и ищцата, като твърди че е през цялото време е осигурявал на ищцата спокоен, нормален и качествен живот, при спазване на всички правни и житейски принципи, съобразно поетите задължения – бил при нея почти ежедневно, купувал й храна, готвил й лично /работил и като готвач/, носил й готова храна, лично и с приятели и майка му, бил ежедневен събеседник, правил й масажи, оставял й пари в брой, купувал й лекарства и дрехи, както и всичко, от което ищцата имала нужда, осигурявал й издръжка, плащал всичките й битови сметки, транспортирал я за прегледи и поемал всички произтичащи задължения по назначеното лечение. Оспорва, че помощта му била епизодична и инцидента, или преустановена. Твърди, че в един момент е настъпил необясним обрат в отношението на ищцата към него, като тя сама му създала пречки да осъществява поетите задължения по гледане и издръжка, като ограничила правото му на достъп до имота и контактите с нея.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна 2 следното:

От договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт № 174, том I, рег. № 6474, дело № 159/2022 год. по описа на нотариус Ц.Г., се установява, че на 31.03.2022 година, М. П. Г., чрез пълномощник В. Н.

В. /надлежно упълномощен съгласно пълномощно с рег.№ 451 от 24.02.2022 год. – за удостоверяване на подпис и с рег. № 452, том 1, акт № 63 от 24.02.2022 год. за удостоверяване на съдържание на нотариус Н.Д., с рег. № 329 на НК, СРС/ е прехвърлила на ответника по делото В. Н. В., следния собствен недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 87, находящ се в гр.София, ж.к. ****, с обща квадратура от 53,26 кв.м, състоящ се от една стая, дневна, кухненска ниша и други сервизни помещения, заедно с прилежащото зимнично помещение без посочен номер и площ съгласно документ за собственост, а съгласно удостоверение за данъчна оценка – с площ от 4,00 квадратни метра, заедно с 0.672 % идеални части от общите части на сграда и правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляваща държавна земя, срещу задължението В. Н. В., лично или чрез трето лице да поеме гледането и издръжката й, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, докато е жива. Със същия договор М. Г., действаща чрез пълномощника си В. В., си е запазила пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху прехвърления недвижим имот.

От представеното по делото Експертно решение № 3092 от 09.12.2011 год. се установява, че по отношение на ищцата М. Г. е налице 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, при водеща диагноза: епилепсия, общо заболяване: симптоматича епилепсия - комплексни парциални с вторично-генерализирани пристъпи – ежедневни, терапевтично резистентни; страбизъм; централен отоневрологичен синдром с пирамидна симптоматика в ляво; захарен диабет 2 тип; КДС – диабетна полиневропатия; арх. хипертония 2-3 ст; хипертонично сърце; ИБС; стенокардия 2 фк. дислипидемия; обезитас 4 ст; дислипидемия; състояние след порезна рана на дясната длан. Определена е чужда помощ, съгласно чл. 68, ал. 2 от Постановление № 87/2010 год. и съгласно чл. 7, т. 4.6, като е посочено че лицето не може да се самообслужва в битово отношение. Експертното решение е издадено пожизнено, поради невъзвратимия характер на заболяването.

От приложената Епикриза, ЛИБ № 34952 от 2021 год, издадена от Военномедицинска академия – МБАЛ София, се установява че на 20.12.2021 г. е постъпила ищцата по спешност с оплаквания от невъзможна самостоятелна походка от две седмици, когато се подхлъзнала в банята, паднала и си ударила лявата страна и от когато не можела да става от леглото.

Същата е изписана на 25.12.2021 г. без промяна в неврологичния статус и с уточнена терапия за дома.

По делото е приложено извлечение от банкова сметка на ищцата за периода от 04.01.2022 год. до 17.06.2024 год., което не е оспорено от ответника, от което се установяват множество комунални плащания, както и тегления и вноски на различни дати от пълномощника В. В., включително теглене от В. на 24.04.2023 г. на сума в размер от 4000 3 лева и последваща вноска на каса от В. на 26.04.2023 г. на сума в размер от 1500 лева.

За последната вноска от 1500 лева е представена и вносна бележка от ответника от 26.04.2023 г. с посочено основание за внасяне „захр. пълн. 456/24.02.2022“.

От разпита на свидетеля Е. К., дъщеря на назначената на ищцата социална асистентка, разпитана на по – късен етап от делото, се установява, че свидетелят познава ищцата покрай работата на майка си, но не е виждала ответника. Заявява, че всеки ден е посещавала М., когато е ходила да помага на майка си, за период от 2 години преди разпита й, от 02.06.2023 г. Майка й била назначена като социален асистент на М. на 8 часа , от 08:00 ч. до 17:00 ч. всеки ден, включително събота и неделя, като след 17:00 часа М. била сама.

Установява се, че М. била трудно подвижна, с тоалетни нужди, като свидетелката сочи, че й готви и пазарува както със собствени, така и с нейни /на ищцата/ пари. Напуснала работа, за да се грижи за М., защото майка й като личен асистент не можела да се справи сама. Към момента работи като продавач-консултант и стои колкото може при М. по 3-4 часа. Сочи, че не е виждала В. нито веднъж, като не знае дали същият е полагал грижи за ищцата, тъй като когато ищцата се влошила и се наложило да я закарат в Пирогов, майката на свидетелката позвънила няколко пъти на В., но той е казал че имал работа и не можел да дойде. Също така, М. се оплаквала че й липсват пари от банкови сметки, като един ден, когато свидетелката й била занесла храна и седнала да я види, на телефона й дошло известие, че са изтеглени 5000 лева от личната й сметка, след това започнали маратонки по 300 лева, винетки. Знае, че картата на ищцата била във В.. От М. знае, че В. пазарувал с нейни лични пари, като идвал при нея преди да му прехвърли апартамента, а после спрял. От М. знае също така, че В. трябвало да ходи в Костинброд да й вземе парите за някакъв имот, но не знае дали го е направил, както и че по молба на М. В. й е купил телевизор с нейни пари.

Твърди, че посещава ищцата към настоящия момент през един-два дена, а преди година е ходила всеки ден след 16:00 часа, тъй като преди 16:00 часа майка й била там. Съдът кредитира показанията й единствено за събития след 02.06.2023 г., установени с други доказателства, доколкото самата свидетелка сочи, че от този момент майка й е била назначена за личен асистент на ищцата,поради което и непосредственото впечатление на свидетелката, която започнала да идва да помага на майка си с работата й, е след тази дата.

От разпита на свидетеля Ц.К., приятелка на ищцата, се установява, че същата ходи при ищцата един път в седмицата, понякога два-три пъти. Като се наложело да я карат в болница, социалната асистентка А. и дъщеря й, й звънели да ходят. Твърди, че посещавала ищцата от 2019-2020 година, а е виждала В. общо два-три пъти при М., като последният път било на 29-ти октомври към 08:30 часа да й донесе кифли и като я видял, ги хвърлил. Сочи, че ищцата е много отпаднала, не можела да става, трябвало да я вдигат, имала много болести, била 170 кг. Сочи, че тя се обадила на социалните, като В. направил пълномощното да представлява М.. Социалните дошли през м. февруари 2022 год. и комисията й назначила личен асистент А. А., която свидетелката виждала при всяко нейно посещение при М.. Сочи, че дъщерята на А. пазарувала за М.. Присъствала е , когато А. викала В. да дойде, защото не можела да вдигне М. и той й казал, че не го интересувало. Сочи, че тя, заедно с А. и дъщеря 4 й отишли в Пирогов с частна линейка за М., като те са се разплатили. Твърди също така, че преди да й бъде назначен личен асистент, за периода от м. януари до м. март 2022 г. тя е била неотлъчно до М. и се грижела за нея. От социалните й пращали обяд, тя го получавала и я хранела, а В. идвал за пари, без да носи нищо. Казвал на М., че ще изтегли пари да купи кола, да я превозва, да купи винетка, а тя му казвала че няма нужда от това.