Решение № 4153 от 30.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4153 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100502550 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 21281/24.11.2024 г., постановено по гр.д. № 66292/2023 г. на СРС, ГО, 37 състав, е отхвърлен иска на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, за приемане за установено, че Е. П. С. ЕГН **********, дължи както следва: просрочена главница – 1000 лева; непогасена договорна лихва, начислена за периода от 19.09.2010г. до 06.03.2022г. включително, дължима на основание т. 6 от Анекс от 27.11.2007г. към Договора за кредит – 3334, 44 лева; -наказателна лихва, начислена за периода от 06.10.2010г. до 19.07.2015г. включително, дължима на основание т. 6.1 от Анекс от 27.11.2007 към Договора за кредит – 1234,96 лева; законна лихва, начислена за периода от 07.03.2022г. до 10.03.2022 г. включително – 1,11 лева; годишни такси за поддръжка – 78,00 лева; непогасен разноски за връчване на покани – 60,00 лева; или общо задължение в размер на 5708,51 лева, представляващи вземания по Договор за издаване на кредитна карта № 51РКОА9230/08.09.2006г., изменен и допълнен с Анекс от дата 27.11.2007 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Първа инвестиционна банка“ АД. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че в случая е сключен договор за револвиращ кредит /кредит-овърдрафт/, който се подновява автоматично, като за настъпване на изискуемостта на вместо е необходимо банката да обяви всички усвоени и 1 непогасени по договора суми. Сочи, че договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем на 07.03.2022 г. и от тогава е започнала да тече погасителната давност. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, както и присъждане на сторените разноски.

Въззиваемият Е. П. С. оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че изобщо не й е била предавана кредитна карта и не е ползваща същата, поради което и исковете са неоснователни. Отделно се твърди, че последното движение по сметката е 08.09.2012 г., от когато е започнала да тече давността, като автоматичното удължаване на срока на договора било равносилно на удължаване на давностните срокове, което било недопустимо. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Видно от представения договор за издаване на кредитна карта, сключен на 08.09.2006 г. страните са договорили, че банката предоставя овърдрафт по картова сметка в размер на 1 000 лв. Срокът на предоставения кредит е до 08.09.2008 г. като договорът се подновява автоматично при условията, предвидени в ОУ, а именно т.36.1, според която срокът на договора се подновява автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условие, че потребителят не е уведомил банката за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок. Съобразно чл. 6 от договора потребителят има гратисен период от 45 дни като в случай, че до датата на падежа погаси изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано до края на последния отчетен период не се начислява лихва върху дебитното салдо. Клаузата на чл. 7 предвижда, че при непогасяване на датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на 2 последния отчетен период, потребителят заплаща на банката след изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент в размер 16 % при извършване на безналични плащания на ПОС и 18 % за всички останали трансакции.Точка 8 от договора предвижда, че при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%. Точка 10 предвижда, че за ползване на кредитната карта и предоставения овърдрафт потребителят заплаща такси и комисионни съгласно действащата Тарифа на банката, която е неразделна част от договора за кредит. В индивидуалния договор липсват други конкретни договорени условия между страните, предвид което следва да се счита, че всички останали условия в отношенията им се уреждат от ОУ. Съгласно т.1, б. „д“ от тях е предвидено, че извлечение по карта е изявлението на банката, направено в писмена или електронна форма, в което се посочват извършените операции с всяка от издадените към сметката карти, включително данни за сумите, вальорите и вида на извършените операции за един отчетен период. Точка „е“ от същата клауза предвижда, че „отчетен период“ е всеки период от срока за действие на договора, считано от 20-то число на всеки месец до 19-то число на следващия месец, за който банката издава отчет по сметката. Отчетът от своя страна е изявление на банката, в писмена или електронна форма, което съдържа извлечение по карта за всяка от издадените към сметката карти, както и начислените по сметката комисионни, такси и лихви, съгласно договорените условия за един отчетен период. Съобразно т. „з“ „падеж“ е датата, до която потребителят следва да погаси изцяло задължението си по сметката или минималната погасителна вноска; за дата на падежа се счита всяко 5-то число от месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа е първия следващ работен ден. Според б.“к“ минимална погасителна вноска е сума, която потребителят е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период до датата на падежа и представляваща 5 % от дебитното салдо по сметката към последния ден на отчетния период, но не по-малко от 10 лв. или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е по –малък от 10 лв. Съобразно раздел VII от ОУ към договора, т.16.1 на 20-то число на всеки месец банката изготвя и изпраща на потребителя в писмена или електронна форма отчет по сметка, съдържащ излечение по всяка от издадените по сметката карти за изтеклия отчетен период за дължимите суми за извършени операции с 3 картите, както и дължимите лихви, такси и комисионни. В извлечението се посочва и минималната погасителна вноска и другите изискуеми суми и техния падеж. В раздел VIII, т. 18 е предвидено, че потребителят се задължава всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако той е в неработен такъв, да внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението. Посочено е и че неполучаването на извлечението не го освобождава от задължението да внесе минималната вноска в срок. По силата на Анекс от 27.11.2007 г., по разплащателната сметка на потребителя е издадена и международна кредитна карта с чип “VISA Classic”.

В договора и ОУ е въведено задължение за заплащане на всяко 5-то число на месеца на минималната погасителна вноска, която е 5 % от дебитното салдо по сметката към последния ден на отчетния период, но не помалко от 10 лв. или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е по –малък от 10 лв. Съответно и за двете страни в правоотношението е ясен както размерът на минималната вноска, която следва да се внася, така и срокът, в който това задължение следва да бъде изпълнено, при съобразяване на факта, че потребителят е този, който определя кога и какви суми да ползва от отпуснатия му кредитен лимит и съответно наличието на знание у него за това каква сума реално е потребил във всеки отчетен период. В случай на възникнало затруднение за него, той във всеки момент може да се свърже с банката и да получи необходимата му информация, включително под формата на пълно извлечение за дължимите суми, в това число минималната погасителна вноска за всеки отчетен период.

Сключеният между страните договор по своята правна същност представлява по дефиниция договор за револвиращ кредит, тъй като с договора страните са се съгласили в рамките на целия срок на действие на същия кредитополучателят да разполага с определена сума /кредитен лимит/ в случая - в размер до 1 000 лв., която може да ползва многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на договора в пълен размер или частично. При тази разновидност на договора за кредит, за разлика от стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на договорения кредитен лимит се ползва многократно, като липсват отнапред установени в конкретен размер и падеж дължими вноски, плащането на които да е разсрочено на части както е при стандартния договор за потребителски кредит. Посочените особености на кредита водят до това, че при него не се 4 изготвя погасителен план, както при потребителския или ипотечен кредит,тъй като няма как отнапред да бъде известно, каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени, кога, каква част ще се връща и кога. Въпреки това и при този банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания дълг, дължима лихва за ползване на средствата, както и дължимите такси и комисионни. В настоящия случай, от съдържанието на процесния договор за овърдрафт се установява, че в него е уговорен размерът на кредитния лимит, периодът, през който сумата може да бъде ползване без да се дължи възнаграждение на банката, размерът на това възнаграждение и как се определя то извън безплатния период, като неразделна част от договора са приложени приетите от потребителя такси за всяко от извършваните операции. При така посоченото настоящият съд приема, че това е достатъчно, за да се приеме, че потребителят е получил ясното за размер на общата дължима сума по договора при съобразяване спецификата на този вид договор за кредит и неприложимостта на чл. 12 ЗПК (отм.).

С оглед изложеното въззивният съд намира, че между страните е възникнало валидно договорно отношение, по силата на което банката е предоставила на потребителя кредитен лимит, който той може да ползва когато и в какъвто размер прецени в срока на договора, срещу заплащането на установените между страните възнаградителни лихви и такси. Договорът е сключен на 15.10.2007 г. за срок от 15.10.2009 г. като съобразно клаузата на т. 3 от него и т. 36.1 от ОУ се подновява автоматично за нов срок от по една година, в случай, че потребителят не заяви изрично, че иска прекратяване на правоотношението.

Договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален, формален, срочен, с продължително изпълнение, като последният белег е присъщ и на краткосрочните кредити /до 1 г./ за осигуряване на оборотни средства.

Договорът за банков кредит е и възмезден, защото чл.430 ал.2 ТЗ предвижда изрично, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

Доколкото такава лихва е по естеството си възнаграждение за ползвания финансов ресурс, тя еднозначно се определя като „възнаградителна“.

Овърдрафтът е краткосрочен кредит за оборотно финансиране, който има фиксиран лимит и срок и се усвоява директно по разплащателна сметка на 5 кредитоискателя. Не е необходимо представянето на разходооправдателни документи и не се изисква самоучастие от страна на клиента. Въпреки, че страните по делото са сключили един договор, то същият инкорпорира в себе си освен договора за банков кредит /като вид овърдрафт/ и договор за издаване на кредитна карта, като вид договор за потребителски кредит. В процесния договор за кредит овърдрафт срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов 1-год. срок при условие, че титулярът не е уведомил за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респ. при условие, че банката-кредитодател не е уведомила кредитополучателя за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок. По силата на цитираната клауза от ОУ е дерогирано общото диспозитивно правило за постигане на съгласие между страните всеки път преди изтичане на срока на договора и наместо него е уредено продължаване на срока при липса на уведомление за прекратяване на договора.