Решение № 379 от 17.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Благоевград, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241200500607 по описа за 2024 година съобрази следното:

З. Л. П., ЕГН **********, адрес с. З., общ. П., обл. П., ул. „***“ № **, обжалва решение № 92 от 19.04.2024 г., постановено по гражданско дело № 801 от 2023 г. на Районен съд Гоце Делчев. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Той бил постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Районният съд стигнал до изцяло неправилни изводи за неоснователност на двата предявени иска. Ищцата безспорно доказала фактите, от които произтичал нейният правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. Тя посочила, че е наследница на собственика на имота - М. Д., ** на нейната ** Л.. Като такава, ищцата притежавала, на основание наследствено правоприемство, 1/10 идеална част от процесния по делото недвижим имот. При положение, че имотът не бил разпореден по законен начин от наследниците на М.

Д., което се установило категорично в процесния случай, ищцата се явявала носител на вещното право на собственост върху поне такава /1/10/ идеална част от имота. Ищцата сочела в исковата си молба, че би искала да установява в нотариално производство своето право на собственост, за което обаче било необходимо да се отмени титулът за собственост в полза на ответницата, след като съдът констатира, че последната не е придобила процесния недвижим имот на посоченото в нотариалния й акт /или на друго някакво/ законно основание. Това в никакъв случай не представлявало твърдение на ищцата, че тя притежава - точно и само - ½ идеална част от имота, нито че иска съдът да признае в текущото дело 1 такова нейно право, както неправилно възприел първоинстанционният съд.

Цитираното в обжалваното решение определение № 75 от 15.02.2019 г., постановено по гр. д. № 3888/2018 г. на ВКС, касаело казус, различен от настоящия. Твърдението на ищцата сега било, че ответницата не притежава правото на собственост върху целия процесен имот и, в частност, не го притежава на основание давностно владение /на каквото основание й била призната собственост с оспорения нотариален акт/, най-малкото защото тя, като наследник, притежава 1/10 идеална част от него, а също и защото ответницата никога не владяла имота, нито по начин, годен да я направи собственик на посоченото в нотариалния й акт основание. Това, че ищцата е собственик на 1/10 ид. ч. от имота, било безспорно за съда и той следвало да го съобрази. Оттам насетне съдът следвало да се произнесе по въпроса дали ответницата е собственик на целия процесен имот на основание давностно владение /или на друго някакво, каквото в случая ответницата и не сочела/. Изцяло неправилно първата инстанция заключила, че ищцата била длъжна да докаже правното основание, на което твърди да е станала собственик на ½ ид. ч. от процесния имот. Ищцата била длъжна единствено да докаже своето правно основание да води отрицателен установителен иск, а съдът - да установи правата на ответницата, след преценката на събраните по делото доказателства. При преценката на доказателственото значение на констативния нотариален акт, издаден в полза на ответницата, решаващият съд следвало да съобрази легитимиращото /по принцип/ действие на акта по отношение на собствеността, но да вземе предвид и да направи правни изводи за собствеността на ответницата на база събраните доказателства /писмени и гласни/, и да постанови, че признатото от нотариуса право на ответницата не съществува.

Странно и необяснимо било как, след като съдът посочил, че, сам по себе си, фактът на осъществяване на фактическа власт върху имота от един от наследниците не е достатъчен да се приеме, че е налице владение като основание за придобиване по давност на идеалните части на останалите сънаследници, доколкото такъв наследник е владелец само на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите наследници, приложил това /принципно вярно съждение/ единствено спрямо ищцата по делото, но не и спрямо ответницата. Последната също била само един от наследниците на М. Д. и също не била придобила по давност процесния имот. По неясни мотиви съдът коментирал основанието, на което ищцата притежава идеална част от процесния недвижим имот, като имащо значение за произнасянето му по съществото на установителния иск. Ищцата имала правен интерес да иска да бъде установено от съда, че ответницата не притежава цялото право на собственост върху процесния недвижим имот, защото самата тя /ищцата/ притежава идеална част от него и защото поддържа, че ответницата не е имала владение върху него. Нямало никакво значение нито каква точно идеална част притежава З. П. от процесния недвижим имот, нито на какво основание я притежава, важното било само и единствено, че тя има собственост върху идеална част от имота и, съответно, има безспорното право и интереса да иска отмяната на нотариалния акт на ответницата над действително притежаваното от последната право на собственост, за да се снабди с документ за своята собственост на едно или на друго основание. Ответницата по делото се снабдила с титул за собственост върху целия процесен недвижим имот и - дори само с това свое действие - тя вече оспорила и смутила правото на ищцата.

2

Поддържаното от ответницата становище по иска, изразено в отговора на исковата молба, също така недвусмислено показвало, че тя отрича правото на ищцата, което, и само по себе си, било достатъчно да обоснове правния интерес на последната от насочването на отрицателен установителен иск против ответницата. Отделно от това по делото се заявило, че ответницата има намерението да продаде процесния имот. Всичко това било доказателство за наличен правен интерес за ищцата да води избрания от нея съдебен иск. През цялото време в хода на настоящото дело ответницата продължила да претендира отричаното от ищцата право на собственост, а била налице съдебна практика, според която правният интерес при предявен отрицателен установителен иск най-пълно се разкривал от подобно процесуално поведение на ответника. Единствено ответницата била длъжна да доказва съществуването на отричаното от ищцата право на собственост, защото само нейното право на собственост се обхващало от предмета на спора, докато ищцата можела да се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Районният съд, при всички събрани по делото доказателства, следвало да констатира, че ответницата не е доказала своето право на собственост. Безспорно се установило, че процесният имот е бил на М. Д.. След нейната смърт пенсионираните й дъщери Л. и Л. започнали да идват най-редовно в имота и да остават в него по цяло лято. Те идвали със съпрузите си. Едното семейство ползвало втория етаж на къщата, а другото ползвало първия етаж.

Същите хора идвали и по друго време, освен през лятото, като, когато си тръгвали, оставяли ключа от къщата при кметската наместница, за да го вземат отново от нея при следващо идване. Не намирала никаква опора в събраните доказателства и била невярна констатацията на съда, че според показанията на разпитаните свидетели в годините имотът е бил заключен и ключът се е давал при поискване на всеки наследник. Заедно със своята майка или сама, в имота идвала и ищцата, която също отсядала в него за продължително време. Свидетелите посочили, че никой не е спорел и пречел на посочените от тях лица /Л., Л., А. и З./ да стоят в процесния недвижим имот и че никога не са виждали да идва в имота нито един друг човек от наследниците на М. Д.. Те изключили възможността да дойдат в селото хора, да отседнат в него и това да не стане достояние на местната общност, поради ноторния факт, че последната е твърде малка /около 30-40 души/.

Свидетелските показания на Д. и Й. следвало безрезервно да се кредитират като верни и обективни. И от разпита на свидетелите на ответната страна се потвърдило, че ответницата нито един ден не е отседнала в процесния имот и не е преспала там. Безспорно и категорично се установило, че ответницата не е собственик, на основание давностно владение, на процесния недвижим имот и се е снабдила неправомерно с документ за собственост, която не притежава. При липса на каквито и да било доказателства, че спорният имот е бил придобит от ответницата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състав на предвиден в закона придобивен способ - осъществено давностно владение, на каквото основание е издаден нотариалният й акт, представеният констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност - чл. 587, ал. 2 от ГПК - не бил в състояние да легитимира В. Б. като собственик на процесния имот. Процесният нотариален акт не можел да обуслови извод за установеност на правото на собственост на ответницата при липсата на проведено пълно и главно доказване от нея на реализирано давностно владение. Доказало се 3 от събраните гласни доказателства, включително тези на **та на ответницата, че последната не е владяла процесния имот нито ден и не е било възможно да го придобие на основанието, посочено в нотариалния й акт. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

Подаден е отговор на жалбата от В. Т. Б., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „***“ № *. В него се изтъква, че атакуваното решение е законосъобразно, правилно и обосновано. При предявен отрицателен установителен иск, когато ответникът се легитимирал като собственик на спорния имот с констативен нотариален акт, ищецът носел тежестта да оспори констатациите на нотариуса, тъй като правният извод на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост се считал за верен до доказване на противното. Нотариалният акт по чл. 587 от ГПК можел да бъде оспорван от всяко лице, което имало правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването можело да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание.

За да отпадне легитимиращото действие на акта, било необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик, което не било сторено от ищцата. Нито от писмените доказателства, нито от събраните гласни такива се установило ищцата да е упражнявала давностно владение върху процесния имот.

Не се установило в какво се е изразявало твърдяното от същата давностно владение, в кой период е упражнявано, имайки предвид, че ищцата нито се е грижила за имота, нито е извършвала подобрения в същия, нито е отсядала в къщата, нито е заплащала данъци за процесния имот /доказателства в тази насока не били представени, нито събрани по друг ред/. Единствената, която полагала някакви грижи, посещавала имота, интересувала се от същия, заплащала данъци и т. н., била ответницата, като тези обстоятелства били известни на всички останали наследници. По безспорен начин било установено, че ищцата никога не е отсядала в процесната къща, в която твърдяла, че е отсядала, нито някога е пребивавала там.

Тази къща наистина била посещавана от майката на ищцата - Л. Т., с която обаче ищцата не била в добри отношения и за която не полагала никакви грижи. Ищцата се появила в с. Ковачевица след смъртта на майка си с единствената цел да се снабди с документ за собственост за процесния имот. Къщата никога не била заключвана. Ищцата никога не била водила разговори с кмета на селото относно обстоятелството, че къщата е заключена и никога не се интересувала през годините от процесния имот, нито пребивавала в същия. Тя никога не била притежавала ключ от процесната къща, защото такъв не е имало. Ищцата не ползвала земята и жилищната сграда. В редките случаи на нейно пребиваване в селото с цел гостуване, същата отсядала при близки и познати от същото село, а понякога и в хотел в селото. Единственият наследник, който се интересувал и наглеждал процесния имот, била ответницата, която пътувала от гр. П. до с. Ковачевица, за да наглежда имота и в случай на някои необходими ремонти, да предприеме действия по извършването им. Поради тази причина и всички останали наследници се обърнали към В. Б., когато разбрали, че ищцата иска да се снабди с нотариален акт по давностно владение за процесния имот. Въпреки твърдението за упражнявано от ищцата давностно владение върху процесния имот и двуетажна полумасивна жилищна сграда, и твърдението й, че майка й и тя са отсядали на първия етаж от 4 сградата, същата не била наясно, че първият етаж от сградата е обор, както било установено от събраните по делото гласни доказателства. Ищцата не била наясно и с това, че в процесната жилищна сграда липсват условия за живеене - липсвал какъвто и да е санитарен възел, липсвало захранване с електрическа енергия и липсвала течаща вода. Тези обстоятелства се установили от разпита на свидетелите в съдебно заседание. Първоинстанционният съд обсъдил събраните писмени и гласни доказателства и стигнал до правилния извод, че исковата претенция на ищцата е останала недоказана. Ищцата се позовавала на придобивна давност върху ½ идеална част от процесния имот, но без да доказва, че са налице законовите предпоставки за това - тя да е владяла такава част от имота явно, непрекъснато и необезпокоявано в продължение на най-малко 10 години след като е демонстрирала на другите наследници, че счита тази част от имота за единствено своя. Ищцата, завеждайки отрицателен установителен иск, била с очакването, че като се разпредели доказателствената тежест и бъде указано на ответната страна да докаже фактите, от които произтича правото й, ответната страна ще установи давностното владение на ищцата. Позовавайки се на давностно владение върху цитираната идеална част от имота, ищцата следвало да си установи с всички допустими от закона доказателствени средства, че е владяла цитираната идеална част от имота явно, непрекъснато и необезпокоявано в продължение на предвидения от закона срок /най-малко 10 години/, като следвало да демонстрира това и на другите наследници. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.