Решение № 4914 от 21.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4914 гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20221100105657 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 01.06.2022 г. „П.Б. (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД (П.) е заявил, че на 27.05.2008 г. е сключил с Ц. И. и Д. И. договор за банков кредит за 63 000,00 евро. По този договор Ц. И. е била кредитополучател, а Д. И. е бил солидарен длъжник. На 27.05.2008 г. кредитът е бил усвоен и е трябвало да бъде върнат на 300,00 месечни вноски. Страните са уговорили, че Ц. И. е дължала и лихва от 6-месечния Юрибор и надбавка от 3,5 пункта.

[2] Ц. и Д. И.и са приели общите условия (ОУ) на П.. Те се съгласили, че промените в ОУ са щели да се обявяват в помещенията на П. и са щели да имат сила за страните от този момент.

[3] На 26.02.2010 г. П. и Ц. И. са сключили анекс, с който са приели нов 1 погасителен план, променящ начина на погасяване на главницата. Към този момент тя е била 61 520,87 евро. С новия погасителен план вноските са били намалени на 277,00, всяка от 528,62 евро и дължима на 10-то число на съответния месец.

[4] Ц. И. е прекъсвала и възобновявала плащанията по кредита, като последното плащане е било на 28.10.2016 г. Тя не е заплатила вноските с падеж от 10.12.2017 г. до 10.05.2022 г. (№ 115-168), които са били за 28 209,09 евро - 8 727,50 евро главница и 19 481,59 евро лихва.

[5] С исковата молба П. е заявил, че обявява предсрочната изискуемост на кредита. Затова П. моли съда да осъди Ц. и Д. И.и солидарно да му заплатят:

- 52 923,70 евро главница (8 727,50 евро просрочена и 44 196,20 евро предсрочно изискуема) плюс законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане;

- 12 830,62 евро възнаградителна лихва по вноски с настъпил падеж от 10.06.2019 г. до 10.05.2022 г.;

- 1 636,24 евро наказателна лихва от 10.06.2019 г. до 10.05.2022 г.

(исковата молба, л. 2-3).

2. На ответниците

[ 6 ] Ц. и Д. И.и са подали писмен отговор, с който са оспорили предявените искове. Те са заявили, че:

1. предявените искове са недопустими, тъй като за същия спор има влязло в сила решение;

2. нищожна е т. 1 от договора за кредит, която е давала възможност на П. едностранно да изменя лихвения процент;

3. П. едностранно е увеличил възнаградителната лихва без да е било налице увеличение някой от двата компонента за определяне на размера ;

4. нищожна е т. 2 от споразумение № 4, подписано между страните на 23.06.2014 г., понеже с нея са се добавяли лихви към главницата;

5. не са приели ОУ на П. и те не ги обвързват;

6. прекомерна е и противоречи на добрите нрави наказателната лихва 2 от 42%, начислявана от П.;

7. нищожна е клаузата за наказателна лихва от споразумение № 4;

8. не дължат претендираните суми, евентуално, че те са погасени по давност (писмения отговор, л. 39-44 и становището, л. 112).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[7] На 27.05.2008 г. П. от една страна и от друга страна Ц. и Д. И.и са сключили договор за банков кредит, по който Ц. И. е била кредитополучател, а Д. И. е бил солидарен длъжник. П. е предоставил на Ц. И. 63 000,00 евро, които тя се е задължила да върне на 300,00 вноски с лихва (договора, л. 6 и отговора на първа задача от заключението на вещото лице, л. 167).

[8] Лихвата, която Ц. И. е дължала на П., се е формирала от 6-месечния Юрибор и надбавка от 3,5%. Към момента на сключване на договора така сформираната възнаградителната лихва е била 8,4150 % и е била фиксирана за първите шест месеца от срока на договора. За следващите периоди е било предвидено, че възнаградителната лихва е щяла да се актуализира съобразно индекса Юрибор, за което е нямало да се подписват нови погасителни планове, а П. единствено е трябвало да уведоми Ц. И. за новия размер на лихвата (т. 1 от договора, л. 6; приложението – график за погасяване, л. 7).

[9] С договора Ц. и Д. И.и са декларирали, че са се запознали с общите условия (ОУ) и тарифата на П. (т. 6 и т. 8.2 от договора, л. 6). Съгласно тези ОУ при нарушаване на сроковете за погасяване на главницата и/или лихвата по кредита, Ц. И. е дължала освен договорената лихва, определена в погасителния план, и наказателна лихва, посочена в Тарифата за физически лица на П. (ОУ за кредитиране в П., л. 11-13).

[10] От датата на предоставяне на кредита до 10.05.2009 г. П. е начислявал възнаградителна лихва, която е представлявала сбор от 63 месечния Юрибор и надбавка от 3,5%. След това П. е започнал да начислява 9% възнаградителна лихва, която е приела за минимален лихвен процент (отговора на задача 6.1. и 6.3 от заключението на вещото лице, л. 155 и л. 170, както и показанията на вещото лице в съдебно заседание, л. 197).

[11] На 26.02.2010 г. страните са сключили анекс към договора за кредит. В него е било посочено, че от 10.12.2009 г. страните са променяли начина на погасяване на остатъка от главницата чрез промяна в размера на погасителните вноски (т. 1 от анекса, л. 16). В анекса е липсвала уговорка за промяна на възнаградителната лихва (анекса, л. 16). С анекса страните са се съгласили да подпишат и нов график за погасяване на кредита (т. 2 от анекса, л. 16). В този нов график е бил посочен размер на всяка една от първите пет вноски с падежи от 10.05.2010 г. до 10.09.2010 г. и 9% възнаградителна лихва (графика за погасяване, л. 17).

[12] На 29.06.2011 г. РС-Лом е издал в полза на П. заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземания на П. по договора за кредит (заповедта и изпълнителния лист, л. 59-61). От 28.09.2011 г. до 23.06.2014 г. страните са сключили няколко споразумения, с които са определили начин на погасяване на задълженията, за които е била издадена заповедта за изпълнение от РС-Лом. С тях те не са уговаряли нещо различно от това в първоначалния договор по отношение на размера на възнаградителната лихва (споразуменията, л. 50-57).

[13] През 2015 г. П. е предявила установителни и осъдителни искове за тези суми (исковите молби, л. 62-68). Съдът е отхвърлил установителните искове, защото не е била настъпила твърдяната предсрочна изискуемост. Той е отхвърлил и осъдителните искове, защото към датата на приключване на устните състезания във въззивното производство (08.12.2020 г. ) не е имало неизплатени вноски за главница, а съдът не е можел да съобразява вноски за договорна лихва с настъпил падеж. Той не е можел да съобразява това, тъй като след подаването на исковата молба не е било направено ново изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита (решението на САС, л. 8283).

4

[14] След влизане в сила на решението, П. е преработил погасителния план и е преосчетоводил извършените плащания. Погасителният план, който П. е приложил, е бил с размер на вноската от 528,62 евро, колкото е бил уговорен с анекса от 26.02.2010 г. (вж. анекса л. 16; графика за погасяване, л.

17; таблицата от заключението на вещото лице, л. 150-154).

[15] За погасяване на задълженията по договора за кредит Ц. и Д. И.и са заплатили общо 60 190,56 евро. След преосчетоводяването П. е отнесла платените от кредитополучателя суми за погасяване на 10 076,30 евро главница, 48 167,86 евро възнаградителна лихва, 1 928,50 евро наказателни лихви и 17,90 евро такси (отговора на 2-ра задача от заключението на вещото лице, л. 150). Така към датата на исковата молба (01.06.2022 г.) при прилагане на посочения погасителен план ответниците не са били за платили 8 727,50 главница и 21 090,30 евро договорна лихва, за които е бил настъпил падежът (таблицата от заключението на вещото лице, л. 150-154). Остатъкът от главницата е бил 44 196,20 евро.

[16] При прилагане на лихвения процент, изчислен по уговорения в договора начин (6-месечен Юрибор плюс надбавка от 3,5 процентни пункта), до датата на връчване на препис от исковата молба (05.09.2022 г.) са били с настъпил падеж вноски за общо 58 963,37 евро: за главница 28 435,62 евро; за възнаградителна лихва 30 527,75 евро. Така платените 60 190,56 евро са повече от дължимите с 1 207,36 евро (отговора на 9-та задача от заключението на вещото лице, л. 163-167). Останалата неизплатена главница в този вариант е 33 357,02 евро (заключението на вещото лице, л. 167 и л. 172).

[17] П. е заплатил: 5 272,18 лева държавна такса (л. 23); 4 999,32 лева на адвокат (фактурите и платежните нареждания, л. 191-194); 350,00 лева за вещи лица (л. 110). Ц. и Д. И.и са заплатили: 350,00 лева за вещи лица (л. 107);

12 000,00 лева на адвокат (л. 36-37 и л. 143).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

5

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

КЪМ

ПРИЛОЖИМОТО

ПРАВО

И

1. По исковете по чл. 430 от ТЗ

[18] Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката (чл. 430, ал. 2 от ТЗ). При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД).

[19] Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за кредит между П. от една страна и от друга страна Ц. и Д. И.и, по който П. да е бил заемодател, а Ц. и Д. И.и заемополучатели, съответно солидарни длъжници; 2. П. да е предал парите на Ц. И.; 3. Ц. и Д. И.и да не са заплатили на П. главницата и възнаградителната лихва.

[20] П. се позовава на предсрочна изискуемост, настъпила с връчването на препис от исковата молба. Съгласно т. 18 от ТР на ОСГТК на ВКС 4/18.06.2014 г. по тълк. д. 4/2013 г., предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването . Ето защо, за да уважи иска, съдът следва да установи също, че: 1. са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост; 2. П. е уведомил Ц. и Д. И.и за настъпилата предсрочна изискуемост.

[21] Съдът установи, че П. е отпуснал на Ц. И. 63 000,00 евро заем по договор за кредит, по който Д. И. е бил солидарен длъжник. Съдът също установи, че за погасяване на кредита Ц. и Д. И.и са внесли 60 190,56 евро.

При прилагане на първоначалните условия, уговорени в договора за кредит по 6 отношение на размера на възнаградителната лихва, тази сума е била достатъчна да погаси задълженията до получаването на отговора на исковата молба.

[22] Съдът приема, че тези първоначални условия са приложими между страните поради следното: съдът установи, че след юни 2009 г. П. едностранно е започнал да прилага 9% възнаградителна лихва, въпреки че такава не е била договаряна. Договорена е била възнаградителна лихва от шестмесечния Юрибор плюс 3,5 пункта. Едва на 26.02.2010 г. страните са сключили анекс към договора. В него е било посочено, че страните са преуреждали със задна дата начина на погасяване на кредита чрез промяна в размера на погасителните вноски, но нищо не е било уговорено в анекса относно промяна на размера на възнаградителната лихва. В погасителния план към анекса е била вписана 9% възнаградителната лихва, но е неясно дали тази възнаградителна лихва е била за първите пет вноски след сключването на анекса или за целия оставащ период на кредита.

[23] Клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин (чл. 147, ал. 1 от ЗЗП). При съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по начин, благоприятен за потребителя (чл. 147, ал. 2 от ЗЗП). Поради липсата на ясно и недвусмислено съгласие в анекса за промяна на лихвения процент, съдът тълкува уговорките в анекса и графика към него в полза на потребителите – Ц. и Д. И.и. Затова съдът приема, че с анекса страните по договора за кредит не са променили начина на формирането на възнаградителната лихва и тя е била равна на 6-месечния Юрибор и надбавка от 3,5 % - тази, която първоначално е била договорена. При такава възнаградителна лихва ответниците не са имали непогасени задължения към П. към датата на получаването на препис от исковата молба. Ето защо не е налице обективният факт на неизпълнение, обуславящ настъпването на предсрочната изискуемост и липсва предпоставка за уважаването на иска.

Разпечатката съдържа 60 от 208 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a92bb18d-1d1a-4d9d-a512-6c04c52aff90