Решение № 166 от 16.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Бургас, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20232100100284 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от В.

Г. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Ч., община К., област Б., със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 60 против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.София 1301, район Възраждане, бул./ул. „Света София“ № 7, ет.5, чрез пълномощник адв.Недялко Шилев от АК-Пловдив, със съдебен адрес: гр.Пловдив, площад „Кочо Честименски“ № 2, вх.Б, ет.6, да бъде осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., изразяващи се в болки и страдания вследствие на претърпяно ПТП на 11.10.2019г., ведно със законната лихва от 14.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, на 11.10.2019г. около 23:37 ч. на път III – 795, км 48 е настъпило ПТП с л.а.м.“Мерцедес“ модел „С 250“ с ДК № А 18 47 НР, управляван от А. М. В. с ЕГН **********, в резултат на което е пострадал возилият се на задната седалка пътник В. П.. Поради недостатъчно внимание на водача и движение с несъобразена скорост, лекият автомобил е блъснал пресичащо животно, за което е било образувано ДП № 292/2019г. по описа на 1

РУ – К.. Ищецът бил откаран по спешност в УМБАЛ Бургас, където оперативно му бил отстранен далака и се установило, че е получил: болки в дясна лакътна става с умерен оток, ограничени движения; анамнестични данни за няколко раменни луксации в кратък период от време; имобилизация за 25 дни; луксация на раменна става; извършена лапаротомия; аспирарана 1,5/2 литра течна кръв; халусна руптура на слезката с хематом; повърхностна фисула на ляв лоб на черен дроб; мозъчно сътресение. След изписването му, ищецът имал затруднения при движението, а някои от причинените увреждания са и необратими. Последиците от тях ще търпи до края на живота си, като здравословното му състояние продължава да е влошено.

П. е изложил, че за л.а.м.“Мерцедес“ модел „С 250“ има сключена застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество ЗАД „ОЗК застраховане“ АД по полица № BG/23/***, със срок на валидност от 07.10.2019 г. до 06.10.2020 г. В тази връзка, към ответника била предявена извънсъдебна претенция за определяне и изплащане на обезщетение за претърпените от В.П. неимуществени вреди вх.№ 99-49-67/ 14.11.2019г., за което била образувана застрахователна преписка. С писмо от 17.02.2020г., застрахователното дружество отказало изплащане на обезщетение.

В постъпилия писмен отговор, ответникът Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - застраховане“ АД счита предявените искови претенции за неоснователни и необосновани. Не се оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, участвал в ПТП, за посочения период. Не се оспорва и факта, че е образувано ДП № 292/ 2019г. по описа на РУ – К. относно настъпилото ПТП.

Според застрахователя, дружеството не е дало повод за завеждане на исковата молба, тъй като не е получило възможност да определи застрахователното обезщетение. Претенцията е недопустима на основание чл.498 ал.3 от КЗ, доколкото не е приключила процедурата по доброволно уреждане на спора предвид срока по чл.496 от КЗ.

Оспорва се наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на МПС. Затова се счита за неизяснен и механизмът на описаното от ищцовата страна ПТП, причината за настъпването му и вината на водача А.В., въпреки съставения констативен 2 протокол за ПТП с пострадали лица № 282р-8610/ 12.10.2019г. Пряка причина е изскачането на пътното платно на диво животно, като В. е бил поставен в невъзможност да реагира и е налице хипотезата на чл.15 от НК – случайно деяние (така в т.5 от ТР № 28/ 1984г. по н.д.№ 10/1984г. на ОСНК на ВС).

Скоростта на движение е неустановена, а появата на животното е внезапна и изненадваща за водача и проявлението е било в опасната зона за спиране на автомобила. Не е налице и пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат.

Също така в отговора на исковата молба се твърди съпричиняване от страна на ищеца, тъй като същият в нарушение на чл.137а от ЗДвП е бил без поставен обезопасителен колан. От друга страна, П. не бил провел адекватно лечение след изписването си от болницата, което е повлияло отрицателно върху характера и продължителността на оздравителния процес.

Оспорват се и част от твърденията в исковата молба относно характера на претърпените травми и последиците от тях.

При условията на евентуалност се оспорва размера на претендираното обезщетение, като се сочи, че не е съобразен с критериите в чл. 52 от ЗЗД. Счита, че претендираното обезщетение е завишено и не следва да бъде уважавано в такъв размер. Към исковата молба липсват доказателства за трудова заетост преди ПТП, начин на живот и др. Претенцията не е съобразена и с нарастването на годишната издръжка в периода 2012 – 2019г., както и с размера на минималната работна заплата.

Излагат се съображения за неоснователност на предявената претенция за лихви, след като представеното пред застрахователя заявление не било редовна застрахователна претенция, тъй като ищецът не бил изпълнил задължението си по чл.498, ал.1 и 2 КЗ, вр. чл.380, ал.1, изр.2 от КЗ – да представи „допълнителни документи“, в т.ч. влязъл в сила съдебен акт.

Прави се извод, че поради липса на редовна застрахователна претенция, тримесечният срок за произнасяне на застрахователя по чл.496, ал.1 от КЗ не бил започнал да тече, поради което претенцията за лихви от 14.11.2019 г. е изцяло неоснователна.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски 3 показания, съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна и моли същото да бъде намалено до минималния законов размер.

В съдебно заседание ответното Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - застраховане“ АД чрез процесуалния си представител, изрази становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции.

Твърди, че е налице хипотезата на случайно деяние и водачът на МПС не носи наказателна отговорност за станалото ПТП. Възраженията си обосновава със заключенията по приетите основна и допълнителна съдебноавтотехническа и медицинска експертизи. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна и моли същото да бъде намалено до минималния законов размер. Защитната си теза разви в писмена защита.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между пострадалия и застрахователя е видно, че е била заведена щета по преписка № 0411-880-0002-2019 при застрахователя (л.1214 по делото). Исковата молба е постъпила в съда след постановения отказ за плащане от застрахователя. Това обосновава и неоснователността на възражението за неприключила процедура съобразно чл.498 ал.3 от КЗ, след като е налице изричен отказ на застрахователя.

Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение между ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - застраховане“ АД и участвалото в ПТП, МПС л.а.м.“Мерцедес“ модел „С 250“ с ДК № А 18 47 НР, управляван от А. М. В., по повод ЗЗГО полица BG/23/ *** със срок на покритието 07.10.2019 – 06.10.2020 г. (непредставена).

Според съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 282р-8610/ 12.10.2019г. на РУ К. при ОД на МВР-Бургас (л.7-8), 4 участници са били МПС л.а.м.“Мерцедес“ модел „С 250“ с ДК № А 18 47 НР, управляван от А. М. В. и 3 пострадали лица, между които и пътника В. Г. П..

Като пострадали лица са вписани и З. В. и П. С. С., а М. Н. е починал. Целият автомобил е получил деформации и счупвания. Пострадалият В.П. е бил откаран в Първо отделение по хирургия в УМБАЛ Бургас АД. Като причина за станалото ПТП е вписан сблъсък с изскочило на пътното платно животно.

Получените травми и наранявания са отразени подробно в съставената медицинска документация (л.9; 70-71; 73-75). Образуваното досъдебно производство е било прекратено с постановление от 03.11.2022г. на прокурор при ОП-Бургас поради наличие на случайно деяние по чл.15 от НК, като обжалването му е било неуспешно, видно от постановеното определение № 1149/ 23.11.2022г. по ЧНД № 1390/22г. по описа на ОС-Бургас, потвърдено с определение № 248/ 23.12.2022г. по ВЧНД № 278/2022г. по описа на Апелативен съд - Бургас.

Според заключението на проведената съдебно-автотехническа експертиза (л.137-153), автомобилът е бил технически изправен, с фабрично поставени 3-точкови колани за пътниците на всички седалки. Описан е подробно механизмът на станалото ПТП, което се е случило в тъмната част от денонощието извън населени места. Със скорост от 117,6 км/ч, автомобилът е блъснал пресичащо платното диво прасе, като е продължил движението си по инерция още 151 м., а двигателят и пътникът от задната седалка, вдясно, са изпаднали. В отговора на последната задача, вещото лице е посочило невъзможност да се предотврати удара, след като при скорост 117 км/ч спирачният път на автомобила е 117 м, а фаровете „на къси“ осветяват до 70 м. Това е така и ако водачът се беше движил с позволените 90 км/ч – спирачният път би бил 77 м.

В допълнителната съдебно-автотехвическа експертиза (л.173181), вещото лице е изготвило механизъм на настъпилото ПТП при условие, че водачът е бил заслепен. Тогава способността му да вижда обекти на пътя значително би била затруднена, независимо дали фаровете са били в режим на дълги или къси светлини.

В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.154-160), вещото лице д-р Хр.Х. е изброил получените от ищеца травми и е посочил, че същите са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

5

Установяването на разкъсване на слезка е наложило извършване на спленектомия, хемостаза, лаваж, дренаж. Също така е била извършена репозиция на луксираната раменна става и имобилизация на същата.

Периодът за възстановяване по отношение на операцията към 08.11.2023г. е приключил, а лявата раменна става е правилно конфигурирана към 07.11.2023г. През времето за възстановяване, пострадалият е бил нетрудоспособен, с влошено качество на живот.

Участникът в инцидента А. В. заяви, че карал Мерцедес-а от К. за с.Ч., било тъмно. На излизане от града имало овощна градина и карал на „дълги“ светлини, като в далечината на пътното платно видял да светят очи на животно. После се разминавал с друга кола и минал на къси, след което очите изчезнали. След разминаването с колата, със скорост към 120 км/ч ударил животното – било прасе. В колата били 5 човека, като В. седял на задната седалка от лявата страна. Последният казал на свидетеля да намали скоростта, защото там и преди изскачали животни, но А. не се съобразил.

От показанията на свидетеля М. В. – баща на ищеца, става ясно, че като чул за инцидента и тръгнал за болницата, където синът му бил целия син, не можел да диша. На следващия ден му оперирали далака, защото бил разкъсан. 10 дена се грижел за него, защото буйствал и не разпознавал никого, ядял само мляко. След това не можел да върви, а вкъщи бил така до Нова година, като за него се грижели майка му и свидетелят. Правили му операция и на лявото рамо, купили му специален колан. Преди работел като строителен работник, но сега не можел да работи.