Решение № 69 от 18.03.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Враца, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Виолета Цв. В.а в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20241400500770 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5487/04.12.2024 г. на Нина Кръстева, в качеството й на прокурор при Районна прокуратура-Враца, Териториално поделение-Мездра, против Решение № 237/20.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 308/2024 г. по описа на Районен съд-Мездра, с което са уважени предявените от Е. Ц. П. искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

В жалбата се изразява становище, че предявените искове са изцяло недоказани, както по своето основание, така и по размер. Навеждат се доводи, че независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, в тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Въззивникът счита, че районният съд е възприел безкритично показанията на разпитаните свидетели - приятели и бивши колеги на ищеца, които са заявили, че по време на наказателното производство ищецът е бил притеснен от изхода му, чувствал се неудобно от близките и познатите си, притеснявал се е за работата си и е спрял да излиза от дома си, без да отчете, че няма данни Прокуратурата на РБ да е огласявала разследването и то да е станало достояние на други хора.

Според изложеното в жалбата, по делото не е събрана медицинска документация, която да налага извод, че ищецът е имал здравословни проблеми във връзка с воденото срещу него наказателно производство.

Изтъква се, че установените заболявания на ищеца са с голяма давност и 1 датират преди образуването на наказателното производство, като в тази насока се извършва позоваване и на заключението на изслушаната съдебномедицинска експертиза. Посочва се, че единствено новооткритата тиреотоксикоза е възможно да е отключена от преживения стрес, но в тази насока липсва категорично заключение на вещото лице, а е налице единствено вероятност. Според въззивника, въпреки тези данни районният съд безкритично е описал всички заболявания на ищеца, техния ход и усложненията им и ги е вменил в тежест на Прокуратурата на РБ.

В жалбата се извършва и анализ на изслушаната съдебно-психологична експертиза, като се изтъква, че според заключението на вещото лице отсъства депресивна симптоматика, не е отчетена посттравматична рефлексия върху психиката, не са установени абнормални изменения на психиката.

В обобщение се заключава, че събраните по делото доказателства не обосновават извод за търпени неимуществени вреди като пряк резултат от повдигнатото обвинение, което е основен елемент от фактическия състав на отговорността по чл.2 ЗОДОВ.

Въззивникът намира, че уваженият размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно завишен и несъобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД – не е съответен на твърдените вреди, установената съдебна практика по аналогични случаи и обществено-икономическите условия в страната. Развива съображения, че при определяне размера на това обезщетение следва да бъдат съобразени негативните последици върху личността и психиката на лицето, срещу което е упражнена наказателна репресия, продължителността на воденото наказателно производство, постановените ограничения в хода на същото, взетата мярка за неотклонение. Изтъква, че в случая срещу ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която не е променила значително начина му на живот, както и че същия е бил привлечен като обвиняем на 28.06.2021 г., а обвинителният акт е внесен в съда на 02.07.2021 г.

Въззивникът намира за недоказан и предявения иск за имуществени вреди.

Твърди, че ищецът, въпреки че е дългогодишен служител на МВР, е нарушил законовите разпоредби относно държането и съхранението на оръжия и боеприпаси, като е държал посоченото в обвинителния акт количество боеприпаси без надлежно разрешение за това. Счита, че районният съд неправилно не е обсъдил това възражение, а е посочил примери, неотносими към настоящия спор. Прави възражение за съпричиняване по смисъла на чл.5, ал.2 ЗОДОВ, като поддържа, че недобросъвестното поведение на ищеца е довело до повдигане и поддържане на обвинението срещу него.

В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове като недоказани. В условията на евентуалност се иска да бъде намален размера на присъдените обезщетения.

Постъпил е отговор вх.№ 5735/17.12.2024 г. от Е. Ц. П., чрез пълномощника му адв.С. Г., в който оспорва подадената въззивна жалба.

Изразява становище, че районният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е направил законосъобразни изводи за основателност на предявените искове.

В отговора се изразява несъгласие с оплакванията, че съдът е възприел 2 безкритично показанията на разпитаните свидетели. Навеждат се доводи, че тези показания са дадени под страх от наказателна отговорност и кореспондират на останалите събрани по делото доказателства, както и че от своя страна прокуратурата на не е ангажирала доказателства, които да ги опровергават. Същите съображения са излагат и по отношение на събраните доказателства относно здравословното състояние на ищеца, като се изтъква, че действително голяма част от заболяванията са хронични и с голяма давност, но наказателното производство се е отразило неблагоприятно относно хода им и е налице влошаване, а новооткритото заболяване на щитовидната жлеза е станало по време на делото и е свързано с преживения стрес, което се потвърждава и от заключението на вещото лице.

Въззиваемият намира за неоснователни и оплакванията, касаещи заключението на съдебно-психологическата експертиза, като посочва, че с научни методи вещото лице е установило дали е налице преживян стрес, нивото на същия и отражението върху личността, както и че това заключение е прието без възражения от страните.

Счита за неоснователно и направеното възражение по чл.5 ЗОДОВ за изключителна вина или принос за настъпване на увреждането. Изтъква, че е признат за невинен, вкл. и за незаконно притежаване на боеприпаси, поради което доводите за неправилно съхранение на същите са неоснователни.

В отговора се излагат аргументи, че размерите на присъдените обезщетения са справедливи и съответстват на критериите по чл.52 ЗЗД и съдебната практика. Посочва се, че адвокатските възнаграждения по наказателното дело са в минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, независимо от броя на съдебните заседания пред първата инстанция и положените усилия за събиране на доказателства.

Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд взе предвид следното:

Районен съд-Мездра е сезиран с искова молба на Е. Ц. П., ЕГН **********, с която против Прокуратурата на Република България са предявени обективно съединени осъдителни искове, както следва:

1/ Иск за сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от незаконните действия на длъжностни лица на ответника по образуването на бързо производство, без наличие на законен повод и достатъчно данни; извършване на претърсване и изземване в дома му, в наследствения му имот, в автомобила му; привличането му в процесуалното качество на обвиняем, вземане на мярка за неотклонение и криминалистическата му регистрация; отнемане на законно притежаваното от 3 ищеца бойно и ловно оръжие; явяване на разпити и предявяване на разследването, явяването му в множество съдебни заседания пред първата инстанция, внасянето и поддържането на обвинение в съда и поддържането на протеста от Врачанска окръжна прокуратура;

2/ Иск за сумата 3 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени възнаграждения на защитника му в досъдебното и съдебното производство.

Претендира се и присъждане на законната лихва върху всяка една от сумите, считано от 24.01.2024г. (влизането в сила на оправдателната присъда) до окончателното изплащане, както и направените по гражданското дело разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е НОХД № 329/2021 г. по описа на МРС.

Допуснати и изслушани са специализирани съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психологична експертиза, чиито заключения са приети от съда като обективни и компетентни.

С обжалваното Решение № 237/20.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 308/2024 г. по описа на Районен съд-Мездра са уважени изцяло исковите претенции.

Настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В отговор на изложените в жалбата оплаквания и наведените в отговора на същата доводи и в рамките на дължимата проверка по чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:

Правното основание на исковите претенции е чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ.

Посочената разпоредба предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните органи е обективна.

За уважаването на предявените искове е необходимо да бъде доказано наличието на следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди (неимуществени и имуществени) и причинно-следствена връзка между незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца.

Пред въззивната инстанция, както и в първоинстанционното производство, не се спори, че ищецът Е. Ц. П. е бил обвинен в извършването на престъпление по чл.339, ал.1 НК, по което е оправдан с влязъл в сила съдебен акт. Спори се относно настъпването на описаните в исковата молба неимуществени и имуществени вреди, техния размер, както и наличието на причинна връзка между претендираните вреди и действията на органите на ответника.

След като обсъди събраните по делото доказателства, потооделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав прави следните фактически и правни изводи:

4

По иска за неимуществени вреди.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.

Настоящият съдебен състав намира, че безспорно установеното обстоятелство по повдигане на обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан, само по себе си е достатъчно, за да бъде направен извод, че е осъществен фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ и за държавата е възникнало задължение да обезщети пострадалото лице за причинените му неимуществени вреди. Това е така, тъй като е житейски логично наказателното преследване да породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца. В трайната си практика ВКС приема, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство, а също и че по човешка презумпция е сигурно, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в емоционално негативни изживявания, страх от неоснователно осъждане, укор от близките, ограничения в личния живот.