Разпореждане № 3532 от 12.06.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3532 гр. Благоевград, 12.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Частно гражданско дело № 20261210101275 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.411, ал.2 във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „Б Епредставлявано от В. Р. П., срещу длъжника Т. А. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.Р за следните суми:

-376.15 евро /триста седемдесет и шест евро и петнадесет евроцента/ главница за периода от 28.09.2023 година до 01.08.2024 година;

-39.30 евро /тридесет и девет евро и тридесет евроцента/ - договорна лихва за периода от 28.09.2023г. до 01.08.2024г.;

-215.52 евро /двеста и петнадесет евро и петдесет и два евроцента/ - такса за динамично плащане;

-142.48 евро /сто четиридесет и две евро и четиридесет и осем евроцента/ такса бързо разглеждане;

-255.75 евро /двеста петдесет и пет евро и седемдесет и пет евроцента/ разходи за просрочени вземания;

-89.34 евро /осемдесет и девет евро и тридесет и четири евроцента/ законна лихва за периода от 28.09.2023г. до 01.08.2024г., по Договор за кредит № ., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.05.2026г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са приложени Договор за кредит № Общи условия към договор за потребителски кредит, СЕФ и др.

Съдът с Разпореждане № е оставил заявлението без движение, поради констатирани нередовности, като в законоустановения срок кредиторът е депозирал молба с вх. с която уточнява, че длъжникът е извършил плащания по процесния договор за кредит в размер общо на 713,25 евро, с които са погасени главница, договорна лихва, динамично плащане, бързо разглеждане и законна лихва.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е неоснователно, по следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на 1 заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът „Б.. отпуснал на кредитополучателя Т. А.

Г. потребителски кредит в размер на 1300 лева, с погасителна вноска – 67.74 лева, брой погасителни вноски - 23, срок на кредита - 11 месеца и 14 дни, обща стойност на плащанията 1558.02 лева, ГПР – 50.30 %, фиксиран годишен лихвен процент – 40.69%. В договора е материализиран погасителен план /чл.

6/.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Договора за кредит, при кандидатстването си за кредит кредитополучателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3 от Раздел V от Общите условия.

Паричната сума за Бързо разглеждане по кредита е в размер на 538.43 лева и е дължима на равни части през периода на кредита. Съгласно чл. 9, ал. 2 от договора, кредитоискателят е изразил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на т. 7.4 от Раздел V от Общите условия.

Паричната сума за Бързо разглеждане по кредита е в размер на 807.76 лева и е дължима на равни части през периода на кредита.

Съгласно чл. 10 от договора, при пълно предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят дължи плащане на цялата сума за Бързото разглеждане на искането му за кредит, в случай, че е изявил желание да се ползва от него.

За таксите „Динамично плащане“ и „Бързо разглеждане“ на кредитополучателя са начислени сумата от 538,43 лева – за Бързо разглеждане и сумата от 807,76 лева – за Динамично плащане, дължими разсрочено, на равни части към погасителната вноска, съгласно погасителния план. Тези уговорки противоречат на чл. 143 от ЗЗП, тъй като създават дисбаланс в отношенията между страните. Идеята на законодателя е потребителя да не бъде поставян в неблагоприятно положение. В договорът се твърди, че кредитополучателят изрично е поискал услугата „Динамично плащане“ и „Бързо разглеждане“, но такива доказателства липсват по делото. Липсва каквато и да е яснота как се формират тези суми.

В случая възнагражденията за услугите „Д следва да бъдат взети предвид от кредитодателя, при изчисляването и впоследствие при посочването в договора на процента на годишните разходи за потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са 2 известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Следователно възнагражденията за допълнителните услуги „Д“ и „Бързо разглеждане“ са разход по кредита, по смисъла на цитираната разпоредба, доколкото дължимите суми и предоставянето на услугите са пряко свързани с и произтичат от договора за кредит. Тяхната цел, съгласно посоченото в общите условия към договора, е да обслужат сключването и изпълнението на потребителския кредит, и същите нямат самостоятелен смисъл извън процесното облигационно правоотношение. Качеството на въпросните възнаграждения като разход по кредита се извежда още и от реда за тяхното изплащане, а именно едновременно с анюитетните вноски по кредита, съгласно уговореното в договора. Предвид техния размер, съотносим към този на главницата, може да се направи извод, че същите водят до завишаване на ГПР по договора над законоустановения лимит, а оттук и до различен приложим ГПР от този, посочен в договора за кредит. Това е видно от размера на главницата 1300 лв., срокът на договора - 11 месеца и 14 дни, и общата дължима сума за допълнителните услуги „Динамично плащане“ 807,76 лв. и „Б“ – 538,43 лева, се равняват на 100 % от размера на главницата.

В допълнение към това при ГЛП от 40,69 %, то се следва изводът, че посоченият в договора ГПР от 50,30 % неминуемо се различава от реално прилагания в отношенията между страните. Последното води до заблуждение на кредитополучателя относно действителните параметри на договора и размера на оскъпяване на кредита, което се явява нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК /задължаващ кредитора да посочи в договора за потребителски кредит коректния процент на разходите по кредита/, което от своя страна, на основание чл. 22 ЗПК, води до недействителност на договора за кредит.

По отношение на претендираните разходи за просрочени вземания в размер на 255.75 евро:

Съдът счита, че претенцията на заявителя в тази част противоречи на закона, тъй като с клаузата, която се предвижда начисляване на разходи за събиране на вземането при забава на заемополучателя, се нарушава забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.33, ал.1 от ЗПК да се изисква заплащането на такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита, и при забава на длъжника да се начислява единствено обезщетение за забава в размер на законната лихва.

При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Същевременно в депозираната от заявителя молба с вх. № 14169/11.06.2026г., се уточнява, че длъжникът е извършил плащания по процесния договор за кредит в размер общо на 713.25 евро, с които са погасени главница, договорна лихва, динамично плащане, бързо разглеждане и законна лихва.

Общият размер на извършените плащания в размер на 713.25 евро следва да бъде прихванат към дължимата главница.

В този смисъл е и Решение от 21.03.2024г. по дело С-, съгласно което член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, 3 посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Съобразно разясненията в Решение от 30.06.2022г. по дело С-, съобразно принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.

Предвид гореизложеното и като взе предвид размера на отпуснатия кредит от 664,68 евро, левовата равностойност на 1300 лева и платената от длъжника сума по процесния договор за кредит в размер общо на 713.25 евро, намира, че длъжникът е внесъл изцяло размера на отпуснатия кредит, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло. Предвид изложеното на заявителя не се дължат разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „Б седалище и адрес на управление гр.Спредставлявано от В. Р. П., срещу длъжника Т. А. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.Рза следните суми:

-376.15 евро /триста седемдесет и шест евро и петнадесет евроцента/ главница за периода от 28.09.2023 година до 01.08.2024 година;

-39.30 евро /тридесет и девет евро и тридесет евроцента/ - договорна лихва за периода от 28.09.2023г. до 01.08.2024г.;

-215.52 евро /двеста и петнадесет евро и петдесет и два евроцента/ - такса за динамично плащане;

-142.48 евро /сто четиридесет и две евро и четиридесет и осем евроцента/ такса бързо разглеждане;

-255.75 евро /двеста петдесет и пет евро и седемдесет и пет евроцента/ разходи за просрочени вземания;

-89.34 евро /осемдесет и девет евро и тридесет и четири евроцента/ законна лихва за периода от 28.09.2023г. до 01.08.2024г., по Договор за кредит № М., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.05.2026г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за вземанията, за които заявлението е отхвърлено, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Благоевград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4

5