Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1787 от 21.12.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2858/2020
Вид
Решение № 1787
Подписан
21.12.2020
В сила
21.12.2020
Състав
Даниела Светозарова Христова, Светлана Кирилова Цанкова, Юлия Русева Бажлекова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал.1 изр.второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 141 , ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.2, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 1787 гр. Варна , 17.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова

Атанаска Н. Иванова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20203100502858 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 262182 от 24.08.2020 г. подадена от ОД на МВР Варна срещу решение № 3469 от 27.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 16802 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, 43 -ти състав, с което е осъдена да заплати на М. С. М., ЕГН **********, съд. адрес: ***, сумата от 1287,22 лева представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца при ответника извънреден труд, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 16.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.6, т. 2 ЗМВР, сумата от 220 лева,представляваща сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК и в полза на Държавата по Бъджета на съдебната власт 256,49 лева, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.

Излага се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно нормата на ал. 2 от с.р. служебното правоотношение се регламентира само от този закон.

Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат субсидирано извън лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на извънредния труд при работа на смени се извършва по специален ред, което прави недопустима аналогията с другите държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в сила от 01.07.2007 г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като служител на МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното и допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба № 8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003 1 г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР.

Изброява редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ е неприложим. Решението се оспорва и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към материално правните норми, като се твърди, че извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции на служителите от МВР. Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения.

Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника. Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143.

С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли изцяло като неосноватален. В уславията на евентуалност, въззивният жалбоподател претендира за частична отмяна на решението, съответно отхвърляне на иска за периода 01.01.2018 г. – 16.07.2018 г. за сумата от 339.18 лева.

В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт.

Съдът преди постановяване на съдебен акт по същество, констатира редовност на жалбата според изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, допустимост на същата като подадена от активно легитимирана страна, обосновала правен интерес от обжалване и в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Решението на първоинстанциония съд е валидно и допустимо.

От мотивите на обжалвания съдебен акт, в частта на установените релевантни факти, съдът приема, че същите са подробни и съответстващи на събраните по делото доказателства. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен материалния закон.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искава молба на М.

С. М., ЕГН **********, съд. адрес: ***,, срещу Областна дирекция на МВР - Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2, с която е предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т.

3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1965.44 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 235.66 часа за период 01.10.20166г. - 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, и направените по делото разноски. По реда на чл. 214 от ГПК, ищецът е поискал намаляване на цената на иска до 1287.22 лева, дължими 2 за 194 часа за същия период.

Исковете са оспорени от ответната страна с правоотхвърлителни възражения, идентични на изложените във въззивната жалба.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства и установените от първинстанционния съд факти намира, че изложението им в обжалваното решение напълно им съответста. Накратко, с оглед пълнота на мотивите, настоящият съд възпроема следното от фактическа страна: От събраните по делото доказателства се установява, че в процесния период страните са се намирали в служебно правоотношение, въз основа, на което ищецът е заемал длъжността „младши инспектор“ в Второ РУ на ОД на МВР - Варна, което е на структурно подчинение на ОДМВР Варна. Възоснова на представени от ответната страна писмени доказателства и заключение на вещо лице, което не е оспорено от страните, първоинстнационния съд е приел, че в процесния период – от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е отработил общо 1346 ч. нощен труд. Преизчислен с коефициент 1,143, нощният труд се равнява на 1540 ч. общо. Разликата след извършеното преизчисляването с посочения коефициент, е 194 ч. извънреден труд, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. , който е остойностен в размер на 1287,22 лева. Не е било спорно, че тази сума не е платена.

От правна страна, съдът намира, че при правилно разпределение на доказателствената тежест, съдът правилно е квалифицирал главния иск като такъв с правно основание чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.6, т.2 ЗМВР /преди чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР – изм.

ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г./. Разпоредбата на чл.176 ЗМВР определя, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнагрждения. Едно от тези допълнителни месечни възнаграждения, предвидени с нормата на чл.178 ЗМВР е за положен извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР/. На основание чл.187, ал.10 /преди ал.9 изм. ДВ бр.60 от 07.07.2020 г./ ЗМВР е издадена Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ бр.26/02.08.2016 г., отм. ДВ бр.4 от 14.01.2020 г./. Съгласно чл.3, ал.3 от Наредбата, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За разлика от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., предвиждаща в чл. 31, ал. 2 превръщането на общия брой часове положен нощен труд /между 22,00 и 6,00 ч./ в дневен, чрез умножение по 0,143, при сумирано отчитане на отработеното време, то в Наредбата от 2016 г. липсва такава изрична норма.

Правилно първоинстанционния съд е тълкувал, че забанителните правни норми винаги са изрични, импеативни и не могат да се заместват чрез тълкуване и по аналогия независимо дали аналагията ги отрича или приема. Затова празнината в закона не е забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.

За преодоляване на посочената непълнота, следва съдът правилно е приложил Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ бр. 9 от 26.01.2007 г./, в чл.9, ал.2, в който е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време, за съответното работно място. Чрез неоспореното заключение на вещото лице, съдът е установил че за процесния период, ищецът е положил 1346 ч. нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза на 1540 часа общо. Дължимото възнаграждение за положения извънреден труд от 194 часа, в размер на 1287,22 лева не е изплатено от ответника. При горните доводи, съдът е уважил предявения иск.

3

Пред въззивния съд отново са са поставени правни въпроси сведени до това, дали към служебното правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, 1 . са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и 2 . следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

То така поставените въпроси, настоящият съд излага следните правни изводи:

Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период отчитането се извършва по месечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г. до 31.03.2019г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.