Решение № 177 от 21.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Пловдив, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20245300101016 по описа за 2024 година

Ищецът А. О. Й. с ЕГН **********, от *****************************, представляван от пълномощника му адвокат С. Д., твърди, че с Присъда № 47/18.05.2023 г. по нохд № 227 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2023 г., влязла в сила на 01.03.2024 г., А. Г. Г. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., в землището на ********************, е причинил по непредпазливост смъртта на О.Й.

Й. вследствие на умишлено нанесени леки телесни повреди -счупване на костите на корена на носа и счупване на девето и единадесето ребро в вляво по директен механизъм, причиняващ единично или в съвкупност разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, както и множество кръгловати охлузвания по кожата на челото вляво, клепачите на двете очи, кожата на лявата скула, дясната половина на брадичката, кожата над десния клон на долната челюст, овално охлузване на върха на брадичката, кръвонасядания на горната и долната устна на устата, множество точковидни охлузвания по дясната странична повърхност на шията; точковидни охлузвания по предната повърхност на гръдния кош, обширни охлузвания по задната повърхност на гръдния кош, лентовидно охлузване по задната повърхност на гръдния кош; охлузвания по дясната странична и предна повърхност на корема, точковидни охлузвания по предна повърхност на корема и охлузване в областта на кръсцовата кост; охлузване, драскотина и кръвонасядане по предната повърхност на дясната предмишница; кръвонасядане на дълбоките меки тъкани на вътрешната повърхност на лявата предмишница, които са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 124 ал. 1, предложение 3-то във връзка с чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, както и че от смъртта на О.Й.. – негов баща, търпи неимуществени вреди, изразяващи се в следното :

Към датата на смъртта си О.Й.. бил едва на ** години, като ищецът живеел с 1 него. Бил свикнал всеки ден да го вижда и да разговарят, споделял му и се допитвал за съвети до него. Всеки ден вечеряли заедно и общували. Баща му бил негова опора, давал му съвети, напътствал го. Двамата имали изключително силна връзка, привързаност и обич. О. се грижел нищо да не липсва на жена му и на децата им. Бил смел, отговорен, амбициозен и сериозен мъж. Внезапната му смърт е повод за страдания на ищеца, който никога повече няма да усети прегръдките и любовта на баща си. Фигурата на последния и неговото присъствие са от изключително значение за правилното развитие и израстване на децата и никой не може да го замести.

От момента, в който разбрал за смъртта на баща си, ищецът е неутешим, а болката става по-силна с всеки изминал ден. Загубил опората си, човекът, на когото разчитал за всичко и с когото споделял. Ежедневно изживява болката от загубата на баща си, защото последният бил много грижовен и всеотдаен.

Внезапната му смърт била шокираща за ищеца, който изживял силен стрес, тъй като не вярвал, че баща му е пребит, изоставен и така настъпила смъртта му. В първите дни след случилото се ищецът не разговарял с никого, затворил се в себе си, не можел да се грижи за децата си.

Гледката на баща му положен в ковчег едва на **-годишна възраст се запечатала завинаги в съзнанието му, като този спомен го преследва ежедневно. Почти всяка нощ е безсънна за него - не може да спи повече от 4-5 часа на денонощие, буди се и единствените му мисли са насочени към спомена за баща му.

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща му в размер на 60 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането – **.**.**** г., до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Ответникът А. Г. Г. с ЕГН **********, от *****************************, ул.

**********, представляван от пълномощника му адвокат В. В., изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск, но оспорва размера му като прекомерно завишен и некореспондиращ с действителните болки и страдания претърпени от ищеца.

Съдът като обсъди твърденията на страните и признанието на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Един от основните принципи в действащото право гласи, че не трябва да се вреди другиму, поради което при нарушаването му законът - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, разпорежда, че всеки дължи да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Или съобразно цитираната разпоредба елементите на фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане са следните : противоправност; действие/бездействие; вреда; причинно-следствена връзка между деянието и последвалия вредоносен резултат; вина.

2

Не се спори, а и се установява от приложения към исковата молба заверен препис на Присъда № 47/18.05.2023 г. постановена по нохд 20235300200227 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2023 г., влязла в сила на 01.03.2024 г., че А. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 124 ал. 1, предложение 3 във връзка с чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, изразяващо се в това, че на **.**.**** г., в землището на ************************, е причинил по непредпазливост смъртта на О.Й.. Й. вследствие на умишлено нанесени леки телесни повреди - счупване на костите на корена на носа и счупване на девето и единадесето ребро вляво по директен механизъм, причиняващ единично или в съвкупност разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, както и множество кръгловати охлузвания по кожата на челото вляво, клепачите на двете очи, кожата на лявата скула, дясната половина на брадичката, кожата над десния клон на долната челюст; овално охлузване на върха на брадичката, кръвонасядания на горната и долната устни на устата, множество точковидни охлузвания по дясната странична повърхност на шията, точковидни охлузвания по предната повърхност на гръдния кош, обширни охлузвания по задната повърхност на гръдния кош, лентовидно охлузване по задната повърхност на гръдния кош; охлузвания по дясната странична и предна повърхност на корема, точковидни охлузвания по предна повърхност на корема и охлузване в областта на кръсцовата кост; охлузване, драскотина и кръвонасядане по предната повърхност на дясната предмишница; кръвонасядане на дълбоките меки тъкани на вътрешната повърхност на лявата предмишница, които са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.

Съгласно чл. 300 Граждански процесуален кодекс влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, с оглед на което по силата на посочената норми и въз основа на приетия като доказателство заверен препис на присъда постановена по нохд 20235300200227 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2023 г. настоящият състав приема за установено, че на **.**.**** г. ответникът противоправно, нарушавайки общото правило да не се вреди другиму, виновно – по непредпазливост, е причинил смъртта на О.Й.. Й..

Последният съобразно приетото като доказателство заверено копие на Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № 35, издадено на 29.03.2024 г. от Кметство *********** е баща на ищеца.

Принципно законът – чл. 45, ал. 1 ЗЗД, постановява, че всеки има право на обезщетение за вреди от непозволено увреждане. В случая, обаче, се търси обезщетение не от самия увреден, а се иска обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на увредения. Въпросът за имащите право на такова обезщетение 3 лица не е законодателно решен, но отговор на същия е даден от съдебната практика.

Така в т. 1 от задължителното по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт за всички съдилища Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. постановено от ВКС на РБ, ОСНГТК по т. д. № 1/16 г. е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са : лицата посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. - най-близките на пострадалия : низходящи /деца/, съпруг и възходящи и то след като се установи, че действително са претърпели вреди; лицата посочени в Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд - отглежданото, но неосиновено дете, отглеждащият го, лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен граждански брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала; по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Следователно въз основа на дадените в цитираната задължителна съдебна практика разрешения настоящият състав приема, че ищецът попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на баща му от ответника, като за уважаване на предявения иск съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в негова тежест бе да установи че действително е претърпял вреди от смъртта на баща си.

В тази насока бяха разпитани свидетели, според показанията на които :

М.Й. М. – леля на ищеца : „Много неща се промениха след смъртта на баща му.

... Просто вече не е онова дете, което беше, да споделя, да каже нещо, някъде когато излиза, да каже, „аз съм тук“. Просто, когато се върне тогава дава какво е говорил, какво е станало. Аз живея в ******** и А. живее в ******. Близо сме. Преди да почине О. през ден, всеки ден се виждахме, но сега вече не сме така. Не мога да отида в тях, не мога да ходя в къщата им, навсякъде ми споменава той. А. същото, защото когато се видим питам го „какво правиш, как си“, вика „добре съм“ и на втората, третата дума веднага споменава баща си. Направил е нещо в двора например и вика „това татко го правеше“. Все него споменава, баща и син както са били. Аз от там така разсъждавам, че той като го споменава постоянно и това дете даже трябва на психолог да отиде. Не е търсил такава помощ. Към момента А. не работи. Той преди ******** имаше *******, но от малък беше така и не можеха да го оперират. Говоря Ви за *******, която е ужасна, много голяма. На доктор го караха, но не можеха да го оперират, защото много слаб. ... Опериран е вече и затова не работи. Баща им беше много добър и разбран. Той много се разбираше с децата си. Той имаше пет деца. Не 4 мога да кажа кое му е било най на сърце. Един баща и една майка не може да си разделят децата. О. работеше преди да почине на складовете. О. пиеше. Не във вкъщи, никога не е правил скандали. Цялото село може да питате един път дали се е скарал с някой, но ето какво се получи. Отношенията му с А. бяха като на баща и син. Винаги се грижеше той за децата си. Аз за А. не мога да кажа точно, за всичките си деца се грижеше. За него не мога да кажа, че точно за него се е грижел. За всичките си деца се грижеше, за всичките си деца работеше. В нас ние не знаем да кажем това дете е друго, това дете е друго, да го обичам, аз такова нещо не съм чула, не съм видяла.“ св. А. М. М. – калеко на ищеца : „...Познавам О.Й.. от ********** А. Й. и О. са баща и син. Към 2022 г. живеех в самото село. Познавам семейството на покойния О. от ******* Винаги са били в едно нормално поносимо отношение като баща и син.

Нормално, бащата докато беше жив, децата по друга начин живееха. След като почина баща им, децата се промениха. Ето примерно днес той не присъства, психично притеснен е. Вдигна температура от притеснения, защото преживява това което се случи преди две години. И той не е много голям, сега е ******* Преди това си ходеше си на училище и помагаше на баща си. Бащата полагаше грижи не само за него, а за всички деца. Даже в домакинството се грижеше, даже готвеше. Във всяко отношение са грижеше за децата си. А. го уважаваше. Когато баща му му кажеше „отиде до някъде“ той просто не казваше „не“. За това казах нормално семейство, бащата като иска нещо, децата от уважение го правеха. Като почина бащата, детето се промени, изнервен е и за най-малкото нещо. Наближаваше датата, не от днес е болен, а от 4-5 дни, просто преживява всичко. Защото, доколкото съм запознат, когато е бил убит баща му и той е присъствал на мястото. Дали е видял, не мога да кажа с точност, но мисля, че е видял и това го преживява отново. Искам да кажа, че когато баща му е *************, изоставен, това момче отива да го спасява и мисли, че още е жив и като разбира, че е починал и още от тогава започва да трепери, изнервящо. Преди това не е имал проблеми здравословно проблеми, много здрав беше. Сега още си е здрав, само психиката малко. ... Преди да почине О. много често контактувахме със семейството, те от нас не излизаха и аз от тях не излизах. Сетих се за един спомен, като отидох при тях и видя нещо и кажа „колко е хубаво“ за едно огледало по точно говоря и ми вика „батко, вземи го за спомен“, все едно е знаел, че ще почине. ...“ Заявеното от св. М. М., че брат й имал пет деца не кореспондира на удостовереното в приетия като доказателство заверен препис на Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки зих. № 35/29.03.2024 г., издадено от Кметство *********** видно от което покойният О.Й.. е имал четири деца : двама сина – ищецът, роден на **.**.**** г., и брат му И. О. Й.., роден на **.**.**** г., и две дъщери – М. О. Й., родена на **.**.**** г., и Милка О. Й., родена на **.**.**** г., поради което съдът не го кредитира.