Решение № 260281 от 02.11.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ІV-269 Година 2020, 02 ноември гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р

О Д А

Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав на деветнадесети октомври година две хиляди и двадесета, в откритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА секретар Ваня Димитрова като разгледа докладваното от съдия Даниела

Михова въззивно гражданско дело № 2324 описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Л.Б.Б. от ***, против решение № 260121 от 26.08.2020 г. по гр.д.2799/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, с което са отхвърлени исковете исковете на въззивника против Регионална дирекция по горите, със седалище гр. Бургас, ул. „Цар Иван Шишман“ № 8, за обявяване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на въззивника-ищец, наложено му със Заповед № РД 18-03/19.05.2020 г. на директора на ответника-работодател; възстановяване на ищеца на заеманата от него работа – на длъжността „Главен специалист, горски инспектор” в предприятието на ответника, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, за оставането му без работа поради незаконното уволнение, в общ размер от 5 100 лв за периода 20.05.2020-20.11.2020 г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от предявяване на иска – 09.06.2020 г., до окончателното й изплащане, и с което решение въззивникът е осъден на основание чл.78, ал.8, ГПК, да заплати на Регионална дирекция по горите гр.Бургас, деловодни разноски в размер от 150 лв. Твърди се, че решението на БРС е необосновано и неправилно. Излагат се твърдения, че неправилно е образувано дисциплинарно производство по отношение на ищеца, по анонимен сигнал – видеозапис, чийто автор не е установен, съотв.съдът не е следвало да цени този видеозапис като годно доказателствено средство. По отношение на видеозаписа се твърди, че не е установено от кого е свален, с какво устройство е направен, на коя дата, както и – дали на записа е записан именно въззивникът. На следващо място се твърди, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на св.Н.В. в частта им за основанието за получаване на сумата. Посочено е още, че при внимателен анализ на показанията на свидетелите Л. и В. се установява последователност, конкретност и съвпадения на посочените от тях факти, поради което те следва да бъдат кредитирани, за разлика от показанията на св.Д., които са противоречиви и объркващи. Като извод се твърди, че решението е необосновано, тъй като изводите на съда се градят единствено и само на видеозаписа и на показанията на св.Д., които доказателства са недостатъчни за отхвърляне на исковата молба. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и постановяване вместо него на решение, с което исковете се уважават изцяло. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Не се сочат нови доказателства. Претендират се разноски.

Въззиваемият

Регионална дирекция по горите гр.Бургас оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана с писмен отговор в законовия срок, както и в съдебно заседание. Твърди се, че са правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че по повод извършена проверка на обект по чл.206 от ЗГ, находящ се в ***, ул.“В.Коларов“ № 99, собственост на ЕТ „Ви – Желязка Драгоманска“, св.Т.Д., служител на ЕТ „Ви – Желязка Драгоманска“, е дала сума в размер на по 50 лв на въззивника Б. и на Я. П.Л. – двамата главни специалисти и горски инспектори при РДГ Бургас. Твърди се, че е спазена дисциплинарната процедура – от ищеца са поискани обяснения, които потвърждават, че на посочената дата двамата със св.Л. са извършили проверка в обекта на ЕТ „Ви – Желязка Драгоманска“, както и че св.Д. е дала пари на двамата. Посочено е, че от разпита на св.Д. и от видеозаписа се установява, че по време на проверката св.Д. е поставила пред всеки от двамата служители на ответната РДГ по едва банкнота, която банкнота въззивникът нито връща, нито проявява изненада. По отношение на показанията на св.Л. се твърди, че правилно съдът не ги е кредитирал, тъй като същият свидетел е вторият участник в проверката и също е уволнен дисциплинарно, т.е.има интерес да твърди обстоятелства, свързани и с неговата защитна теза.

Твърди се, че по делото е доказано, че е налице злоупотреба с доверието на работодателя от страна на въззивника, неправомерно извличане от работника на облага за себе си, което деяние е извършено умишлено, поради което законосъобразно е наложено процесното дисциплинарно наказание. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение на БРС. Също не се сочат нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първоинстанционния

Бургаски районен съд е образувано по исковата молба на въззивника Л.Б., против въззиваемата Регионална дирекция по горите гр.Бургас към Изпълнителна агенция по горите, за обявяване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на ищеца, наложено му със Заповед № РД 18-03/19.05.2020 г. на Директора на ответната РДГ гр.Бургас; за възстановяване на ищеца на заеманата от него работа и длъжност - „Главен специалист, горски инспектор” в предприятието на ответника; както и осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в общ размер от 5 100 лв, за периода, в който той е останал без работа поради незаконното уволнение - от 20.05.2020 г. до 20.11.2020 г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от предявяване на иска – 09.06.2020 г., до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че ищецът не е извършил описаното в процесната заповед нарушение на трудовата дисциплина, тъй като на 14.11.2019 г. в 11.00 ч. той и колегата му Я.П.Л., при извършена проверка в обект на ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“, са констатирали нарушение на физическото лице Н.С.В., поради което са съставили Акт за установяване на административно нарушение именно на това лице, а не на ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“. Не оспорва, че двамата с колегата му са били поканени в офиса на фирмата, където представляващата едноличния търговец – Т.Д. „без да каже нищо постави две банкноти“ пред него и пред колегата му Л.. Твърди, че не е прибрал банкнотата, а само я е „бутнал“ в посока към Л., тъй като е мислел, че парите са „от техни търговски взаимоотношения“. Твърди, че извършеното от него е погрешно интерпретирано от работодателя му като злоупотреба с доверие и като уронване на доброто име на дирекцията, съотв.не представлява извършено нарушение на трудовата дисциплина.

Отделно от това твърди, че в заповедта не е обсъдена тежестта на нарушението.

Оспорва изложеното в заповедта, че е взел парите, както и, че корупционната сделка не била единствена. Твърди, че изобщо не е вземал пари, за да прикрива по-тежко нарушение, както и, че в заповедта не е посочено както по-тежко нарушение е прикрито от ищеца. Позовава се на чл.9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във връзка със Заповед № 1321/16.12.2016 г. на Изп.директор на ИАГ, съгласно които в процедурата за издаване на превозен билет е предвидено, че такъв се издава единствено от физическо лице, съотв.същото лице подлежи на контрол и санкции при неспазване на нормите. Сочи, че в случая превозният билет е издаден от Н.С.В., а не от ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“.

Предявени са при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, последният във вр. с чл.225, ал.1 КТ, и чл.86 ЗЗД.

Ответникът е оспорил исковете. Твърди се, че от предоставен на работодателя запис от камера в обекта на ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“ се установява, че по време на проверка в обекта на ЕТ, представителят на търговеца – Т.Д. е оставила пред всеки от двамата проверяващи по една банкнота, а не само пред проверяващия Я.Л., за да се приеме, че парите са били предмет на техни търговски взаимоотношения. Твърди се, че е недопустимо вземане на пари от служители на Дирекцията по време на извършване на проверка в работно време, поради което извършеното от ищеца представлява злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на РДГ Бургас, нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8, пр.1 и пр.2 от КТ. Отделно от това се твърди, че неправилно АУАН сер.ЖОО № 102434/14.11.2019 г. е бил съставен на Н.В. в качеството му на физическо лице, издаващо превозен билет № **********/01.11.2019 г., а не в качеството му на упълномощено лице на обект по чл.206 от ЗГ ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“, в който случай глобата е следвало да се наложи на ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“, още повече, че съставения АУАН на Н.В. в качеството му на физическо лице е вписан в чек листа на ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“, в който се отразяват констатациите от извършената проверка на ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“.

С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че предявява насрещен иск за сумата от 880 лв, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 КТ за срока на предизвестието, дължимо от работника при дисциплинарно нарушение, който иск не е приет за разглеждане от първоинстанционния съд.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че от събраните по делото доказателства, вкл.от представения видеозапис, се установява недвусмисленото поведение на св.Д., която дава по една банкнота от по 50 лв на всеки от двамата проверяващи служители на ответника, вкл.на ищеца, а не предава сумата от 100 лв само на единия от тях. Съдът е приел, че доколкото с цялостното си поведение, ищецът не демонстрира отказ от сумата, нито изненада или несъгласие с действието на предаващия банкнотите, не прибира банкнотата, оставена пред него, но я предава на колегата си, е налице конклудентно поведение на ищеца, който манифестира волята си да приеме имуществената облага от 50 лв. Съдът е приел, че извършеното нарушение е тежко по смисъла на чл.187, ал.1, т.8, предл. първо и второ от КТ; с него е уронено доброто име на ответника, поради което правилно поведението на ищеца е било санкционирано по реда на чл.188, т. 3 КТ.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на допустимостта на решението следва да се посочи, че то е постановено по допустими искове, доколкото от данните по делото следва извод, че искът за отмяна на уволнението е подаден в срока по чл.194 от КТ.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

На първо място настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е установил правилно и в пълнота фактическата обстановка.

Страните не спорят, а е видно и от представеното по делото Допълнително споразумение № РД 18-13/06.01.2020 г. към трудов договор № РД 18-89/31.12.2018 г., че са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал в ответната Регионална дирекция по горите Бургас към Изпълнителна агенция по горите, длъжността „Главен специалист, горски инспектор“, като правоотношението е било прекратено с процесната Заповед № РД 18-03 от 19.05.2020 г., на основание чл.188, т.3 от КТ, вр.чл.1, т.8, прел.1 и 2 от КТ, поради това, че на 14.11.2019 г. при извършване на проверка на обект по чл.206 от закона за горите, собственост на ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“ в ***, ищецът, заедно с колегата му Л., като проверяващи, след като са констатирали нарушение, са съставили АУАН на работник на фирмата в качеството му на физическо лице, вместо да съставят АУАН на лицето, в качеството му на служител на ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“ за допуснато от фирмата нарушение, за което Т.Д.

– служител на ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“, е дала на ищеца сумата от 50 лв с цел прикриване на допуснатото нарушение от фирмата.