Решение № 1341 от 24.04.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1341

Плевен, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:

ЕЛКА БРАТОЕВА

ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

При секретар БРАНИМИРА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ канд № 20267170600137 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Т. П. Й. от град Балчик, [ЕГН], подадена чрез пълномощника адв. П. В. Т., с която се обжалва Решение № 15/12.01.2026 г. по АНД № 1799/2025 г. по описа на РС-Плевен.

В жалбата се излагат оплаквания, че въззивното решение е неправилно, необосновано и постановено при явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основания по смисъла на чл.63в от ЗАНН вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.

Излагат се подробни съображения за липса на компетентност на актосъставителя за съставяне на процесния АУАН, както и за липса на такава по отношение на административнонаказващия орган за издаване на обжалваното наказателно постановление. Твърди се неизпълнение от страна на административнонаказващия орган на задължението му по чл.27 от ЗАНН във връзка с индивидуализация на наложеното наказание, както и липса на мотиви в решението на въззивния съд за това обстоятелство. В заключение е направено искане да се отмени оспореното решение и потвърдения с него електронен фиш. Алтернативно е направено искане за изменение на размера на наложената санкция до предвидения от закона минимум. Претендира се присъждане на деловодни разноски за осъществена безплатна правна помощ.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Чрез процесуалния представител адв. Т. е постъпила молба за разглеждане на производството в отсъствие на страната. В същата са изложени и съображения по същество, които повтарят доводите от касационната жалба. Претендира се присъждане на разноски, за които е представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът – началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ - София, не се явява или представлява, не ангажира становище по жалбата.

За Окръжна прокуратура – Плевен не се явява представител.

Административен съд – Плевен, първи касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е основателно.

С оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление № 9369 от 22.05.2025 година на началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ - София, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 предложение трето от ЗДП на Т. П. Й. от град Балчик, [ЕГН] е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 139, ал.1 т.2, ЗДП във вр.с чл.7, ал. 1, т. 4 б. „А“ във вр. чл. 7, ал. ,1 т. 3, б.“Б“ от Наредба № 11/2001 година на МРРБ.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но неправилно.

С подадената жалба пред Районен съд – Плевен е направено оплакване във връзка с компетентността на актосъставителя за съставяне на процесния АУАН, както и за липса на такава по отношение на административнонаказващия орган за издаване на обжалваното наказателно постановление. Първостепенният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, за което се е позовал на Заповед № РД-11-560 от 02.05.2025 година на председател на управителния съвет на АПИ, от която е видно, че началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ - София е овластен да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира, че така направеният извод не съответства на относимата към датата на извършване на нарушението, а и към датата на издаване на обжалваното НП нормативна уредба.

Процесното наказателно постановление е издадено на 22.05.2025 г. за извършено на 28.04.2025 г. нарушение по чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП. Към тази дата е действала разпоредбата на чл. 167а, ал.2 от ЗДвП в редакцията му, публикувана в ДВ бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., с която в т.2 и т.8 е уредена компетентността на определените от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица за установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, както и да съставят и връчват актове за тези нарушения. В т.7 на същата разпоредба е регламентирано правомощието им да проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа да съставят актове за установяване на административни нарушения при спазване на разпоредбите на чл.189е и чл.189ж от ЗДвП. Касае се обаче за съставяне акт въз основа на запис от техническо средство, а процесният случай не е такъв. Освен това разпоредбата на чл.189е от ЗДвП в редакцията й към датата на издаване на наказателното постановление, както и тази на чл.189ж в същата редакция регламентират издаване на АУАН и електронен фиш отново във връзка с нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП.

Изводът за липса на компетентност на органите на АПИ се извлича и от чл.189, ал.12 от ЗДвП в редакцията му към датата на издаване на наказателното постановление, където са изброени изчерпателно административнонаказващите органи, които могат да издават наказателни постановления по Закона за движение по пътищата, сред които не са органи на АПИ. Едва след промяната в посочените разпоредби, публикувани в ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г. процесното нарушение е въведено като такова, за което АПИ може да осъществява контрол по реда на ЗДвП и за което председателят на Управителния съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица могат да издават наказателни постановления по реда на този закон. Това означава, че преди 07.09.2025 г. те не са имали такива правомощия, респективно със Заповед № РД-11-560 от 02.05.2025 година на председател на управителния съвет на АПИ не са делегирани правомощия за налагане на санкции за нарушения по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, каквото е процесното.

По изложените съображения оспореното решение следва да се отмени, а вместо него да се постанови отмяна на оспорения НП.

Процесуалният представител на касатора е направил искане за присъждане на разноски, за които в представения списък по чл.80 ГПК е посочено, че са за адвокатско възнаграждение във връзка с договор за безплатна правна помощ № 435493/29.01.2026 г., който е представен. От горното е видно, че процесуалното представителство се осъществява по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което адвокатското възнаграждение следва да се заплати на основание чл.38, ал.2 от с.з. в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно на 1000 лева /равностойни на 511,29 евро/.

Водим от горното Административен съд – Плевен, първи касационен състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 15/12.01.2026 г. по АНД № 1799/2025 г. по описа на РС-Плевен и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9369 от 22.05.2025 година на началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ - София, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 предложение трето от ЗДП на Т. П. Й. от град Балчик, [ЕГН] е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 139, ал.1 т.2, ЗДП във вр.с чл.7, ал. 1, т. 4 б. „А“ във вр. чл. 7, ал. ,1 т. 3, б.“Б“ от Наредба № 11/2001 година на МРРБ.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София да заплати на адв. П. В. Т. от АК – Варна с личен № **********, с адрес на кантората: гр. Варна, [улица], ет.1, офис 2а адвокатско възнаграждение в размер на 511,29 евро.

Решението е окончателно.

Преписи от решението да се изпратят на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

Председател:

Членове: