Решение № 833 от 24.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000502325 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 742/06.02.2025 г., постановено по гр. д. № 7349/2022 г. по описа на СГС, І ГО, 15 състав, е признато за установено по предявения от И. Н. Г., срещу „ЯНИ 03” ООД, инцидентен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК, че И. Н. Г. не дължи на “Яни 03” ООД сума в размер на 16 000 лв., със законна лихва от 28.02.2008 г. и 1 315 щ. д., със законна лихва от 28.02.2008 г., установени със съдебно решение № 231/11.08.2014 г. по т. д. № 678/2012 г. на ВКС, ІІ ТО, допълнено с решение № 125/27.06.2017 г. по дело № 2542/2016 г. ВКС, ІІ ТО, за които суми е издаден изпълнителен лист, предмет на изпълнение по изп. дело № 1801/2022 г., поради извършено прихващане с вземане по споразумение от 11.07.2003 г., (сключено между В. Г. П., “Яни 03” ООД и И. Н. Г.), установено с решение от 17.11.2006 г. по гр. дело № 3523/2003 г. на СГС, І-9 състав, частично обезсилено с решение № 238/08.11.2007 г. по гр. дело № 330/2007 г. на САС, последното потвърдено с решение № 418/19.06.2008 г. по т. д. № 129/2008 г. на ВКС, І ТО, като искът е отхвърлен за сумата 16 000 лв. и 1 315 щ. д., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 28.02.2008 г. до окончателното изплащане. Обявен е, на основание чл.135 ЗЗД, за недействителен по отношение на ищеца “ЯНИ 03” ООД, сключения на 11.03.2020 г. между И. Н.

Г., и Й. И. И., договор за дарение на магазин № 7, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ж. к. „Сухата река”, бул. „Ботевградско шосе”, бл.2, с площ 82, 99 кв. м., ведно 1 с 1, 045% ид. ч. от общите части на сградата, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 39, том І, рег. № 3291, дело № 38/2020 г. на нотариус П. П., с район на действие СРС. И. Н. Г. и Й. И. И. са осъдени, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплатят на „ЯНИ 03” ООД, по иска с правно основание чл.135 ЗЗД сумата от 3 527, 22 лв. - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото. „ЯНИ 03” ООД, е осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на И. Н. Г., по инцидентния установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК сумата от 2 083, 94 лв. - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният инцидентен установителен иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца „ЯНИ 03“ ООД – ответник по този иск. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е уважил инцидентния установителен иск поради извършено прихващане с вземане по споразумение от 11.07.2003 г. поддържа, че решаващият съд е обсъдил само едно от възраженията му срещу инцидентния установителен иск. Неправилно съдът е приел, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като вземането на ищцата произтича от влязло в сила на 19.06.2008 г. съдебно решение, а давностният срок е изтекъл на 19.06.2013 г. Към този момент за него не е възникнало задължение срещу И. Г., което е станало с влязлото в сила на 11.08.2014 г. съдебно решение.

И. Г. е разполагала с процесуална възможност в производството по предявения срещу дружеството иск, предмет на гр. д. № 1025/2008 г. по описа на СГС, да заяви процесуално възражение за съдебно прихващане, което не е сторила. С оглед на това счита, че правото на ищцата да претендира прихващане е погасено по давност. Поддържа, че прихващането не настъпва по силата на закона, а чрез отправяне на волеизявление. Съгласно удостоверения на съдебния изпълнителен от 5.02.2015 г. и от 20.06.2019 г. размерът на непогасената главница е еднакъв – 40 418, 72 лв. и е посочено, че до настоящия момент няма извършени плащания по делото. С оглед на това счита за необоснован изводът на решаващия съд, че изявлението за прихващане, направено в молба № 1942/23.03.2015 г. на И. Г. до съдебния изпълнител установявал, че изявлението за прихващане е сведено до знанието на кредитора. Поддържа, че няма отправено волеизявление за извършено прихващане. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че твърдения за погасяване на насрещните вземания са изложени в исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 473/2019 г. на СОС, което е прекратено, но препис от исковата молба е връчен на дружеството. Поддържа, че в случая липсва отправено волеизявление за прихващане, което да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от насрещните вземания по страни, основание и размер. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че макар и установени в съдебните решения вземанията за обезщетение за забавено изпълнение – 2 законна лихва, не са годни да послужат за прихващане. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения инцидентен установителен иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците И. Н. Г. и Й. И. И..

Постъпила е въззивна жалба от ответницата – ищца по предявения инцидентен установителен иск в частта, с която е отхвърлен предявения инцидентен установителен лист, както и е уважен предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Поддържа, че към датата на извършване на оспорената сделка издадените в полза на ищцовото дружество два броя изпълнителни листове са обезсилени с разпореждане от 18.12.2019 г. Това е налагало незабавно прекратяване на изпълнителните дела, което е сторено на по – късен етап. Поддържа, че след обезсилване на изпълнителните листове до заличаването на наложените възбрани липсва валидно обезпечение, респ. не е била пречка за извършване на оспорената сделка. Твърди, че е разполагала с редица други имоти и чрез оспорената сделка не е създала затруднения и невъзможност ищецът да събере вземането си. С оглед на това счита, че искът по чл.135 ЗЗД е неоснователен. Излага съображения, че не дължи 9 203, 18 лв., която сума е внесла и предоставила в обезпечение на „Яни 03“ ООД по сметка на ВКС, но кредиторът е бездействал да я усвои по тази причина не дължи законна лихва за периода след 27.06.2017 г. – постановяването на крайния съдебен акт в отменителното производство, когато дружеството е могло да усвои внесената гаранция по сметка на ВКС. С оглед на това счита, че не дължи посочената сума, непогасена чрез прихващане част от главницата от задължението на Н. Г., наследено от съпругата му Й. Г., произтичащо от решение № 231/11.08.2014 г. и допълнително решение № 313/04.11.2014 г. по т. д. № 678/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, която сума е представена като гаранция по сметка на ВКС. Поддържа възражението си за погасяване на вземането по давност. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения инцидентен установителен иск и отхвърли иска по чл1.35 ЗЗД. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „ЯНИ 03“ ООД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Качеството длъжник не произтича от висящност на изпълнително дело, а от обективно съществуващо неудовлетворено вземане, поради което обезсилването на изпълнителните листове и прекратяването на изпълнителните дела нямат отношение към дължимостта на сумите. Твърди, че И. Г. през 2020 г. и 2022 г. е дарила на дъщеря си Й. Г. всички свои останали имоти в гр. София и в гр.

Ботевград. Така се е разпоредила и е отчуждила безвъзмездно цялото си недвижимо имущество, което може да послужи за удовлетворяване на вземанията на кредитора й, присъдени с влязлото в сила на 11.08.2014 г. съдебно решение. Поддържа възраженията си, заявени във въззивната жалба, 3 относно заявеното възражение за прихващане.

Постъпила е въззивна жалба то ответницата Й. И. И. срещу горепосоченото съдебно решение, в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Към датата на сключване на оспорения договор вземането на ищеца срещу И. Г. е принадлежало на трето, неучастващо по делото лице. М. С. А.. Дори заявеното възражение за прихващане да не е произвело правно действие, към този момент ищецът е нямал качеството на кредитор, за да претендира увреждане на интереса му. Издадените в полза на дружеството изпълнителни листове са били обезсилени още на 18.12.2019 г., поради което към датата на оспорената сделка не е налице годен изпълнителен титул и не е накърнен интересът на ищеца. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Съгласно ТР №Х 2/2019 г. на ВКС, ОСГТК, цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедент, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането.

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Ищецът твърди, че с влязло в сила на 11.08.2014 г. съдебно решение № 231/11.08.2014 г., постановено по т. д. № 678/2012 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, допълнено с решение № 313/04.11.2014 г., е отменено обжалваното решение № 316/27.02.2012 г., постановено по гр. д. № 1670/2011 г., с което е потвърдено решение № 672 от 18.02.2011 г., постановено по гр. д. №1025/2008 г. на СГС, I ГО, 9 състав, с което е са отхвърлени на предявените от „Яни 03“ ООД искове срещу И. Н. Г. и Н. М. Г. с правно основание чл.55 ал.1, пр.1 ЗЗД за сумите 32 000 лв. и 2 630 щ. д., както и в частта му за разноските. С посоченото решение ВКС е осъдил И. Н. Г. и Н. М. Г., на основание чл.55 ал.3 ЗЗД, да заплатят по равно на „ЯНИ 03“ ООД сумите от 32 000 лв. и 2 630 щ. д. или по 16 000лв. и 1 315 щ. д., както и разноски за касационна инстанция в размер на 835 лв., като с допълнителното решение № 313/04.11.2014 г.е присъдена законната лихва върху сумите, считано от 28.02.2008 г. до окончателното им изплащане, както и разноски за първоинстанционната и въззивна инстанция в размер на по 1 172, 50 лв. всеки един от тях. На 01.12.2014 г. СГС е издал на ищцовото дружество изпълнителен лист, въз основа на влязлото в сила съдебно решение. На 20.04.2011 г. Н. М. Г. е починал и оставил за свои наследници по закон Й. И. Г. - съпруга и И. Н. Г. - дъщеря. На основание чл.429, ал.2 ГПК субективните предели на издадения срещу Н. М. Г. изпълнителен лист се разпростират срещу законните му наследници. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувал изп. д. № 713/2014 г. по описа на ЧСИ И. Ч., рег. № *** на КЧСИ, което било преобразувано в изп. д.

№ 1899/2018 г. по описа на ЧСИ Р. Г.-Ч., срещу И. Н. Г. лично и като 4 наследник на Н. М. Г. и срещу Й. И. Г. като наследник на Н. М. Г.. ЧСИ И. Ч. връчил на длъжниците покани за доброволно изпълнение, както и ги уведомил, че е наложена възбрана върху описаните недвижими имоти, собственост на длъжника и придобити по наследство от Н. М. Г., в това число възбрана на магазин № 7, находящ се в гр. София, бул.“Ботевградско шосе“, бл.2. По молба на Й. И. Г. за спиране на изпълнението, с определение № 722/14.12.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 3513/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, е постановено спиране на изпълнението на влязлото в сила решение на ВКС, в частта, с която Й. И. Г., в качеството си на наследник на Н. М. Г., е осъдена да заплати на основание чл.55, ал.3 ЗЗД на „Яни 03“ ООД сумите от 8 000 лв. и 657 щ. д. И. Н. Г. и Й. И. Г. подали молби за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. С решение № 232/08.12.201б г., постановено по гр. д.