Решение № 2333 от 06.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2333 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100513687 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 13519 от 10.07.2025 г., гр.д. № 62574/2023 г., СРС, 56 с-в ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Д. Л. срещу „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, регистрирано в Ирландия търговско дружество под № 104547, със седалище и адрес на управление: Райънеър Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес парк, окръг Суордс, Дъблин, Ирландия, осъдителен иск с правно основание чл. 7, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за сумата 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет FR2690, планиран да излети на 08.03.2023 г. в 10:50 ч., английско време от Лондон, Англия и да кацне в София в 15:50 ч., българско време, като ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата да заплати на ответника сумата от 1 697.96 лева, представляваща разноски по делото.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищцата Х. Д. Л.. Намира мотивите на първоинстанционния съд за бланкетни, постановени при липса на обсъждане относно хронологията на планираните 4 полета на самолета за процесната дата, всеки от които е забавен. Ответникът не провежда доказване 1 за наличие на извънредни обстоятелства и невъзможност да се избегне закъснението, въпреки взети всички необходими мерки, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка със закъснението. Причина за закъснението са планираните 4 полета с едно летателно средство, като икономическа изгода, вместо по-малко на брой полети, за да се избегне пренебрегване интереса на пътниците. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи искът.

Въззиваемият – ответникът по иска „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, регистрирано в Ирландия оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.7, параграф 1, б. „а“ вр. вр. чл. 1, параграф 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

По силата на договор за въздушен превоз, сключен с ответника по иска „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, ищцата Х. Д. Л. разполага с резервация за полет FR2690, планиран да излети на 08.03.2023 г. в 10:50 ч., английско време от Лондон, Англия и да кацне в София в 15:50 ч. българско 2 време, при разстояние на полета от

1 500 км. Безспорно е допуснатото закъснение над 3 часа на същата дата, когато самолетът Боинг 737-8200, с рег. № EI-HMW, базиран на летище Станстед, Лондон, следвало по план да изпълни 4 полета: FR2817 и FR2818 от Лондон до Кьолн и обратно, а също процесния полет FR2690 и FR2691 от Лондон до София и обратно.

Първият полет закъснял поради необходимост от обезледяване, вторият излетял със закъснение от 43 минути поради необходимост от обезледяване и пристигнал в Лондон в 11:48 ч.

Според съдебно-техническата експертиза, метеорологичните условия на летищата в Лондон и Кьолн на 08.03.2023 г. създават сериозен риск за безопасното излитане на самолетите, изпълняващи първите три полета FR2817, FR2818 и процесния FR2690, при неприлагане на пълна противообледенителна процедура. Метеорологичните условия на летище Лондон Станстед са били неблагоприятни, с температури около и под 0 градуса С, валежи от сняг и дъжд, ниска облачност и ограничена видимост.

Тези условия са изисквали противообледенителна обработка на въздухоплавателните средства, което допълнително е забавило графика на полетите. Спрямо процесния полет се налагала повторна проверка и евентуално повторна обработка преди провеждането му, за да се гарантира безопасността. Вещото лице приема, че метеорологичните условия са извън обхвата на авиационния оператор и не кореспондират с безопасното излитане, без да е извършена необходимата обработка. Същевременно от 28 броя предоставени слота за 08.03.2023 г. за излитане на процесния полет, първият от които в 11:58 ч., а последният в 16:05 ч., всички са свързани с ограничения в капацитета на въздушното пространство, стачни действия и метеорологични условия. Предоставянето на повече от един слот за всеки от полетите се дължи на постоянно актуализиране на „Калкулирано време за излитане“ и можело да бъде следствие на отклонение от първоначалния слот или промяна на полетния план с нов час за излитане, като органът, който ги налага е Евроконтрол. Промените и отмяната слотовете за полет FR2690 са предизвикани от обстоятелства, извън контрола на превозвача. Забавянето се дължи на стачните действия на френските служители по контрол на въздушното движение и на неблагоприятните метеорологични условия, налагащи противообледенение.

Въззивният съд намира, че съгласно чл. 3, параграф 1, б. „а“ от 3

Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, същият е приложим за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено на територията на държава-членка, за която Договорът се прилага, освен ако те не са получили облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ в тази трета страна, ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от Общността.

В решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С403/07 г. е възприето тълкуване, според което членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента.

Прието е в съображение 14 от преамбюла на Регламента, че съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.

Съгласно чл. 5, параграф 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

Според решение от 31 януари 2013 г., СЕС дело C-549/07, дело C- 12/11 и дело C-257/14, като извънредни обстоятелства по смисъла Регламента могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол.

В решение от 4 май 2017 г. на Съда (трети състав), дело С-315 е прието, 4 че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, във връзка със съображение 14 от същия регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че в случаите, когато закъснение от три или повече часа при пристигане, причинено не само от извънредно обстоятелство, което не би могло да се избегне със съобразени със ситуацията мерки и по отношение на което въздушният предприемач е взел всички необходими мерки за предотвратяване дори и на последиците му, но и от друго обстоятелство, което не попада в тази категория, закъснението поради първото обстоятелство трябва да се извади от общата продължителност на закъснението при пристигане на съответния полет, за да се прецени дали за закъснението при пристигане на този полет се дължи обезщетение по член 7 от този регламент.

В решение от 13 юни 2024 г. на Съда (осми състав), дело C-411/23 от 13 юни 2024 г., по т. 2 е дадено тълкуване на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, че „всички необходими мерки“, които е длъжен да вземе въздушният превозвач, за да избегне настъпването и последиците от „извънредно обстоятелство“ по смисъла на тази разпоредба, могат да се сведат и до приемане на превантивна мярка, изразяваща се в поддържане в резерв на заместващ самолетен флот, при условие че тази мярка остава технически и икономически осъществима с оглед на капацитета на превозвача към релевантния момент.

Предвид изложеното, въззивния съд намира, че за да отпадне отговорността на въздушния превозвач относно обезщетение за отменен или з а к ъ с н я л полет е необходимо както настъпване на причинило ги извънредно обстоятелство, така и предприемане от превозвача на всички необходими и разумни мерки, за да избегне отмяната или закъснението, произтичащи от съответното извънредно обстоятелство, но въпреки взетите мерки, неблагоприятните последици от същото да не е възможно да се преодолеят.

В случая, стачните действия на летищата във Франция и лошите метеорологични условия на летището в Лондон, налагат промяна в слотовете, задължително облезледяване, както и повторни проверка и обработка на данни за полета. Затова същите представляват извънредно обстоятелство, независещо от превозвача, което той не би могъл да преодолее при положена максимална грижа, за по-малко от 3 часа. Тази хипотеза освобождава 5 ответника от ангажиране на договорната му отговорност по реда на чл. 7, параграф 1, б. „а“ вр. на чл.1, параграф 1, б. „а“ от Регламента за обезщетение от 400 евро при забавен над 3 часа полет, поради което искът за обезщетение от 400 евро е неоснователен.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал.1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди.

Въззиваемият пред настоящата инстанция реализира разноски за 600 евро – платено по банков път възнаграждение за един адвокат, които се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

ПОТВЪРЖАВА решение № 13519 от 10.07.2025 г., гр.д. № 62574/2023 г., СРС, 56 с-в.

ОСЪЖДА Х. Д. Л. да заплати на „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, регистрирано в Ирландия търговско дружество под № 104547, със седалище и адрес на управление: Райънеър Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес парк, окръг Суордс, Дъблин, Ирландия сумата 600 евро – разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6