Решение № 4322 от 23.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4322 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20251100509043 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част първа, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ответника Д. П. П., действаща чрез упълномощената адв. Й. А. от САК срещу решение № 6399/10.04.2025г. по гр. дело № 17005/2024г. по описа на Софийски районен съд, 158 състав. Съдебното решение се обжалва изцяло.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че постановеният от първата инстанция режим е неизпълним, тъй като детето Ж. П.а следва да бъде при майка си, баща си и баба си по бащина линия в определените от съда режими на лични отношения, а режимът на лични отношения с бабата по майчина линия е в абсолютно противоречие с тях. Излага, че обжалваното решение противоречи с човешкия жизнен цикъл, доколкото за да бъде изпълнен, детето трябва да пътува незнайно с кого и от къде около три часа за да стигне в с. Рибен за личните си отношения с баба си по майчина линия в определените дни и часове. Сочи, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е посочил място, от където ще се предава и взема детето за изпълнение на режим на лични отношения с бабата по майчина линия, като детето Ж. П.а е възможно да е в изпълнение на режим на лични отношения с биологичния си баща или с баба си по 1 бащина линия.

Моли да бъде постановено решение, с което изцяло да се отмени решението на първата инстанция и вместо него да се постанови решение, както е посочено в отговора на исковата молба от въззивника, а при условие, че са налице съществени процесуални нарушения, да бъде отменено първоинстанционното решение и делото да бъде върнато на първата инстанция за разглеждане от друг състав. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, въззивникът лично и чрез пълномощника си поддържа въззивната жалба, както и изразява съгласие за уреждане предмета на въззивния спор с постигане на споразумение с другата страна. В хода на устните състезания пледира за уважаване на въззивната жалба. В предоставения срок по чл.

149, ал. 3 от ГПК представя писмена защита.

Въззиваемите С. С. Я. и М. Н. Д., не са подали отговор на въззивната жалба. Не сочат доказателства.

В открито съдебно заседание въззиваемите, лично и чрез представител по пълномощие, изразяват желание за постигане на споразумение по предмета на спора.

В хода на устните състезания С. С. Я., чрез упълномощения представител, пледира да се отхвърли въззивната жалба. Въззиваемата М. Н. Д. пледира за съобразяване от съда, че майка трудно пътува. Не претендират разноски.

Софийският градски съд, в настоящия си състав, приема за установено следното:

С обжалваното решение № 6399/10.04.2025г. по гр. дело № 17005/2024г. на СРС, 158 състав, съдът на основание чл. 128, ал. 1 от СК е определил следните мерки за лични отношения: бабата С. С. Я. да има право да осъществява лични отношения с детето Ж. Д.П., като вижда и взема детето два пъти по седем последователни дни през лятото, по време, несъвпадащо с отпуските на всеки от родителите, както и всяка пета, двадесета, тридесет и пета и петдесета седмица от годината /като за първа седмица се счита тази, съдържаща първия четвъртък от годината/, за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя.

Видно от приетите от първоинстанционния съд удостоверения, а и между страните по делото не е спорно, че М. Н. Д. и Д. П. П. са родители на детето Ж. Д.П..

Установено е също, че М. Н. Д. е дъщеря на С. С. Я.. Не се спори между страните и че по съдебен ред са постановени мерки относно родителската отговорност спрямо детето Ж. Д.П., като упражняването на родителските права е предоставено на майката и при нея е определено да живее детето, а на бащата е определен режим на лични отношения и същият е задължен да заплаща издръжка на детето, както и че е определен режим на лични отношения между детето и бабата по бащина линия.

Пред първата инстанция е представен социален доклад от ДСП- Долна Митрополия, изготвен на основание чл. 21, ал. 1, т. 15, вр. с чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет на 18.10.2024г. От извършеното социално проучване е установено, че С. Я. - бабата по майчина линия живее в с. Рибен, ул. „Кирил и Методий“ №130, община Долна Митрополия и повод за отправеното искане пред съда е, че има изградена силна емоционална връзка с внучката си Ж.. Иска гостуването на детето Ж. при нея в с.

Рибен да е регламентирано със съдебно решение. Отразено е, че жилището представлява едноетажна жилищна сграда, поддържана технически и годна за живеене, която е основното жилище на бабата. Има три стаи, които са обзаведени с вещи и мебели за обичайно потребление. Жилището е електрифицирано и водоснабдено. Едната стая е изцяло обзаведена и подредена да посрещне нуждите на 2

Ж.. С. Я. е в пенсионна възраст и получава пенсия в размер на 737.41 лв., но работи като личен асистент на свекърва си по трудов договор сключен с община Долна Митрополия. Заключението на отдел „ЗД“ на ДСП- Долна Митрополия е, че домакинството в с. Рибен разполага с подходящи условия за посрещане на нуждите на малолетната Ж. Д.П..

Пред първата инстанция е представен социален доклад от ДСП-Лозенец – по местоживеенето на детето Ж., изготвен на 15.10.2024г., в който е отразено, че от раждането си до момента Ж. е отглеждана в семейна среда. Първоначално детето е отглеждано от двамата си родители, а след раздялата им от майката, с помощта на съпруга . Контактите между детето и бащата са регламентирани и регулярни.

Отразено е, че детето и майката живеят в жилище на съпруга И.Д., което представлява апартамент състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения.

Жилището е обзаведено с всичко необходимо за нормален живот и за детето има самостоятелна стая, която споделя с двете деца на съжителя на майка си. Детето има изградена емоционална връзка с родителите си и близките си. В заключението на социалния доклад от ДСП-Лозенец се сочи, че е в интерес на детето отглеждането му в условия, осигуряващи неговия физически, психически и емоционален комфорт.

В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.Д. - съпруг на майката М. Н. Д. и св. Д.П. - майка на бащата Д.

П. П.. От показанията на свидетелите се установяват обстоятелствата за начините и времето за общуване на детето Ж. с баба С. Я..

Във въззивното производство е приет социален доклад от ДСП- Долна Митрополия, изготвен на основание чл. 21, ал. 1, т. 15, вр. с чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет на 06.11.2025г., в който след проведеното социално проучване е повторено отразеното в социалния доклад пред първата инстанция, че домакинството в с. Рибен разполага с подходящи условия за посрещане на нуждите на малолетната Ж. Д.П..

В социалния доклад от ДСП-Лозенец от 13.02.2026г. е дадено заключение, че в интерес на малолетната Ж. Д.П. е родителите да поемат отговорностите си и да постигнат споразумение за отглеждането и възпитанието на детето, като осигурят сигурна и спокойна среда. Не е изразено становище относно личните отношения на детето Ж. с неговата баба по майчина линия.

Съобразявайки приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълкувателно дело № 1/2013г. на ВКС и въведеното възражение във въззивната жалба, във въззивното производство са изслушани родителите на детето Ж. Д.П., както и въззиваемата С. С. Я..

Въззивникът Д. П. П. е заявил пред съда, че определеният режим от първата инстанция е неизпълним, защото съвпада с неговия режим на лични отношения, а 20та седмица от годината съвпада с рождения му ден. Заявява, че личните му отношения с детето трябва да се изпълнява, като бъдат съобразени различите режими един с друг.

Сочи, че режим от 20 дни през лятото би попречило на неговия режим, както и на режима на неговата майка, а режимът на бабата по майчина линия, която живее в с.

Рибен, е голям проблем, тъй като там живее и прабабата на Ж., която се казва Кана и е на 94 години, а бабата се грижи изцяло за нея.

Въззиваемата М. Н. Д. заявява пред съда, че за детето Ж. е добре поне два пъти по седем дни в годината да гостува на баба си в с. Рибен. Майка има човек, който да помага ако се наложи, когато ходи в града, за да си пазарува. В селото има деца, с които Ж. може да си играе. Заявява, че за нея не е проблем да закара Ж. при майка си в с. Рибен. Сочи, че режим при който детето да се вижда с баба си два пъти в годината по седем дни не би бил натоварващ за детето. Заявява, че е съгласна двете седмици за 3 режима на майка с детето да са в нейните уикенди, но не може да посочи в кои месеци от нейния режим ще бъде удобно.

При изслушването от съда въззиваемата С. С. Я. е заявила, че живее в с.

Рибен, община Долна Митрополия, област Плевен, в къща с три стаи, коридор, кухненска стая, тоалетна, баня, съблекалня. Живее със свекърва си, която е на 97 години и е инвалид, а тя е неин асистент. Заявява, че съдебното решение на първата инстанция я устройва, тъй като живее на 200 км. от гр. София. Излага, че два пъти в годината успява да дойде до гр.София, за да види Ж. за ден-два. Иска да я вижда още поне два пъти през годината, като тя да идва при нея поне за седмица, тъй като пътуването е много. Сочи, че когато идва до гр. София намира човек от селото, който да гледа свекърва срещу заплащане. Заявява, че Ж. никога не е била в с. Рибен, а ако е идвала, то е било за малко.

Във въззивното производство съдът е приел като неоспорено писмено доказателство решение № 2992/16.05.2025г. по възз. гр. д. № 2348/2024г. по описа на Софийски градски съд, І-ви въззивен брачен състав. От последното се установява, че на основание чл. 128, ал. 1 от СК е определен следния режим на лични отношения на Д. Д.П. с малолетната внучка Ж. Д.П.: да вижда и взема детето всяка последна четна седмица на месеца, включваща дните събота и неделя, за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване, както и пет поредни дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката и режима на лични отношения на бащата с детето, като при осъществяване на посочения режим бабата ще взема и връща детето от и в дома на майката. Съдебното решение не е влязло в сила поради касационно обжалване, като е образувано гр. дело № 257/2026г. по описа на ВКС, 4 ГО.

Други относими към спора доказателства не са представени във въззивното производство.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решението – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.