Решение № 260279 от 14.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260279 гр. Пловдив, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН при участието на прокурора ИВАН СПИРОВ и при секретаря МАРИЯ ПЕЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 823 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно и субективно евентуално съединени осъдителни искове по чл. 1 от ЗОДОВ, вр. § 6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94/2019 г.) за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, претърпени от частноправен субект на държава-членка на ЕС, в резултат на нарушение на правото на ЕС по смисъла на чл. 4, § 3 от ДЕС.

Ищецът В.Б.Б., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. К.Б., е предявил солидарно срещу ответниците БНБ – *** и Народното събрание на РБ – ***, и евентуално срещу Фонд за гарантиране на влоговете в банките – ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди в размер на общо 98 252,02 лв., претърпени от частноправен субект на държава-членка на ЕС, в резултат на нарушение на правото на ЕС, а именно:

- ненавременно транспониране на общностни норми в националното законодателство;

- постановяване на решение по чл. 1, § 3, б. i от Директива 94/19/ЕО и изплащане на ищеца на гарантирания размер на депозита му в „***“ АД в сроковете по чл. 10, § 1 от същата директива, с правно основание чл. 4, § 3 от ДЕС, от която сума 40 000 лв. е обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихви.

Твърди, че на ***открил в ***(***) банкова сметка ***, с IBAN: ***. През пролетта на ***решил да закупи недв. имот – апартамент със застр. площ от 119,33 кв.м в гр. ***.

В началото на м. юни успял да приключи успешно преговорите с продавача, като на ******бил одобрен за получаване на кредит от ***на стойност 95 000 евро.

На ******сключил предварителен договор за покупко-продажба на апартамента на цена от 120 000 евро, като 12 000 евро от тази сума била заплатена от него като капаро в деня на подписване на предварителния договор. В същия е договорено, че остатъка от 108 000 евро от цената на имота ще бъде заплатен на ******при сключване на окончателен договор, като в случай, че до тази дата остатъка от цената не бъде заплатен от купувача, продавачът има право да задържи полученото капаро от 12 000 евро.

На ******сумата от 95 000 евро (184 310 лв.), отпусната като кредит от ***, постъпила по сметката на ищеца в ***, като към тази дата наличността е била общо 231 110,66 лв., а към ******– 227 110,66 лв., които суми надхвърлят задължението му по предварителния договор в размер на 108 000 евро (211 229,64 лв.). След множество негативни медийни публикации в периода ******вложителите в *** започнали панически да теглят депозитите си в тази банка, но ищецът не успял да изтегли средствата си, тъй като в периода ******– ******се намирал в ***.

С писма изх.№

4098/******и изх.№ 4099/******ИД на *** са отправили искане до БНБ за налагане на специален надзор върху банката на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗКИ, поради опасност от неплатежоспособност, като с Решение № 73/******на УС на БНБ банката е поставена под особен надзор за срок от 3 месеца и е спряно изпълнението на всички задължения, заедно с ограничаване на дейността ѝ за същия срок.

Така, считано от ******ищецът

В.Б. не е имал достъп до банковия си депозит, като същият е станал „неналичен“ по смисъла на чл. 2, § 3, т. i от Директива 94/19 ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане. Считано от ******г., най-късно на 27.06.*** г., БНБ е следвало да установи, че депозитите на вложителите в *** са неналични по смисъла на посочения текст от директивата, а в срок от 20 работни дни, т.е. между 18.07.***и ******ответникът ФГВБ е следвало да изплати на ищеца гарантирания минимален депозит от 196 000 лв.

Тъй като на ******е изтекъл срокът за подписване на окончателен договор и плащане на цената на апартамента, ищецът Б. сключил с продавача (обещателя) анекс, съгласно който срокът за това се продължава до ***г., но срещу допълнителна неустойка от 7 500 евро.

На 15.07.***БНБ удължила срока на специалния надзор над *** до 21.09.2014 г., а страните по предварителния договор продължили с анекс срока за сключване на окончателен договор до ***г., но при условие, че допълнителната неустойка от 7 500 евро ще остане в полза на продавача, независимо дали ще се сключи окончателна сделка или не.

На 16.09.***БНБ отново удължила срока на надзора до 21.11.2014 г., а ищецът, поради блокиране на средствата си, не успял да плати цената и да сключи окончателен договор, като дължал на продавача и сумата 7 500 евро.

На 25.09.***ЕК обявила, че започва наказателна процедура № 2014/2240 срещу РБ за неправилно транспониране на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19 и за неспазване на принципа на свободно движение на капитали, съгласно чл. 63 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС). С Решение № 138/******на БНБ е отнет лиценза на *** на основание чл. 103, ал. 1, т. 1, вр. чл. 62, б. „а“ от ЗКИ, а с Решение № 61/18.11.***на УС на ФГВБ е започнало изплащане на гарантираните депозити, считано от ***2014 г., въпреки че тази дата е крайният 20-дневен срок за това. С Решение № 1443/03.07.2015 г. по т.д.№ 2216/***САС приел ******за начална дата на неплатежоспособността на ***.

На 07.11.***продавачът изпратил нот. покана на ищеца, с която го уведомил, че считано от 01.10.***предварителния договор е развален по негова вина, поради което задържа полученото капаро и го кани в 7-дневен срок да му заплати договорената неустойка от 7 500 евро. На ******ищецът заплатил дължимата сума на неустойката на продавача (обещателя), като с писмо изх.№ 262/05.11.***бил уведомен, че салдото по банковата му сметка е 227 074 лв. На ******сумата на гарантирания размер на депозита от 196 000 лв. била изплатена на ищеца и с нея той погасил взетия по повод на сделката кредит от ***. Въпреки, че към този момент договореният апартамент все още не бил продаден, сделката останала неосъществена, поради драстично влошените отношенията на ищеца с продавача (обещателя), на когото платил общо 19 500 евро – капаро и неустойка.

Според принципа за ефективна съдебна защита, залегнал в чл. 6 и чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), всяка държава членка има свободата на предвиди вътрешноправен ред за реализиране на нейната отговорност за вреди от нарушения на правото на ЕС, доколкото той не е по-неблагоприятен от реда за разглеждане на подобни производства по вътрешното право и доколкото не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от ЕС, в който смисъл е и постоянната практика на СЕС. В случая са налице и трите универсални предпоставки, изведени от практиката на СЕС – нарушена правна норма на ЕС, независимо дали тя е закрепена в директива или в друг акт; нарушението е „явно квалифицирано“ или „достатъчно съществено“; наличие на причинна връзка между нарушението на задължението на държавата и понесените от засегнатите лица вреди. Според чл. 1, § 3, т. i и чл. 10, § 1 от Директива 94/19 ЕО, след като още на ******БНБ е декларирала, че депозитите в *** са неналични, ищецът е имал право да получи гарантирания размер на депозита си в периода ***, т.е. 4 работни дни преди крайната дата, уговорена с анекса от ******Надзорните органи не са изпълнили задълженията си да транспонират Директива 94/19 (НС), да постановят решение по чл. 1, § 3, т. i от нея (БНБ) и да изплатят гарантирания размер на депозитите на вложителите в установените в чл. 10, § 1 срокове (ФГВБ), поради което в резултат на поведението на ответниците ищецът претърпял имуществени и неимуществени вреди.

Ето защо ищецът моли съда да осъди НС и БНБ при условията на солидарност да му заплатят:

1. обезщетение за имуществени вреди в размер на 19 500 евро (38 139 лв.), представляващи заплатено капаро и неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на недв. имот, ведно със законната лихва върху тази сума в размер на общо 9 191,46 лв. за периода от плащането ѝ на ***до завеждане на иска на 31.03.2017 г.;

2. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., изразяващи се в преживян стрес, притеснения, разочарование и здравословни проблеми, ведно с лихвата върху обезщетението за периода от ******до ***в размер на общо 10 921,56 лв., както и законната лихва върху главниците, считано от ***до окончателното плащане, и направените по делото разноски.

В условията на евентуалност, моли съда да осъди за същите вреди ответника ФГВБ.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответникът Народното събрание на Република България – ***, 1169, пл.

Народно събрание 2, представлявано от *** М.Г. и *** А.С., със сл. адрес: ***, ***, е подал отговор, в който заявява, че предявените искове са процесуално недопустими, тъй като е налице липса на пасивна материалноправна легитимация на НС като ответник по спора за обезщетяване на вреди по ЗОДОВ. По същество счита исковете за неоснователни.

Твърди, че същността на НС като орган на законодателната власт с конкретен и изчерпателно определен персонален състав с определен мандат, изключва възможността за някакъв вид правоприемство и приемственост или друг вид връзка между предходно и ново НС. Законът за гарантиране на влоговете в банките (обн. ДВ, бр. 49/2008 г., отм.) е приет от 38-то Народно събрание, конституирано на 07.05.1997 г. и разпуснато на 19.04.2001 г.

Разпоредбите относно реда и условията за изплащане на сумите по депозитите, които са действали през процесния период (изм. ДВ, бр.

109/2013 г.), са приети в съответствие с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити и Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО от 41-то НС, конституирано на 14.07.2009 г. и разпуснато на 14.03.2013 г., съответно през 2009г. и ***Солидарният иск срещу тримата ответници - БНБ, ФГВБ и НС на РБ, е недопустим, тъй като не е налице съвместен незаконосъобразен акт, а правният ред на защита по чл. 1 и по чл. 2 от ЗОДОВ е различен.

С приетите през 2009 г. и ***текстове на Закона за гарантиране на влоговете в банките (обн. ДВ бр. 49/2008 г., отм.) НС въвежда разпоредбите на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити и Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока за изплащане, като в частта от директивите, където са посочени максимално допустими срокове, и същите следва да бъдат въведени буквално, законодателният орган е въвел текстовете от европейските актове. В частта, в която същите предоставят свобода на държавите - членки да достигнат до конкретен резултат, законодателят е създал самостоятелен механизъм.

За да бъде един депозит неналичен, следва компетентният национален орган - БНБ да установи това обстоятелство, като чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ му вменява в задължение да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. Преценката за наличие на състояние на неплатежоспособност на банка е предоставена изцяло в управленските и надзорни правомощия на БНБ и в качеството си на такъв орган тя е задължена да прилага нормите на ЕС, които имат директно приложение, дори и същите да не са изрично инкорпорирани в националното законодателство. Поставянето под специален надзор на конкретна търговска банка, по отношение на която е налице опасност от неплатежоспособност, определянето на срока и условията на този надзор и прилагането на мярка или мерки от предвидените в чл. 116, ал. 2 от ЗКИ, не засягат неблагоприятно правата и интересите на вложителите и кредиторите на самата банка.