Определение № 22907 от 17.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22907 гр. София, 17.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно частно гражданско дело № 20251100511886 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по повод подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, срещу определение № 34564 от 19.08.2025 г. по гр.д. № 54508/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав, с което е оставена без уважение подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното на 17.06.2025 г. решение по същото дело, в частта му за разноските.

Във въззивната частна жалба се твърди, че адвокатския хонорар не е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, както и с решение по дело С-438/22 на СЕС, като същото се явява прекомерно.

Поддържа се, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, тъй като исковата молба има обем от три страници, и съдържа единствено твърдение, че вземането е погасено по давност,. Твърди се, че по делото било проведено едно открито съдебно заседание и по предмета на спора има формирана богата съдебна практика. Защитата по отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК се характеризирала с ниска правна сложност, не изисквала по-интензивна работа и доказателствената тежест била върху ответната страна. Сочи се, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да е справедлив и обоснован. Моли се за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което размерът на адвокатсковото възнаграждение да бъде намален до размер, съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на делото.

1

Въззиваемият И.В.С. е подал в законоустановения срок писмен отговор на въззивната частна жалба, с който поддържа становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение не са прекомерни, поради което моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Софийският градски съд, като взе предвид наведените с частната въззивна жалба доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С решение № 11687 от 17.06.2025 г. , постановено от Софийски районен съд по гр. д. № 54508/2024 г. са уважени изцяло предявените от И.В.С. искове с правна квалификация чл. 439 ГПК и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъден ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 3 251,85 лв., включваща 946,85 лева - платена държавна такса, 5 лева – такса за издаване на обезпечителна заповед и 2300,00 лева - адвокатско възнаграждение. При определяне размера на дължимите разноски, първоинстанционният съдът не е уважил направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С постановено по делото определение № 34564 от 19.08.2025 г. съдът е оставил без уважение молбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с правно основание чл. 248 ГПК, като е посочил, че по дела с малко фактически извършена работа, но с голям интерес е оправдано присъждане на по- висок хонорар, поради което като е съобразил цената на предявените искове в размер на над 21000,00 лв., е приел за оправдан адвокатски хонорар от 2300,00 лв.

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предметът на произнасяне от настоящия съдебен състав по подадената частна жалба срещу определението на СРС е ограничен единствено до въпроса дали са налице предпоставките за намаляване на разноските, направени от ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение, които се възлагат в тежест на ответника в производството, но не включва разглеждане на въпросите дали ищецът изобщо има право на разноски, както и дали тези разноски трябва да се възложат в тежест на ответника. В молбата по чл. 248 ГПК и в частна жалба, с която е сезиран настоящия състав ответникът възразява единствено срещу произнасянето на първоинстанционния съд досежно размера на разноските за адвокатско възнаграждение, поради което този въпрос е единственият, който е включен в предмета на произнасяне от въззивния съд.

Ищецът И.В.С. е направил искане за присъждане на разноски, направени от него в производството за заплатено възнаграждение на упълномощения да го представлява адвокат в размер на 2300,00 лв.

В подадения писмен отговор на исковата молба от своя страна ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е направил възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение, което е своевременно заявено и като такова възражението подлежи на разглеждане.

2

След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС , имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Изложени са мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС , и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изрично е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. По изложените съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Съгласно горепосоченото решение С-438/22 г. на СЕС, и съдебната практика на ВКС, обективирана в определение № 1001 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 553/2024 г. на ВКС, III г. о., определение 1183 от 14.03.2024 г. по ч. гр. д. № 2605/2023 г. на ВКС, III г. о., определение №350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д.

№ 75/2024 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 4888 от 29.10.2024 г. по ч. гр. д.

№ 3551/2024 г. на ВКС, I гр. о., определение № 1059 от 07.03.2024 г. по гр. д.

№ 982/2023 г. на ВКС, ІV гр. о., определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. т. д.

№ 757/2023 г. на ВКС, І т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС, І т. о., и мн. др., при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА дв., 3 съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Националният съд следва да остави неприложена тази национална правна уредба, която противоречи на норма от правото на ЕС, конкретно на чл. 101 ДФЕС. Размерът на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде определен от съда в тези случаи, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката.

В контекста на изложеното при преценката си дали е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, първоинстанционният съд се е ръководил от размера на възнагражденията, посочени в Наредба № 1/2004 г. Освен това при преценката си за действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът не е съобразил факта, че в производството не са събирани други доказателствени средства освен служебно изисканите от ЧСИ изпълнителни дела, като извършената от процесуалния представител на ищеца работа се е изразила в подаване на исковата молба и в отстраняване на констатирани от съда нередовности на исковата молба, както и че производството по делото е приключило в едно открито заседание. Същевременно производството не се отличава с особена сложност нито от фактическа, нито от правна страна, тъй като предмета на спора са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, по прилагането на която разпоредба има формирана изобилна практика на ВКС.

Предвид така установените факти за размера на възнаграждението, което се заплаща за осъществена правна защита по дело, като настоящото, и определената ниска степен на правна и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката действия, съдът счита, че възнаграждението, заплатено от ищеца на упълномощения да го представлява в исковото производство адвокат, което възлиза на 2300,00 лв., е прекомерно спрямо правната и фактическа сложност на делото и разноските за това възнаграждение, които се възлагат в тежест на ответника, следва да се определят в по-нисък размер, който настоящият съдебен състав счита, че е 1330,00 лв. Ето защо възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от ищеца, следва да се приеме за основателно до сумата от 1330,00 лв.

С оглед изложеното, обжалваният съдебен акт на СРС, с който е оставена без уважение молбата на ответника с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови друго, с което присъдените в полза на ищеца с първоинстанционното решение разноски за адвокатско възнаграждение се намалят до размер от 1 330,00 лв.

4

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 34564 от 19.08.2025 г. по гр.д. №54508/2024 г. на Софийски районен съд, 28 състав, с което е оставена без уважение молбата на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по същото дело решение № 11687 от 17.06.2025 г. в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 11687от 17.06.2025 г., постановено по гр. дело №54508/2024 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъдените в полза на И.В.С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , разноски за адвокатско възнаграждение по делото от 2300,00 лв. на 1 330,00 лв.

Определението може да бъде обжалвано при процесуалните предпоставки, уредени в чл. 280 ГПК, пред ВКС с касационна частна жалба в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5