Решение № 273 от 30.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. София , 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Джурковски

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора Асен Бойчев Христов (АП-София) като разгледа докладваното от Николай Джурковски Наказателно дело за възобновяване № 20211000600393 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК.

Постъпило е искане от адвокат Б. Ц. Б., упълномощен защитник на осъдения М. В. Р. от гр.

***, област ***, с правно основание чл.419, ал.1, чл.420, ал.2 вр. чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.424 ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 27/2020 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград.

На първо място в искането се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка се прави оплакване, че Окръжен съд Благоевград се е произнесъл, без практически да обсъди значими за спора обстоятелства. Претендира се, че не е установена и доказана каквато и да е било идентичност на вещите, които съдът приема, че са откраднати от работилница на пострадалия Ш., както и че въззивният съд е длъжен да направи пълна служебна проверка на правилността на първоинстанционната присъда, независимо от основанията, посочени от страните. Твърди се, че в нарушение на чл. 13 и чл.

14 от НПК в мотивите на съдебното решение е прието, че извършеното престъпление и авторството му е доказано. Застъпва се становище, че по делото липсват доказателства, събрани и установени по предвидения от закона ред, че именно подсъдимият е лицето, което е откраднало вещи - „2 броя моторни резачки - едната марка ,,Штил”, а другата марка „Маколач” – описание, дадено от пострадалото лице Ш. в депозирана жалба, находяща се на лист 6, папка 1 от воденото досъдебното производство. Сочи се, че като цяло липсват 1 каквито и да било доказателства, че кражба въобще е извършена, както и че в къщата на ул.’’***” № 9 в гр. *** е влизано по какъвто и да е начин, а още по-малко по сочения в обвинителния акт и приетия от въззивния съд в мотивите към присъдата. По този повод се изтъква, че в депозираната жалба до РУ Полиция Гоце Делчев Ш. е посочил, че е извършена кражба на 2 броя моторни резачки, която е извършена от дома му на „горепосочения адрес” - гр. ***, ул.’’***” № 9, но че обвинението е посочило и съдът е приел, че кражба е извършена на ул.”***” № 8 /осем/. Твърди се също, че и вещите, предмет на кражбата, не са индивидуализирани по никакъв начин от жалбоподателя Ш..

Излагат се и доводи, че в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд жалбоподателят Ш. е починал, но че показанията на свидетеля Ш., дадени от него пред орган на досъдебното производство, видно от всички протоколи от проведени открити съдебни заседания пред Районен съд Гоце Делчев по НОХД № 570/2015 г., не са били прочетени в съдебна фаза. Сочи се, че въпреки това обаче и първоинстанционният, и въззивният съд са изложили в мотивите си фактическа обстановка, която обосновават от показанията на св. Ш..

Твърди се също, че от доказателствата по делото е видно, че по делото няма извършен оглед на мястото с цел да се разкрият, непосредствено да се изследват и да се запазят по реда, установен в НПК, следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото, но че съдът е приел за доказани факти и обстоятелства, за които изрично се изисква същите да бъдат установени чрез извършването на оглед на местопроизшествието, какъвто липсва.

Излагат се също съображения, че по воденото досъдебно производство не е извършено разпознаване на предмети и че въззивният съд е приел с решението си, че вещите, предмет на престъплението - две моторни резачки, са върнати. Изтъква се обаче, че липсват каквито и да било доказателства, събрани по предвидения от закона ред, че резачките, които Ш. сочи, че са му откраднати, са същите, които впоследствие му предават полицейски служители. По този повод се твърди, че индивидуализация с номер и други технически данни 2-та броя резачки са получили едва, когато са били върнати на Ш. от полицейски служител, но дали това са същите, които той сочи, че са откраднати, не е установено и доказано по никакъв начин.

Прави се оплакване, че постановеното от въззивния съд решение, с което потвърждава присъдата на първоинстанционния съд, почива изцяло на предложения, както и на недопустими доказателствени средства.

Твърди се, че възиввният съд е повторил допуснатото на първа инстанция нарушение на чл.

13, ал.2 от НПК като е ценил приложения протокол за доброволно предаване, показания на полицейски служители, които не са преки очевидци и които твърдят, че възпроизвеждат сведения, получени от проведени оперативни беседи. Сочи се, че съдът изрично се е позовал 2 в мотивите си нееднократно на информацията, получена чрез оперативна беседа, и дори обосновава решението си със самопризнание на подсъдимия, направено по време на „извънпроцесуална беседа”, което е недопустимо.

Изтъква се, че разпитаните пред първоиинстанционния съд св. К., св. В. и св. Х. са полицейски служители, като всеки от тях излага показания не като пряк очевидец на инкриминираното деяние, в което е обвинен Р., а като оперативни работници. Твърди се, че в мотивите си съдът изрично посочва на няколко места, че св. Х. е провел оперативни беседи с подсъдимия Р., излагайки, че е било налице самопризнание на Р. пред св. Х.. В тази насока се излагат доводи, че събирането на информация по този ред представлява заобикаляне на закона, доколкото чрез свидетелските показания се възпроизвеждат обяснения на лица, които не са били привлечени в качеството на обвиняеми, не са били запознати с правата си по НПК и не са могли да се възползват от тях., т.е. че се подменя законово регламентирания ред за даване на обяснения на обвиняем чрез възпроизвеждане посредством свидетелски показания на информация, нямаща стойност на доказателствен източник поради това, че е събрана в противоречие с правилата на НПК. Претендира се, че показанията на тези свидетели не следва да бъдат обсъждани в частта, възпроизвеждаща придобита по време на „беседа” информация, тъй като показанията на полицейските служители в частта, в която дават показания за евентуално дадени пред тях обяснения, са производни доказателствени средства и не могат да заместят първични такива, каквито се явяват обясненията на обвиняемия. По този повод се сочи, че ВКС в своята практика /Решение 55/ 24.01.2003 г. по н.д. 74/2002 г. и др./ приема, че свидетелските показания, установяващи извънпроцесуални „самопризнания”, не са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда при липса на други доказателства в подкрепа на обвинението. Твърди се, че в настоящия случай други доказателства в подкрепа на обвинението липсват.

Заявява се становище, че свидетелските показания на полицейските служители В., Х. и К., с които се възпроизвежда самопризнание на подсъдимите, направено по време на „извънпроцесуална беседа”, са недопустими.

Твърди се, че въззивният съд не е констатирал, че в протокол от с.з проведено, на 20.03.2017 г., находящ се на л. 290 от делото, при разпита на св. Р. Д., същият е заявил пред съдебния състав, че е взел от М. резачка с жълти капаци - „аз й викам „Партер”. В тази връзка се сочи, че при направена справка в интернет се установява, че в действителност съществува резачка „Партнер” и тя е с жълти капаци, както и че след прочитане от съда на показанията на същия свидетел, дадени на досъдебното производство, същият е заявил, че „Резачка „Макколач” за пръв път чувам”.

Изготвилият искането за възобновяване защитник счита също, че негодно доказателство представлява и протоколът за доброволно предаване, с който съдът е приел, че подсъдимият Р. е предал моторна резачка марка, записана като „МАС”, и че като не го е изключил от доказателствената съвкупност съдът е допуснал съществено процесуално нарушение.

3

Твърди се, че съдът е приел, че от изготвената експертиза се установява, че подсъдимият Р. е положил подписа си под този протокол на „предал” и че неправилно не е възприел възраженията на защитата във връзка с този протокол, приемайки, че от показанията на св.

Х. ставало ясно, че Р. е знаел какво подписва, въпреки неграмотността си.

Прави се и оплакване, че съдът не е констатирал, че от разпита на св. Д., проведен в с.з. на 20.02.2017 г. /начало от стр. 273 от делото/, се установява, че резачка „Макколач” е била взета от магазина, в който работи свидетеля, от двама полицаи, доколкото свидетелят изрично е заявил „Двама полицаи я взеха”. Сочи се обаче, че не става ясно как тази резачка, която е взимат двама полицаи без съставен документ за това, се оказва, че впоследствие е предадена доброволно от подс. Р.. Твърди се, че резачката не се е намирала в подс. Р., за да е налице действие на предаване от негова страна. Във връзка с гореизложеното се изтъква, че разпитаният св. В. /протокол от с.з. от 20.03.2017 г. - начало стр.290 от делото/ изрично е заявил „Протокола за доброволно предаване - мисля, че беше той човека, който беше пред залата- Р. Д.”, както и че св. Р. Д. също е заявил в разпита в същото съдебно заседание – на 20.03.2017 г., че полицаи са взели резачката.

Твърди се, че дори и подписът под протокола за доброволно предаване, находящ се на л.10 от ДП, да е на подсъдимия Р., това не освобождава съдът от задължението да извърши пълна преценка и да установи, че фактически няма как да е налице предаване от страна на подсъдимия на вещ, която вече е взета от полицаи. Заявява се, че съдът е бил длъжен да констатира, че това опорочава протокола за доброволно предаване и че всъщност става ясно, че има извършени действия по изземане от страна на полицейски служители, за които действия обаче НПК регламентира изричен ред, спазването на който гарантира законността.

Твърди се, че с протоколът за доброволно предаване се цели да се заобиколи закона, като не се спази законово регламентирания ред за извършване на претърсване, в присъствието на поемни лица, които следва да следят за извършваните действия, предварително или последващо одобрени от съда. Излагат се доводи, че дори и да не са налице действия на изземване, то категорично подс. Р. не е предавал никаква вещ, а че след като същият е неграмотен и не е присъствал негов защитник, то протоколът не следва да се ползва като годно доказателство и да се правят каквито и да било изводи.

Прави се и оплакване, че отделно от гореизложеното не става ясно защо съдът прима, че записаната марка „МАС” е идентична с марка „Макколач”.

Сочи се, че фактите и обстоятелствата относно извършеното престъпление, начина му на извършване и участието на подсъдимия Р. са приети за установени от съда с недопустими средства.

Твърди се, че в случая се касае за преразказ на обяснения, дадени пред полицейски служител /ако въобще такива са дадени/, които не могат да бъдат кредитирани като годно доказателство. В тази връзка се цитира решение № 361/2003 г. - 3 н.о. ВКС, в което е 4 посочено, че саморъчното обяснение, след като не е потвърдено от извършителя по реда на НПК - разпит на подсъдимия, не може да се цени като годно доказателствено средство.

Твърди се, че още по – малко като такова може да се приемат показанията на оперативен работник, пред когото е заявено извънпроцесуално самопризнание.

Изтъква се, че проведената оперативна беседа може да бъде източник на оперативна информация, но не и годно процесуално действие, източник на доказателства.

Прави се оплакване, че не са положени никакви процесуални усилия за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Твърди се, че е „работено“ по една единствена версия.

Излагат се доводи, че съдът не е отчел и следното противоречие: В показанията на св. П., дадени на досъдебното производство /л.31, папка 2/ и четени в с. з. на 17.10.2016 г. протокол с начало л. 221 от делото /, същият е заявил, че моторната резачка „Макколач” му е подарена, като същата е била от малките кубатури - 32 /тридесет и два/ кубика. Претендира се, че в случая са налице противоречия в показанията на св. П. и св. Ш. /чийто показания обаче не са четени от състава на съда и не могат да бъдат обсъждани/, но че противоречия са изложени и от самия П..