Решение № 1123 от 30.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е

№

30.07.2020г., гр.София,

В И

М Е Т О НА Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ , VІ-11

СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

При секретар Стефка Александрова

Като разгледа търговски дело № 5367/2016г. по описа на Софийски градски съд, докладвано от съдия Вранеску , и за да се произнесе взе в предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с пр.осн.чл.422 от ЗЗД вр. Чл.417, т.9 ГПК вр.чл.538,ал.1, вр.чл.463 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД от „Ю.Б. “ АД ЕИК ******* СРЕЩУ „И.И.“ ЕООД ЕИК ******* и И.А.И. ЕГН **********.

ИЩЕЦЪТ твърди, че първият ответник му е издал запис на заповед на дата 24.08.2006г. с която се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв. , в едно с годишна лихва от 14.5 % считано от датата на издаване на записът. Записът е издаден на предявяване, без протест, със срок на предявяване до 24.09.2016г. Записът е авалиран от втория ответник И.И.. Записът на заповед е предявен за плащане на 17.05.2015г. на издателя чрез управител и авалист И.И., като й е връчена покана чрез нотариус И. Д.. Записът на заповед е изцяло редовен от външна страна и е издаден от ответното дружество, като втория ответник го е авалирал . Ответниците не са изпълнили задължението си да им заплатят дължимите суми по записът на заповед, поради което и ищецът е предявил вземанията си по реда на чл.417 от ГПК в заповедно производство, като е образувано ч.гр.д.30808/2015г. по описа на СРС, 70 св. и по същото е издадена заповед за незабавно изпълнение за главница в размер на 30 000 лв. , законна лихва от подаване на заявлението и мораторна лихва в размер на 13 231.25 лв. за периода 27.05.2012г. до 27.05.2015г. и съдебни разноски. Срещу заповедта е подадено възражение от двамата длъжници, ответници по спора, като съдът им е указал установяване на вземанията по съдебен ред в едномесечен срок, за което са уведомени на 03.06.2016г.

Моли да се приеме за установено по отношение на ответниците „И.И.“ ЕООД ЕИК ******* и И.А.И. ЕГН ********** , че същите дължат на „Ю.Б. “ АД ЕИК ******* , при условията на солидарност сумата от 30 000 лева представляваща главница по запис на заповед от 24.08.2006г., законната лихва за забава върху главницата от датата на заявлението-01.06.2015г., както и сумата от 13 231.25 лв., представляваща годишна лихва върху главницата за периода 27.05.2012г.- 27.05.2015г.. Претендират направените разноски за заповедното и настоящо съдебно производство.

ОТВЕТНИЦИТЕ оспорват исковите претенции. На първо место твърдят, че исковете са недопустими, а наред с това неоснователни. Твърдят, че записът на заповед не е издаван от първия ответник, чрез неговия управител и не е авалиран от втория ответник, като оспорват положените подписи. Оспорва съществуването на конкретното вземане по записът на заповед, както и съществуването на вземането по конкретна сделка. Твърди се, че е налице противоправно деяние от страна на банката насочено към неоснователно обогатяване. Практиката сочи, че записът на заповед се издава като обезпечение към сключен договор. Ответницата И.И. сочи също, че чрез измама по несъществуващ договор и е продадено единственото жилище / в молба от 26.05.2017г./. Моли производството да се прекрати или исковете да се отхвърлят изцяло.

ИЩЕЦЪТ при така направените възражения, с молби от 30.05.2017г. и 22.11.2017г. излага подробно съображенията си във връзка с каузалните правоотношения между страните, като не оспорва, че записът на заповед е издаден във връзка с подписан между ищеца и първия ответник-юридическо лице договор за кредит „ Бизнес револвираща линия“ №ВL

2730/23.08.2006г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника револвираща кредитна линия в размер на 30 000 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Издаване на записът на заповед е предвидено като обезпечение по договора. Срокът на договора е 120 месеца от откриване на заемната сметка, открита на 24.08.2006г. Във втората молба подробно излага всички договорни отношения между страните, а именно освен процесния договор е налице още 1 договор с ответното юридическо лице – банков продукт „ бизнес овърдрафт“ BL13318 от

20.02.2008г. за сумата от 10 000 лв.. Сключени са също така още два договора за потребителски кредит между банката и физическото лице И.И. единия от 21.05.2008г. за сумата от 50 000 евро, а другия от 05.06.2009г. за сумата от 10 472 евро. Договорите са обезпечени и с ипотека върху апартамент собственост на физическото лице. За процесния договор освен записът на заповед е учредено в последствие и още едно обезпечение - трета по ред ипотека върху апартаментта в жк. Красна поляна, собственост на ответника физическо лице И.И.. Ищецът сочи, че обезпечението е усвоено, като апартамента е продаден в рамките на изпълнително производство, но с него са погасени задължения по договорите обезпечени с първа и втора по ред ипотека, я процесния е с трета по ред ипотека и сумата от продажбата на апартамента не е послужила за неговото погасяване.

Съдът, като взе в предвид становищата на страните и представените намира от правна и фактическа страна следното :

От представеното по делото заповедно производство по ч.гр.д.№30808 от 24.06.2015г. на СРС, 70 св. се установява, че по заявление на ищеца Ю.Б. АД спрямо ответниците е издадена заповед за изпълнение от 24.06.2015г. по чл.417