Решение № 10131 от 14.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10131 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-М.А при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-М.А

Гражданско дело № 20231110103605 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК

Образувано е предявен на 24.01.2023. от Г. И. Г. против Н. М. Р. искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 127АСК. Ищецът заявява, че желае упражняването на родителските права спрямо общите на страните деца – Мартин Н.ов Р., роден на 02.12.2015г. и Валерия Н.ова Р.а, родена на 23.11.2021г. Ищцата желае упражняването на родителските права по отношение на общите на страните малолетни деца да бъде предоставено на нея, на бащата да бъде определен редуциран режим на лични отношения с оглед възрастта на децата и същият да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв. месечно както занапред, така и за период от една година преди депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Ищцата иска и съдът с решението си да замести съгласието на бащата за пътуване в чужбина на децата и за издаване на международен паспорт.

В исковата молба се твърди, че страните са били във фактическо съжителство в два периода- от м. декември 2015г. до м. март 2016г. и от м. август 2020 г. до 05.12.2022г., по време на което се родили двете им общи деца. Връзката им била от 2012г., като в началото ищцата живеела в гр. София, а ответникът в гр. Панагюрище при родителите си. В посочените два периода опитали заедно да отглеждат децата си, но нещата между тях не потръгнали. Особено много се влошили по време на втората бременност на ищцата и след раждането на детето. Ответникът станал все по-агресивен и раздразнителен, избухвал при всеки дребен повод и я обиждал, особено когато е употребил алкохол, а това се случвало почти всеки ден. Нещата между тях ескалирали на 04.12.2022г. когато ищцата се опитала да спре ответника да си купи алкохол, за да не го вижда пиян от сутринта и той започнал да я обижда и ругае пред децата. те били изплашени и притеснени, особено синът й Мартин, който разбирал всичко и се изплашил от ситуацията. На следващата сутрин – на 05.12.2022г. обидното и агресивно поведение на ответника продължило по същия начин. Ищцата сигнализирала на тел. 112 и с помощта на полицаи го извели от жилището. От този момент няма връзка и информация за ответника. Предполага, че се е прибрал при родителите си в гр. Панагюрище. По повод извършеното от страна на ответника домашно насилие по отношение на ищцата в присъствието на двете деца е издадена заповед за незабавна защита 1 по гр.д. № 68827/2022г. по описа на СРС, 149 състав. По изложените съображения иска постановяlане на решение, с което съдът да уреди отношенията на страните по повод упражняване на родителските права по отношение на общите с ответника деца и да издаде решение , с което да замести съгласието му за пътуване в чужбина и издаване на паспорт на децата.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н. М. Р. не е депозиран отговор и не взема становище по исковете. Същият несе явява в съдебно заседание, въпреки че е надлежно уведомен, не съдейства и на социалните работници за изготвяне на социален доклад, възложен от съда.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Страните са родители на малолетните деца Мартин Н.ов Р., роден на 02.12.2015г. , видно от копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 2517/07.12.2015г., издадено от Столична Община, район Триадица и Валерия Н.ова Р.а, родена на 23.11.2021г., видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0660 от 01.12.2021г., издадено от Столична Община, район Надежда.

Страните не живеят заедно. Ответникът е напуснал общото жилище на 05.12.2022г. и от тогава местонахождението му е неизвестно. Съгласно писмо от ДСП Панагюрище на адреса, на който е регистриран ответникът нее открит никой. По данни на съседи ответникът живее и работи в гр. София. Същият не отговаря и на известния му телефон.

При постановяване на настоящото решение по въпросите относно жилищната среда при бащата и отношението му с децата съдът ще приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК поради неоказване на съдействие при изготвяне на социален доклад и изясняване на въпроси, относно родителския му капацитет.

В социалният доклад на ДСП-Сердика от 11.04.2023г. се отразено, че двете деца – Мартин и Валерия Р.и се отглеждат от тяхната майка – ищцата Г. Г.. Тримата обитават жилище, собственост на майката, в което има много добри хигиенно битови условия за оглеждане на двете деца. Бащата е изведен от жилището с помощна полиция на 05.12.2022г. след като извършил актове на насилие по отношение на майката в присъствието на децата. майката споделя, че по време на съвместното съжителство бащата не е бил особено активен в полагане на грижи за двете деца. Имало е периоди, в които не е бил трудово ангажиран и не е участвал в поскриване на разходи за домакинството. Майката споделила, че бащата често употребявал алкохол, в резултат на което ставал раздразнителен и агресивен и започвало бутане, скубане и удряне от него страна в присъствие на децата. това наложило извеждането му от дома им и снабдяването й с ограничителна заповед. Майката и трудово ангажирана, децата посещават учебни заведения и са в много добро физическо и психическо здраве. Роднините по бащина линия и самият баща не проявяват интерес към децата.

Препоръките на социалните работници са, че в интерес на децата е да се стартира процес на възстановяване връзката с техния баща. При необходимост страните следва да посещават социална услуга ,зада се справят с тази ситуация.

Съгласно постъпило писмо от НАП София от 04.04.2023г. майката работи в Столична Община и реализира доходи около 3400 лв месечно. Според данни, получени от НОИ бащата също е трудово ангажиран и получава средно месечен доход около 1000 лв.

По делото е изслушана ищцата по реда на чл. 59, ал. 6 от СК. Същата е заявила, че живее в собствено жилище в квартал Надежда заедно с децата си. За тяхното отглеждане се грижи сама. Може да разчита на помощта на майка си, кръстницата на децата и на детегледачка. Ням връзка с бащата от декември месец миналата година. Неговите роднини също не проявявали интерес към децата.

По делото са събрани и гласни доказателства. При разпита свидетелката Венера Милова приятелка на ищцата и кръстница на децата заявява, че за тях се грижи единствено и 2 само тяхната майка. Когато са живели заедно с ответника той е обиждал ищцата, нагрубявал я пред децата, вземал пари от портмонето й, за да си купува алкохол. Повод за изгонването м с помощта на полиция станал скандал, при който той за пореден път посегнал на ищцата в присъствието на децата. От тогава не се е обаждал, не е търсил децата и не е изпращал пари.

Съдът кредитира напълно показанията на свидетелката Милова, защото възпроизвеждат лични възприятия и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК „Ако родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.”

І. Относно упражняването на родителските права:

Страните по делото, родители на малолетните деца Мартин Н.ов Р., роден на 02.12.2015г. и Валерия Н.ова Р.а, родена на 23.11.2021г., които не са били в брак, са фактически разделени от 05.12.2022г. На тази дата след извършени актове на домашно насилие от страна на ответника по отношение на ищцата същият е изведен с полиция от общия им дом. След това децата живеят само с майка си, която полага основните грижи за тях. Ответникът не взема становище по иска и не се явява в съдебно заседание. Единствено майката изразява желание и готовност да се грижи за отглеждането и възпитанието на малолетните деца, същата притежава необходимия родителски капацитет, жилищно устроена е, живее в жилище, с добри хигиенно-битови условия. При направена преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от СК съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката, която е способна изцяло да задоволи базисните потребности на децата и да им осигури спокойна и сигурна среда за живот. С предоставяне родителските права на майката, според настоящия съдебен състав ще бъдат защитени в пълен обем интересите на децата Мартин и Валерия Р.и, които ще растат в средата, към която са привикнали.

ІІ. Относно местоживеенето на детето:

В производството по чл.127, ал.2 от СК съдът следва да определи и местоживеенето на децата. Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” в посочената разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от родителите, при роднина, близък или трето лице), а не конкретен адрес на пребиваване, доколкото в нормата не употребен термина „адрес”, чието съдържание е определено от Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл. 59, ал. 2 от СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”, а не „къде”. Съгласно чл. 126, ал. 1 от СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно”. Не се установиха важни причини двете малолетни деца на страните да живеят отделно от своята майка, която ще упражнява родителските права, поради което местоживеенето на децата следва да се определи при нея.

ІІІ. Относно мерките за лични отношения:

Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. І от СК съдът следва да определи мерки по упражняването на родителските отношения с родителя, на когото не е предоставено 3 упражняването на родителските права спрямо децата Мартин и Валерия при условията на чл. 59 от СК, изхождайки единствено от интересите на децата. Определяйки режима на лични контакти между детето и родителя, съдът следва да съобрази обективните обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите и на детето, неговата възраст, пол и здравословно състояние, както и с другите обстоятелства свързани със средата в която се отглежда. Преценката е служебна. В същото време съдът следва да съобрази и обстоятелството, че ответникът не съдейства на социалните работници са установяване на условията, в които живее той, като делото остана неизяснено точното му местонахождение и мястото където живее. Освен това едно от децата е на изключително ниска възраст и се нуждае от постоянни грижи от страна на своята майка. По изложените съображения на ответника следа да бъде определен режим на лични отношения с двете малолетни деца изключително редуциран и в присъствието на тяхната майка или друго определено от нея трето лице. За яснота на страните следва да бъде отбелязано, че при промяна на обстоятелствата така определения режим на лични контакти може да бъде променен.

ІV. Относно издръжката на детето:

Съгласно чл. 127, ал .2, изр. І от СК в настоящото производство съдът следва да определи и издръжка на детето, каквато няма доказателства да е определяна. Съгласно чл.

143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това малолетните деца с оглед възрастта си са дефинитивно неработоспособни, поради което имат право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл.