Решение № 58 от 29.01.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Враца, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20241420101588 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. ******, ул. „******“ № **, срещу В. Д. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. ******, ул.

„*******“ № *** и настоящ адрес: с. *****, ул. „******“ № *****.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу В. Д. Т. за следните суми:

541,13 лв. – главница за периода от 01.09.2020 г. до 06.08.2023 г.; 67,81 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2020 г. до 08.12.2023 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 18.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за разноските по делото за държавна такса в размер на 25,00 лв. и за юрисконсулско възнаграждение в размер на 50,00 лв. За посочените суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1865/19.12.2023 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че ответницата е абонат при ищцовото дружество и потребител на вода и други услуги за имот на адрес: с. *******, ул. „****“ № *** Посочва се, че за потреблението през периода 01.09.2020 г. до 06.08.2023 г. на потребителя са издадени 11 броя фактури за заплащане на процесните суми. Поддържа се, че била изготвена покана за доброволно изпълнение, която била доставена до адреса на потребление на 18.10.2023 г., но длъжникът не е бил открит. Твърди се, че ответницата не изпълнила задълженията си в указания 30-дневен срок. Иска се от съда да установи съществуването на претендираните вземания, така, както са заявени в заповедното производство. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от назначения особен 1 представител на ответницата, с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорват се общите условия, като се сочи, че същите не са приложими спрямо ответницата и не я обвързват с разпоредбите си. Относно поканата за доброволно изпълнение се твърди, че няма доказателства за законосъобразна процедура по връчване, доколкото не са отразени данни за отказ за получаване, за свидетели и дата на получаване. Поддържа се, че задълженията, изискуеми преди 18.12.2020 г. са погасени по давност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

От карнетите за отчитане на доставената вода до процесния имот, водени на името на В. Д. Т., се установяват конкретни показания на водомера при реално и служебно отчитане на доставената вода до процесния имот.

Видно е от покана за доброволно изпълнение № *******, с изх. № ****/17.10.2023 г., адресирана до В. Д. Т., че в същата е отбелязано, че последната не е открита на адреса.

Отразено е името и подписът на свидетеля, присъствал при опита да бъде извършено връчването. Към поканата е приложена подробна справка за начислените суми по периоди.

По делото е представено извлечение от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР.

По делото е приет като доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 7, т. I, рег. № 196, нот. д. № 5 от 2019 г. от 11.02.2019 г., от който се установява, че В. Д. Т. е придобила собствеността върху УПИ **** в кв. № ***** по плана на с. *****, Община ****, находящ се на ул. „*****“ № ****, чрез договор за покупкопродажба.

По делото е разпитан като свидетел В. И.В., работещ при ответното дружество. От разпита на свидетеля се установява, че той извършва отчитането в с. Три кладенци, както и конкретно в процесния имот. Според свидетеля тяхно задължение е да отчетат изразходената вода за месец, след което да уведомят някой член от семейството на конкретния адрес, като срокът за връчване на поканата за доброволно плащане на задълженията на човека е 20 дни.

Свидетелят сочи, че минава няколко пъти на адреса, като ако не открие някой, пише „неоткрит“ и връща поканите, защото трябва да ги върне до края на месеца. Твърди, че синът на дядото, чиято собственост била процесната къща, през 2019 г. му се обадил и му казал, че дядото е починал и ще има нови собственици на адреса. Свидетелят минал същия месец и видял новите собственици. Според свидетеля новият собственик е длъжен да промени партидата във водоснабдителното дружество. Свидетелят сочи, че в карнетите се подписва собственикът или някой роднина, като ако на адреса не е открит никой, не може да има подпис в карнета. Твърди, че ако не бъде намерен потребителят, отчитането става тогава, когато има някой в имота, който се уведомява за количеството вода за дадения период – три месеца, шест месеца, година. Посочва, че ако е заключен имотът, няма как да се отчете водата и е възможно и две години да не е реално отчитано потреблението.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и обективно дадени.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, първият от които за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 541,13 лв., представляваща цена за доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: с. ****, ул. „****“ № ***** за периода от 01.09.2020 г. до 06.08.2023 г., ведно със 2 законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2023 г., и вторият от които за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 67,81 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2020 г. до 08.12.2023 г.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл.

198о, ал. 1 ЗВ:

За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

198о, ал. 1 ЗВ в тежест на ищеца е да докаже, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответницата по договор за доставка на ВиК услуги при общи условия, че ответницата има открита партида за доставка на вода в дружеството-ищец за жилище на посочения в исковата молба адрес, че има вземания срещу ответницата в сочения от него размер, произтичащо от твърдяното основание /договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги/.

Ищецът основава вземането си на Договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги. Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В наредбата е уредено какво следва да е съдържанието в договора, сключен между потребителя и ВиК оператора. По отношение на съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, които се предоставят за експлоатация на оператора, §3 от ПЗР към наредбата е предвидено, че условията и редът се определят с общите условия за получаване на услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите ВиК. Налага се извод, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 14в от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ договори, намират приложение общите условия на доставчика, като ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. Фактът на ползване на ВиК услуги в процесния имот в случая е достатъчен, за да се приеме наличие на договорни отношения между ищеца и ответника, които отношения се уреждат от общите условия на доставчика.

Според чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

Представените от ищеца справки от счетоводството и карнети, установяващи факта, че В. Д. Т. е била титуляр на партида при ищеца за доставка на вода за имот с адрес: с. ****, ул. „*****“ № ***, изхождат от ищеца. Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., обаче следва да се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител. Липсата на изрично изискване за упълномощаване на този представител, води до извода, че карнетът може да бъде подписан и от лице, което, макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Наредбата може да бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно 3 основание. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на неговата доказателствена сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно ОУ или договора.

В случая ищецът доказа, че ответникът В. Д. Т. е собственик на процесния имот.

Видно от служебно извършена справка за регистрираните адреси на ответницата по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., се установява, че регистрираният й настоящ адрес, считано от 25.06.2019 г. съвпада с процесния адрес, а именно – с. *****, ул. „***“ № ****. Така събраното от съда доказателство подкрепя представените от ищеца и приети по делото писмени доказателства за наличие на облигационно отношение между страните, поради което последното следва да се приеме за установено. Като собственик на процесния имот, ответницата се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на §1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

В процесния период (от 01.09.2020 г. до 06.08.2023 г.) са действали общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. Враца, одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Чл. 5 от същите условия предвижда задължение за потребителите да осигуряват на длъжностните лица достъп за отчитане на водомерите.