Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1395 от 22.04.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 7769/2023
Вид
Решение № 1395
Подписан
22.04.2024
В сила
15.10.2024
Състав
Моника Жекова

Цитирани разпоредби

  • чл. 115, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 106 · Кодекс за застраховането
  • чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл.380, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1395 гр. Варна, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110107769 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът по делото Д. В. Й., ЕГН**********, с постоянен адрес в ***, чрез пълномощника си - Й. Ц. Й., адвокат от АК- гр. В. Т. с личен № в ЕРАРБ ***, с адвокатска кантора в гр. В. Т., ***, тел: ***, с адрес за призоваване - чрез адв. Й. Й., на 16.06.2023 г. е предявил във ВРС осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД против ответното дружество З. А. Д. „О. - З." АД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:

***.

Исковата си молба ищецът основава на следните твърдени факти и обстоятелства: Д. В. Й. твърди, че е пострадал при ПТП при следната фактическа обстановка:

На 21.11.2022 г., около 10:20 ч. в гр. Варна, на кръстовище между ул. „***“ и ул.

„***“, лек автомобил с марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, собственост на „П. Т“ ЕООД с ЕИК ***, управляван от М. П., не пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил с марка „***“, *** с рег. № ***, управляван от Д. В. Й., в резултат на което настъпил удар между двата автомобила. При удара страничната колона на автомобила навлязла в купето и ударила Д.Й. силно в лявата част на тялото, вследствие на което той се ударил в предната дясна седалка.

По повод описаното произшествие бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП.В резултат от реализиралото се ПТП ищецът претърпял неимуществени вреди, състоящи се в причинените му увреждания на здравето, както следва:

В деня на инцидента ищецът посетил спешното отделение в УМБАЛ „***“ ЕАД - гр.

1

Варна с оплаквания за болки в таза, лявата тазобедрена става, лявото бедро и лумбалните прешлени. Поставена му била диагноза „множествени повърхностни травми, неуточнени“ и му било предписано медикаментозно лечение.Тъй като оплакванията не отшумели, а наред с тях болката започнала да се пренася и към лявото му стъпало, на 05.12.2022 г. ищецът посетил невролог. Назначено му било изследване - рентгенография на лумбосакрален отдел на гръбнак, от което били установени увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, както и увреждане на седалищния нерв.

На 09.12.2022 г. ищецът посетил психиатър с оплаквания за тревожност, потиснатост, безсъние и усещане за безнадеждност, всички в резултат от процесното ПТП. Поставена на ищеца била диагноза „Умерено тежък депресивен епизод със соматични симптоми“, като му била предписана и медикаментозна терапия.

На 10.01.2023 г. ищецът посетил лекар - специалист по нервни болести с оплаквания за продължаващи болки в кръста и крака. Поставена на ищеца била диагноза „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радиокулопатия".

Близо месец по-късно, на 08.02.2023 г. , на ищеца бил извършен още един преглед от специалист по нервни болести, тъй като болката в кръста и левия му крак не намалявала, а напротив - задълбочила се и затруднявала допълнително походката му. Извършено на ищеца било изследване - електромиография, от което изследване били установени данни за коренчева увреда на ниво L4-L5 в ляво - тежка степен. Назначено на ищеца било медикаментозно лечение, което той спазил.

На 11.02.2023 г. на ищеца бил извършен вторичен преглед, при който било установено, че оплакванията му продължават, въпреки провежданото лечение. Извършено било на ищеца изследване-компютърна томография на лумбалните прешлени, от което била установена протрузия на ниво L4-L5 и L5-S1, като му било предписано да продължи провежданата медикаментозна терапия.

И до ден днешен, твърди ищецът Д. Й., че накуцвал, пазел левия си крак от натоварване и не смеел да отпусне тежестта на тялото си върху него, поради свързаните с това изтръпване, болка и дискомфорт. Д.Й. сочи, че е ограничен в движението си, а причинените му увреждания оказвали трайно негативно влияние върху качеството му на живот, като го влошавали значително.

Твърди се от ищеца, че е изживял и силна уплаха, а и към момента на сезиране на съда изпитвал страх за себе си, че подобен инцидент можело да се повтори, както и страх за бъдещото си здравословно състояние.

Преживеният инцидент оказал трайно негативно въздействие върху ищеца, почувствал страх за живота си, станал потиснат, тревожен, не можел да спи нощем, особено зле се чувствал сутрин. За справедлив размер на дължимото му обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, ищецът намира сумата от 15000 лв. /петнадесет хиляди 2 лева/, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от 31.01.2023 г. - датата на подаване на застрахователната претенция.

В раздел втори от исковата молба се сочи , че при така описаното ПТП ищецът претърпял имуществени вреди, изразяващи се в следното:

Д.Й. твърди, че претъпял и имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от гореописаното ПТП, изразяващи се в извършените от него разходи за проведеното лечение на описаните по-горе травми. Общият размер на разходите за лечението на ищеца възлизал на 377.23 лв. /триста седемдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/, от които: 8,70 лв. за потребителски такси, 68,53 лв.- за закупуване на лекарства, и 300 лв. - за провеждане на физиотерапевтична процедура: високо-интензивно фокусирано импулсно магнитно поле.

Ищецът претендира заплащането от ответника на сумата от 377.23 лв. /триста седемдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение считано от 31.01.2023 г.- датата на подаване на застрахователната претенция, до окончателното изплащане.

За така описаните и претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди следствие на гореописаното ПТП, ищецът счита, че следва да бъде обезщетен от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите", сключена за лек автомобил с марка „***", модел „***" с рег. № ***, управляван от виновния за причиненото ПТП водач, именно -З. А. Д. „О. З." АД, ЕИК ***, което издало застрахователна полица по посочената застраховка с № BG/23/122002348257, с валидност от 19.08.2022 г. до 18.08.2023 г.

Претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди и имуществените такива, свързани с лечението на ищеца , вече била отправена до ответника ЗАД „О. З." АД и разгледана от него по щета № 0411-090-0003-2023 г.

С уведомление изх. № 99-1041/10.02.2023 г., ответното дружество изискало констативен протокол с пострадали лица или служебна бележка от МВР, от която да бъдело видно, че Д. Й. пострадал в посоченото ПТП от 21.11.2022 г. и доказващ причинноследствената връзка с получените увреждания. В отговор на гореописаното уведомление, било изтъкнато на ответника, че ищецът не може да представи констативен протокол за ПТП с пострадали лица, тъй като такъв не бил съставян.

По повод реализираното ПТП, отново сочи ищеца, че бил съставен двустранен протокол, който вече бил представен на застрахователя при завеждане на застрахователната претенция. Характерът на причинените на ищеца увреждания бил такъв, че към момента на съставяне на двустранния протокол, той не могъл да ги възприеме. Болките в левия му крак, кръста, таза и тазобедрената става, както и изтръпването и загубата на чувствителност, се проявили часове по-късно. Това било и причината в графа „пострадали“на съставения двустранен протокол за ПТП да не бъде отбелязано, че Д. Й. пострадал от процесното ПТП.

Относно изисканата служебна бележка, удостоверяваща причинно-следствената връзка между причинените на ищеца увреждания и пътния инцидент - тъй като такава не 3 била издавана, ищецът сочи, че бил поставен в невъзможност да изпълни това условие на ответника за уреждане на заведената претенция.

С уведомление с вх. № 99-1908/21.03.2023 г. на ответника била представена допълнителна медицинска документация, удостоверяваща извършените на ищеца последващи изследвания и установените коренчева увреда на ниво L4-L5 в ляво в тежка степен, и протрузия на ниво L4-L5 и L5-S1, както и назначеното му медикаментозно лечение. В отговор на последното, ответникът отказал изплащане на обезщетение по предявената претенция до представяне на изисканите документи. С оглед гореизложеното, ищецът Д. Й. счита, че е налице правото му на иск, тъй като изпълнил абсолютната процесуална предпоставка, уредена в чл. 498, ал. 3 КЗ -предявил застрахователна претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 КЗ и застрахователят не платил застрахователно обезщетение в срока по чл. 496 КЗ.

При тези фактически твърдения ищецът е формулирал и искането си до съда, да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде осъдено ответното дружество З. А.

Д. „О. З.“ АД, ЕИК ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, както следва: СУМАТА от 15000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при пътнотранспортното произшествие, реализирано на 21.11.2022г., подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от 31.01.2023 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното погасяване на задължението; СУМАТА от 377.23 лв. /триста седемдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от пътнотранспортното произшествие, реализирано на 21.11.2022 г., подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от 31.01.2023 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът желае ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените по делото разноски. Изрично е посочено, че ищецът желае присъдените му обезщетения, ведно с дължимите върху тях законни лихви да му бъдат изплатени по посочената в исковата молба банкова сметка, разкрита в „***" ЕАД .

В подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени искания.

Изрично е посочено от ищеца, че след като се запознае с отговора на исковата молба и доклада по делото ще ангажира необходимите нови доказателствени искания. По отношение на местната подсъдност: Ищецът се е позовавал на чл. 115, ал. 1 от ГПК, тъй като предявява иск на потребител на застрахователни услуги в съда по местоизвършване на деянието.

В изпълнение на дадените от съда указания, с писмена молба от дата 28.06.2023 г. ищецът пълно и точно е прецизирал характера и вида на всички неимуществени и имуществени вреди , които желае да бъдат репарирани от ответника, респ. и петитума на иска, отстранил допусната техническа грешка в обстоятелствената част на исковата молба и 4 конкретизирал, че на 31.01.2023 г. е предявена пред ответника застрахователната претенция с номер 676/31.01.2023 г. (л. 44,45 от делото ).

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество, представлявано от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат Т. С. от АК Варна , с адв. № *** и адрес на кантората: *** изразява следното писмено становище по предявената искова молба :

Становището на ответника по допустимостта и основателността на предявените искове е следното :

Предявените искове за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди ответникът - застраховател намира за допустими в по-голямата си част, но неоснователни.

Недопустим според ответника е искът за заплащане на имуществена вреда в размер на 300 лв. за физиотерапевтична процедура, която не била заявена със застрахователната претенция по реда на чл. 498 от КЗ.

Ответникът оспорва изцяло исковете, както по основание, така и по размер.

Според ответника не е налице правно основание за възникването на твърдените материални права - предмет на депозираните осъдителни искове, а именно валидно възникнало вземане на Д. Й. към ЗАД „***" АД в посочения общ размер от 15 377,23 лв., ведно с претендираните лихви.