Определение № 3422 от 06.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3422 гр. София, 06.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20261100900450 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С решението № 889 от 03.07.2026 г. по т.д. № 450/2026 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-10 състав, Съдът е отхвърлил предявения от Сити Хоум Парк ЕООД, ЕИК 201045751 иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК за прекратяване ответното дружество Синагрида ЕООД, ЕИК 204892350 поради плащане преди първото по делото съдебно заседание, и е осъдил Синагрида ЕООД, ЕИК 204892350 да заплати на Сити Хоум Парк ЕООД, ЕИК 201045751 на основание чл. 78 от ГПК сумата от 241 евро – разноски за производството.

С молба No 98713/21.07.2026 г. Сити Хоум Парк ЕООД, ЕИК 201045751 чрез адв. Т. подава искане изменение на решението в частта за разноските.

Излага се, че неправилно съдът е уважил направеното от ответника възражение за прекомерност, като не са изложени конкретни аргументи.

Излага се, че процесуалният представител на ищеца е извършил голяма по обем подготвителна дейност, включваща и проверки при ЧСИ, предявил е и други вземания. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба 1 също надхвърлял определения от съда размер.

В становище по молбата, ответникът възразява срещу искането по чл.

248 от ГПК. Излага се, че ответникът като длъжник е заплатил изцяло и и преди първото по делото съдебно заседание присъдените суми, вкл. и сумите по последващо присъединения изпълнителен лист.

По молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК Съдът намира следното:

Молбата е допустима – подадена от легитимирана страна, в срока по чл.

248 от ГПК.

Разгледана по същество – молбата е неоснователна.

Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, с който претендира присъждането на заплатени разноски в размер на 3600 евро– адвокатско възнаграждение в производството. С оглед изхода на делото и предвид направеното възражение за прекомерност от ответника, на основание чл. 78, 1 ал. 5 ГПК на ищеца са присъдени разноски в размер на 200 евро за осъщественото процесуално представителство.

За да прецени основателността на направеното възражение за прекомерност, Съдът отбелязва следното:

Отговорността за разноски по граждански дела представлява гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него.

Фактическият състав, от който тя се поражда, включва неоснователно предизвикан правен спор, разноски причинени от воденето на делото по повод на този спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращата страна.

Отговорността за разноски е обективна, невиновна отговорност и не е отговорност за вреди, защото има за предмет само направените по делото разноски. Тази отговорност може да съществува само по висящ процес и затова не може да се търси в отделно производство. Тя включва направените по делото разходи за внесена държавна такса, изплатен адвокатски хонорар, изплатени възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели в открито съдебно заседание, хонорар на преводач и т.н. Всички суми, изплатени на някое от тези основания, представляват разноски, които страната прави по повод на делото (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК) и се дължат от страната, която с поведението си неоснователно е причинила възникването на съдебния спор.

Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА, размерът на адвокатското възанграждение се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. В същото време, чл. 78, ал. 5 ГПК постановява, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Дадени са и критериите за преценка прекомерност - съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

За определяне на дължимите разноски за образуване на изпълнителното дело, съдът съобразява и решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, с което е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС 2 следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.

Национална уредба, съгласно която: - от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл. 633 ГПК) сочи на извод, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (така и определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 961/2023 г., I ТО, ТК).

В конкретния случай съдът е съобразил, че се касае за производство по неоценяем иск, което се е развило в едно съдебно заседание, като не е разкрита никаква правна или фактическа сложност – няма оспорване на нито един от изложените факти в исковата молба, касае се за производство, при което няма спор относно дължимостта на определени суми от ответника, а следва да се установи единствено дали има плащане по образувано изпълнително производство.

Поради това и размерът на вземането, предмет на изпълнителното производство, вкл. и дали е налице втори присъединен изпълнителен лист в изпълнителния процес е неотносим при преценка основателността на възражението за прекомерност на разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца.

По тези съображения и с оглед конкретното производство, Съдът намира, че така определения размер на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро за ищеца е справедливо и отговаря на обективния характер на отговорността за разноски.

Ето защо молбата на ищеца следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба No 98713/21.07.2026 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК на Сити Хоум Парк ЕООД, ЕИК 201045751 чрез адв. Т. за изменение на решение № 889 от 03.07.2026 г. по т.д. № 450/2026 г. по описа на СГС, ТО, VI-10 състав в частта относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 3 едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – София.

Препис от определението – на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4