Акт от 04.12.2023, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 295 град

Велико Търново, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми състав, в открито съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

АДМ. СЪДИЯ

:

ДИАНКА ДАБКОВА при секретаря С.Ф. и в присъствието на прокурора ........................................................................... като разгледа докладваното от съдия Дабкова адм. дело № 508/2023 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За вида на производството:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.

211 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Делото е образувано по жалба вх. № 3984/22.08.2023г. в АСВТ, подадена от името на Я.С.Д. ***, действащ чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Заповед № 366з – 3115/31.07.2023г. на директора на Областна дирекция на МВР гр. Велико Търново за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на държавен служител от МВР и прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия.

ІІ. Становища на страните:

Оспорващият, действащ чрез упълномощения адвокат, твърди, че Заповедта е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на материалноправните разпоредби. При издаване на същата не е спазена процедурата по чл.205 и сл. от ЗМВР. Не е спазен срока по чл.205, ал.6 от ЗМВР. ДРО не е изпълнил задължението си по чл.207, ал.3 от ЗМВР да извърши пълно и обективно разследване. Нарушен е принципа на безпристрастност по чл.207, ал.4 от ЗМВР. В нарушение на чл.210, ал.1 от ЗМВР в Заповедта не са посочени фактическите обстоятелства, при които са извършени твърдените нарушения, доказателствата за това и разпоредбите, които са нарушени. В Заповедта са посочени няколко нарушения, като едното от тях /за неосъществен контрол над настаненото лице/ не може да бъде квалифицирано като тежко нарушение, обосноваващо налагане на дисциплинарно наказание уволнение. ПП на жалбоподателя изтъква, че правната квалификация на нарушенията не съответства на фактическото им описание. В този смисъл квалификацията по чл.203, ал.1, т.7, пр.2 от ЗМВР - „използване на служебното положение за лична облага“ не кореспондира с посоченото деяние от обективна и субективна страна.

Освен това, дисциплинарното обвинение е основано на предположения. Наличието на фактически основания за уволнение не са доказани по категоричен и несъмнен начин. Изводите на ДНО почиват на едностранчиво тълкуване на доказателства, които са косвени и не са събрани по надлежния ред. В тази връзка упълномощения адвокат обръща вниманието на съда върху обстоятелството, че доверителят му е уволнен за деяние, което попада изцяло в хипотезата на престъпление по чл.151, ал.3 от НК. При това е наказан преди да е приключило наказателното производство и да има осъдителна присъда. Административните органи не могат да установяват престъпни обстоятелства. В заключение упълномощения адвокат подчертава, че доверителят му твърди, че е невинен.

В о.с.з. в ход по същество жалбоподателят не се явява лично. В писмена защита, представена чрез упълномощения адвокат, пледира за основателност на жалбата, по съображения, изложени по-горе. ПП на оспорващия моли съда да отмени оспорената Заповед. Претендира разноски като представя списък на същите.

Ответникът по оспорването – директорът на Областна дирекция на МВР гр. Велико Търново, чрез упълномощения процесуален представител в о.с.з. и допълнително представени писмени бележки оспорва жалбата. Намира същата за неоснователна и недоказана. Оспорената Заповед счита за законосъобразно и правилно постановена.

Съдържа необходимите реквизити и е мотивирана. Изпълнена е процедурата по дисциплинарно наказване. Служителят е запознат с обобщената Справка. Искани са му обяснения, но същият не се е възползвал от тази възможност. ПП счита, че нарушението е установено безспорно, както и авторът и вината му. Приобщените с нарочен протокол доказателства от воденото досъдебно производство/ДП/, в това число медицинската, психологичната и техническата експертиза определя като допустими доказателствени средства в дисциплинарното производство, за което се позовава на практика на ВАС. Ответникът са позовава на нормата на чл.206, ал.3 от ЗМВР, която допуска обективната истина да бъде установено с всички начини и средства, допустими от закон. Поради това счита, че в дисциплинарното производство могат да се използват редовно събраните по реда на НПК доказателства. Същите макар и косвени, поради естеството на деянието налагат извода за осъществено дисциплинарно нарушение. Освен това, Д. не е ангажирал доказателства, които да опровергават или разколебават изводите за съпричастността му към деянието.

Ответникът не приема тезата, че висящото наказателно производство е пречка да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя. Изтъква довод, че трайната съдебната практика сочи, че двата вида отговорност са различни и дисциплинарната отговорност се носи отделно от наказателната. Липсата на влязла в сила присъда не е основание да се приеме, че няма нарушение на Етичния кодекс. Деянието на полицейския служител, изразяващо се в това, че се е възползвал сексуално от непълнолетно дете в риск, поверено му да се грижи за него, е морално укоримо и с висока степен на обществена опасност. Станало е достояние на широката общественост и е довело до уронване на престижа на службата. В тази връзка се позовава на ТП № 3/07.06.2007г. на ВАС.

По тези съображения, чрез ПП ответникът моли съда да постанови решение, с което да потвърди оспорената Заповед и да остави жалбата без уважение. Претендира разноски за производството за ***ско възнаграждение. Възразява за прекомерност на адвокатския хонорар.

ІІІ. За допустимостта на производството:

Жалбата е в оригинал. Подписана е саморъчно от упълномощения адвокат. Редовна е по отношение на форма и съдържание. Същата е подадена в преклузивния срок за оспорване. Заповедта е връчена на 01.08.2023 г., а жалбата е подадена до ОД на МВР-ВТ чрез пощенски оператор с клеймо от 14.08.2023 г. АСВТ е местно компетентния съд в хипотезата на чл.133, ал.1 от АПК. Жалбоподателят е адресат на оспорения акт, поради което се явява лице с активна процесуална легитимация, пряк и непосредствен правен интерес от оспорването, т.к. правната му сфера е засегната неблагоприятно от Заповедта.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е индивидуален административен акт по смисъла на АПК, който е годен предмет на съдебен контрол в производство по чл. 211 от ЗМВР, като обжалването не спира изпълнението ѝ.

Предвид изложеното, предявената жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения за фактите и правото:

ІV. За акта на администрацията:

От фактическа страна Заповедта е основана на твърдението, че на 24.01.2023г. служителят по време на дежурство не е изпълнил служебните си задължения за грижа и контрол на дете в риск. Вместо това се е възползвал от зависимото положение на настаненото в Дома 14г. момиче, като е осъществил сексуални контакти с него, като не се касае за изнасилване по чл.152 от НК.

От правна страна оспореният акт е основан на разпоредбите на чл.203, ал.1 т.7, пр.2 от ЗМВР/използва служебното положение за лична облага/ и чл.203, ал.1 т.13 от ЗМВР/ деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата/. Направени са привръзки със задълженията, вменени с правилата на т.15; т.19; т.20 и т.25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР/ЕК/.

Дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за извършване на посочените действия, които са пряко свързани със службата и са преценени от ДНО като морално укорими. Квалифицирани са като тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с правилата за етично поведение на служители на МВР и са довели до уронване престижа на службата в обществото.

V.По доказателствата:

Така повдигнатото обвинение в дисциплинарно нарушение определя предмета на доказване: че соченото деяние е действително извършено, виновно и то именно от уволнения служител. Доказателствената тежест е указана върху ответника. Същият като дисциплинарно наказващ орган/ДНО/ следва да установи пред съда, че е спазил процедурата за провеждане на дисциплинарното производство, а наказанието е правилно определено по вид и съответно на тежестта на нарушението.

По делото е представено з.к. от пълната административна преписка/АП/. Представените със същата писмени доказателства не са оспорени от страните по реда и на основанията по чл. 193 от ГПК. Представените в съдебното производство писмени доказателства от ответника обосновават качеството му на ДНО и правомощието му да наложи дисциплинарно наказание „уволнение”.

С разрешение на наблюдаващия прокурор от

РП-Горна Оряховица материали от досъдебно производство № 9/2023г./пр. пр.№757/2023г./ са предоставени на ДРО. ДП е образувано за престъпление по чл.151, ал.3, вр. ал.1 от НК, извършено на 24.01.2023г. срещу К.Т. 14г. от гр.

Горна Оряховица. Става въпрос за протоколи от разпит на свидетели, заключения на комплексна съдебна медицинска експертиза, психологическа такава и съдебна техническа експертиза. Това са доказателства, които са събрани по реда на НПК в хода на наказателното производство. Разрешено е с Постановление на прокурора от 29.05.2023г., след привличане на лицето като обвиняем. Същите доказателствени средства са приобщени към АП от ДРО с Протокол рег. № 366р-12576/02.06.2023г./вж. л.150 АП/.

Съдът приема, че с това процесуално действие на

ДРО тези писмени доказателства са събрани редовно в хода на дисциплинарното производство имат сила и пред съда, съгласно чл.

171, ал.1 от АПК.

Същите са били огласени на оспорващия и той е имал възможност да се запознае с тях и да упражни правото си на защита. Съдът прие, че на основание чл.171, ал.1, изреч. 2-ро от АПК не се налага непосредствен разпит на свидетелите и ВЛ, т.к. не са налице обстоятелства, които да налага това, нито е направено искане от страните.

Като част от АП са приети в о.с.з. на 02.11.2023г. с определение на съда и веществени доказателствени/ВДС/ средства.

Това са 9 броя оптични носители на информация, които съдържат видеофайлове/ вж. плик за документи на л.122 от делото/. Същите съдържат записи от охранителни камери в Дома за временно настаняване на малоленти и непълноленти в гр. Горна Оряховица. Тези записи са изискани от Сектор КИС при ОДМВР В. Търново.

Съдържанието им е прегледано от ДРО, за което е съставен Протокол от 16.05.2023г./л.123 и сл./. На основание чл. 39 от АПК, във вр. с чл. 206, ал.3 от ЗМВР и чл. 171, ал.1 от АПК видеозаписът е допустимо доказателствено средство в административния процес. Следва да се цени съвкупно с другите доказателствени средства, независимо, че в о.с.з. не е осъществен оглед по реда на чл. 204 ГПК, доколкото е част от АП и еторадено в други писмени доказателства по преписката. Събрана е от ДРО и информация за периодите и причините за прекъсване на записа от 3 бр. видеокамери в Дома/л.117 и сл./.

Съставът на ДРО е извършил и оглед на място в ДВНМН в Горна Оряховица/л.234 и сл./. Този помощен орган е съставил Протокол и за проучване на публикациите в Интернет относно отзвука от деянието на полицейския служител сред обществото.

Като подложи на преценка поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателствени средства, съдът намира за установено следното:

VI.По фактите:

1. Не се спори, че е налице валидно възникнало и съществуващо служебно правоотношение към датата на започване на дисциплинарното производство, което е образувано със Заповед № 366з-375/27.01.2023г., с която е отстранен служителят от длъжност и е определен дисциплинарно-разследващ орган – 6 членна комисия. Служителят е запознат с тази заповед и с възможността да даде обяснения. Такива са дадени под формата на Сведение/вж. л.79/.

2. Повод за началото на дисциплинарната процедура са две ДЗ. Докладна записка рег.№ пр. 366р-2466/27.01.2023г./л.67/, изготвена от Ст. Г. – педагог в ДВНМН-ГО, адресирана до началника на Сектор „Противодействие и контрол на престъпността“. Другата ДЗ с рег.

Разпечатката съдържа 48 от 182 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a93455a4-985d-406b-8bf0-f8ea6a413a6b