Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 528 от 02.03.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10086/2021
Вид
Решение № 528
Подписан
02.03.2022
В сила
25.03.2022
Състав
Моника Жекова

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 , ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. Варна, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20213110110086 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на предявена искова молба с вх.№ 187440/8.7.2021 г. от „Б. Д.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: г*, представлявано от изпълнителните директори В. М. С. и Д. Н. Н.а, чрез пълномощника - юрисконсулт Е. С., упълномощена съгласно пълномощно рег.№ 5116/28.05.2014г. на нотариус М. Ш., рег.№ *с район на действие района на PC - гр. София, с адрес за получаване на призовки и съобщения: **, против ответника Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: **, с постоянен адрес: **, с която са предявени главни специални положителни установителни искове в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предметът на установителната защита е очертан в петитума на иска , като с предявения иск ищцовата страна желае да бъде установено със СПН съществуването на паричното вземане за което в полза на „Б. Д.“ АД е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК - Заповед № 3978 31.1.2020 г.по ч.гр.д.№ 1098/2020г. по описа на РС Варна, XLII - ви състав, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Предявените от ищцовата страна „Б. Д.“ АД, ЕИК *, обективно кумулативно съединени специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1ГПК и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде постановено Решение по силата на което да бъде установено със сила на пресъдено нещо съществуването на паричните вземания за които е била издадена в полза на „Б. Д." ЕАД по частно гр.д.№ 1098/2020г. по описа на РС Варна, XLII -ви състав Заповед № 397/31.1.2020 г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК както следва: сумата от 1680,81 лв. (хиляда шестстотин и осемдесет лева и осемдесет и една стотинки), представляваща дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от 01.03.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 29.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 191,30 лв. (сто деветдесет и един лева и тридесет стотинки), представляваща договорна лихва, дължима за периода от 10.05.2019г. до 20.01.2020 г.; сумата от 26.56 лв. (двадесет и шест лева и петдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на 1 настъпване на изискуемост, за периода от 10.06.2019 г. до 20.01.2020г.; сумата от 3.74 лв. (три лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава ) след датата на настъпване на изискуемост, за периода от 21.01.2020 г. до 29.01.2020 г., сумата от 120.00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща дължими разходи за изискуем кредит, на основание чл. 422 ,ал.1 вр. чл. 415,ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В условията на евентуалност - в случай, че исковете по чл.422 ГПК бъдат отхвърлени поради липсата на предсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищцовата страна е предявила и осъдителни искове, като моли съда да постанови Решение по силата на ко е т о ответника да бъде осъден да заплати на „Б. Д." АД следните суми, представляващи предсрочно изискуеми вземания по Договор за кредит за текущо потребление от 1.3.2019 г. - СУМАТА о т 1680,81 лв. (хиляда шестстотин и осемдесет лева и осемдесет и една стотинки), представляваща дължима главница ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 29.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 191,30 лв.

(сто деветдесет и един лева и тридесет стотинки), представляваща договорна лихва, дължима за периода от 10.05.2019г. до 20.01.2020 г.; сумата от 26.56 лв. (двадесет и шест лева и петдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемост, за периода от 10.06.2019 г. до 20.01.2020г.; сумата от 3.74 лв. (три лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) след датата на настъпване на изискуемост, за периода от 21.01.2020 г. до 29.01.2020 г., сумата от 120.00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща дължими разходи за изискуем кредит, на осн. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдяни правно релевантни факти и обстоятелства а именно:

Твърди се, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 01.03.2019 г. „Б. Д.„ АД от една страна като кредитор и Д. Б. Д. от друга страна като кредитополучател, Банката предоставила кредит в размер на 2000 лв. със срок на издължаване на кредита 18 месеца, считано от датата на усвояване.Кредитът се олихвявал с фиксиран лихвен процент в размер на 16,35 % годишно или 0,05 % на ден.

На 1.3.2019 г. съгласно условията на пописания Договор, твърди „Б. Д.“ АД, че наредила по разрешения кредит по посочената в договора разплащателна сметка № BG40STSA9300002593285, като със същата сума била заверена кредитна сметка № 11/25935622 . Съгласно т. 5 от Договора, пояснява още ищцовата страна, че кредитът се погасявал чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски съгласно погасителния план - приложение към договора за кредит. Неразделна част от договора за кредит били и Общите условия за предоставяне на бърз Кредит, Такси по кредити за текущ потребление, Приложение № 3 , които на осн. т. 17 от договора кредитополучателя получил и приел с подписване на договора за кредит.Твърди се от ищцовата страна, че с предоставяне на кредита от „Б. Д.“ АД по сметка на кредитополучателя кредиторът е изпълнил поетия п договора ангажимент и се явявал изправна страна. За разлика от ищцовата страна, обаче кредитополучателят допуснал просрочия по погасяване на кредита до датата на изискуемост.

В тази връзка, поради допусната забава в плащанията, и съгласно т. 13.1 и сл. от О У кредиторът твърди, че предприел действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез изпращане на уведомително писмо с изходящ номер ***/2.10.2019 г. до кредитополучателя , за отнемане на договореното преимущество на срока, на декларирания постоянен адрес, което било получено от бащата на кредитополучателя, със задължението да го предаде на сина си. Видно за ищцовата страна било от съдържанието на уведомлението, че кредиторът с нарочно уведомление уведомил своя кредитополучател, че към датата на получаване на писмото счита кредита за предсрочно изискуем. Към исковата молба ищцовата страна е приложила и моли съда да приеме описаните писмени доказателства - покана уведомление, съпроводително писмо на ЧСИ № *за извършени действия по връчване от призовкар , от които било видно, че преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК Б. Д. АД, в качеството си на кредитор уведомила Д. Б. Д. затова, че кредита е обявен за предсрочно изискуем . За ищеца също така било видно от съдържанието на цитираните 2 доказателства , че кредитора с нарочни изявления уведомил длъжника , че от датата на получаване на уведомителното писмо счита кредит № 25935622 за предсрочно изискуем, като уведомлението от ЧСИ, както бе посочено и по-горе се твърди че било връчено на бащата на кредитополучателя на дата 18.10.2019 г.

Към момента на връчването, сочи още ищцовата страна, че кредитополучателя не се намирал в трудово правоотношение.

Извършените правни и фактически действия , сочи още „Б. Д." АД в исковата си молба, че били изцяло в съответствие със задължителната съдебна практика, която еднозначно приемала , че за да стане вземането на кредитора предсрочно изискуемо е необходимо длъжникът да бъде уведомен от кредитора затова. Поради липсата на изпълнение от кредитополучателя заявява още в исковата си молба Банката - ищец, че на основание чл. 417, т. 2 ГПК било депозирано на 29.1.2020 г. заявление пред ВРС с искане за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на кредитора и против кредитополучателя, като било заведено ч.гр. дело № 1098/2020 г. по описа на ВРС, 42 състав. Към датата на подаване на заявлението, уточнява още ищцовата страна, че били налице общо 8 броя месечни вноски, непогасени/ частично погасени месечни вноски за лихва и или главница до датата на изискуемост - или общ размер на просрочената сума: 1007,98 лева.По силата на чл. 13.1. от Общите условия, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница, сочи ищеца, че се олихвявала с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се прилагала, ако Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата. Съгласно чл. 13.2. от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата ,сочи Б. Д. АД, че ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие. До предявяване на молбата за събирането на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата - с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.Заявената по реда на чл. 417 ГПК претенция на „Б.

Д." АД конкретизира още ищцовата страна ,че била за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите, както следва: 1680,81 лева - дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 29/01/2020 г. до окончателното изплащане на задължението ; 191.30 лева - договорна лихва за периода: - 10/05/2019 г. -20/01/2020 г. ; 26,56 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемост за периода: - 10/06/2019 г. - 20/01/2020 г.; 3,74 лева обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) след датата на настъпване на изискуемост за периода: - 21/01/2020 г. до 29/01/2020 г. 120.00 лева - дължими разноски: разходи при изискуем кредит; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 29/01/2020 г. до окончателното изплащане на задължението;както и ведно със сторените в заповедното производство разноски -ДТ в размер на 40,45 лв. и юрисконсултско възнаграждение.Предвид необходимостта за идентичност на вземането на „Б. Д.“ АД по заповедното и настоящото производство, претенцията на Б. Д. АД в настоящия иск изцяло съвпада, като с оглед пълна яснота на съща, моли съда да има предвид следното:

Претендираната в заповедното, респективно настоящото производство лихва представлявала възнаградителна такава, дължима на основание т. 7 от представения към исковата молба договор. В тази връзка началният момент на претендираната договорна лихва - 10/05/2019 г. се явявал моментът, от който съгласно договора и погасителния план към него било налице начисляване на възнаградителна лихва, която не била платена. Посоченият краен момент -20/01/2020 г. бил датата, до която кредитополучателят дължи възнаградителна лихва, съгласно условията на подписания договор и общите условия.Претендираната наказателна надбавка представлявала договорено между страните обезщетение за забава, дължимо на основание т. 13.2. от Общите условия, като същото било в размер на 10% върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочена главница, натрупана за периода от 10/06/2019 г. до 29/01/2020 г. (период, разбит в извлечението от счетоводни книги - до датата на настъпване на изискуемост от 10/06/2019 г. до 20/01/2020 г. и след датата на 3 настъпване на изискуемост от 21/01/2020 г. до 29/01/2020 г. Претендираната сума в размер на 120,00 лева, представлявала извършените разходи по изискуем кредит, дължим на основание т.16 от Договора за кредит във връзка с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които „Банка ДСК“ АД прилага за извършвани услуги на клиента. Съгласно същата договорка и тази в т.17, кредитополучателят бил запознат с Тарифата, действаща към деня на сключване на договора, получил и я приел с подписването на договора.Претендираните суми, твърди „Б. Д.“ АД, че са изцяло в съответствие с разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение и Закона за изменението и допълнението му, като за периода от 13/03/2020 г. до 13/05/2020 г. не били начислявани лихви за забава.