Решение № 6 от 09.01.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Велико Търново, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ Й.ОВ като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ Й.ОВ Административно наказателно дело № 20244110200433 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***" ЕООД с. Шемшево, представлявано от управителя ***, против Наказателно постановление № 04-2400006 от 06.03.2024 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Велико Търново, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. чл. 1, ал. 2 и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, дружеството поддържа жалбата си, като претендира и разноски. Представя писмени бележки.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Представя писмено становище, като също претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Административно наказателно производство е инициирано чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение № 04-2400006 от 31.01.2024 г., съставен от ***., заемащ длъжността главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, в присъствието на свидетелите *** и ***.

1

АУАН е връчен на представляващия дружеството-жалбоподател на датата на съставянето и е подписан без възражения. Последвали са писмени такива, които са разгледани, но не са взети предвид при решаване на преписката.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление. В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се приема за установено, че при извършена проверка от Дирекция "Инспекция по труда" град Велико Търново относно спазване на трудовото законодателство от работодателя по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ „***" ЕООД, село Шемшево по работни места на 17.01.2024 г. в обект на контрол: строителен обект „Кафе-аперитив М.", село Шемшево, № 808, общ. Велико Търново и продължила по документи в периода от 29.01.2024 г. до 31.01.2024 г., и от събраните писмени материали в производството е установено, че работодателят "***" ЕООД е допуснал нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, тъй като не е оформил по надлежния ред правоотношението на *** по повод предоставянето на работна сила, а именно чрез сключване на трудов договор в писмена форма. При извършената проверка по работни места в обекта на контрол лицето е заварено да полага труд на длъжност „общ работник строителство", заедно с други работници, което е удостоверено в списък на работници и служители към 17.01.2024 г. 10,35 часа, заварени по работни места, утвърден от работодателя на 29.01.2024 година. При проверката по работни места работникът М. е извършвал „строителни дейности", като е изпълнявал трудови функции, включващи изхвърляне на строителни отпадъци и къртене, които са присъщи за длъжността „общ работник строителство на сгради" /извършване на рутинни дейности ръчно или с помощта на най - прости инструменти и механизми в обекта на контрол находящ се в село Шемшево, код по НКПД 9313 00001/ срещу уговорено трудово възнаграждение - 80 лева на ден, с начало и край на работния ден от 08.00 ч. - 16.00 часа, с осигурени почивки в работния ден, без сключен писмен трудов договор, което е удостоверено в писмена декларация от 17.01.2024 г. 10,45 ч. на ***, ведно с писмено сведение към нея. С призовка на Д „ИТ", гр.Велико Търново във връзка с упражняването на контрола по спазване на трудовото законодателство от работодателя „***" ЕООД са изискани документи, книжа и сведения, в т.ч. и документи свързани с трудовите правоотношения на работещите лица в обекта, сред които е и работника ***. От страна на работодателя за лицето М., заварен да полага труд в обекта, е представен граждански договор сключен с „***" ЕООД, предмет на който е предоставянето на работна сила срещу уговорено възнаграждение. В представеният граждански договор няма посочване относно предмета му за определен или определяем краен резултат - определен по ясен и недвусмислен начин. В хода на инспекцията са дадени писмени сведения от работодателя, видно от които е, че с оглед необходимостта на разширяване на кухнята на заведението е сключил граждански договори с лицето М., и с друг работник, за извършване на обща работа, както и за преценка дали работниците ще могат да се справят със строителните задачи. Отделно от това е направена от ДИТ, град Велико Търново справка в регистъра на трудовите договори чрез ИС на ИА ГИТ, от която е видно, че работодателят е декларирал на 18.01.2024 година пред ТД на НАП възникването на трудовото правоотношение с лицето. От събраните в хода на проверката писмени 2 материали, в т.ч. списък на работниците и служителите заварени по работни места в инспектираният обект, писмена декларация на ***пайлов, ведно с писмени сведения към нея дадени от работника при проверката по работни места на 17.01.2024 г. в обекта на контрол, писмени сведения от представляващият дружеството-работодател, правилник за вътрешния трудов ред на *** ЕООД с.Шемшево за „Строителен обект - с.Шемшево, кафе аперитив М." утвърден от работодателя, както и други документи, е установено, че работодателят "***" ЕООД е допуснал в обекта на контрол на 17.01.2024 г. лицето *** да изпълнява трудовите функции присъщи на длъжност "Общ работник строителство на сгради" - / извършване на рутинни дейности ръчно или с помощта на най - прости инструменти и механизми в обекта на контрол / без сключен трудов договор в писмена форма с лицето. Въз основа на събраните в хода на проверката писмени доказателства е констатирано, че М. е полагал своя труд за работодателя на 17.01.2024 г., като „общ работник строителство на сгради" в пределите на работното време установено в утвърдения от работодателя правилник за вътрешния трудов ред, срещу уговорено трудово възнаграждение, като същият е бил йерархично и дисциплинарно подчинен на работодателя. За времето през което М. се е намирал в гражданско правоотношение той е бил подчинен на режима на работа и организацията на труда в предприятието, като същият е изпълнявал в пределите на гражданското правоотношение трудови функции за длъжността „общ работник строителство на сгради", чрез които работодателят е упражнявал предмета си на дейност. Следователно същият е предоставял работната си сила без отношенията между него и дружеството в качеството на работодател да са били уредени като трудови правоотношения. Работодателят е прикрил съществуването на трудово правоотношение с гражданско правоотношение. От събраните доказателства се констатира наличието на всички белези на предоставяне на работна сила, предвид което работодателят е следвало в съответствие с чл.62, ал.1 от КТ да сключи писмен трудов договор с М., с който отношенията по предоставянето на работна сила да са уредени като трудови. До приключване на проверката работодателят е представил подписан от двете страни писмен трудов договор за изпълнение на длъжността „общ работник, строителство на сгради" с код по НКПД:93130001 с месторабота „Шемшево" и със задължения в утвърдена от работодателя длъжностна характеристика. Нарушението е извършено от работодателя на 17.01.2024 година в обекта на контрол от работодателя „***" ЕООД, като същото е открито при проверката извършена от Дирекция „Инспекция по труда", град Велико Търново относно спазване на трудовото законодателство.

При така установеното от фактическа страна наказващият орган е приел, че е налице извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3, вр. с чл. 415в, ал. 2 от КТ е наложил на дружеството-жалбоподател „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева.

От формална страна не се констатираха нарушения на адм. наказателната процедура.

АУАН и НП са съставени от оправомощени за това лица, в предписаната от закона форма и реквизити. Връчени са по надлежния ред в рамките на законовите срокове. При осъществяване на контрола за законосъобразност и обоснованост на НП, съдът намира, че в 3 хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до ограничаване на правата на жалбоподателя, респективно да влекат незаконосъобразност на атакуваното НП. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че при издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато процесуално нарушение, състоящо се в задаването на навеждащи въпроси и „вмешателство и препоръки“ на проверяващия в цялото производство. От разпитаните по делото свидетели – актосъставителя ***., свидетелите по акта *** и ***, свидетеля *** – допуснат по искане на жалбоподателя, присъствал на проверката и събраните и приложени по административната преписка писмени доказателства се установи, че при извършване на проверката на място са били събрани сведения от присъстващите работници, чрез попълвани от тях саморъчно писмени документи – декларации, като при наличие на неясноти и въпроси относно попълването св. П. е давал разяснения. Видно е, от приложените доказателства, че всички декларации са саморъчно изписани и подписани от деклараторите.

Съдът приема, че фактическата обстановка описана в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се потвърждава от писмените и гласни доказателства събрани в рамките на съдебното следствие.

Гласните доказателства от свидетелските показания и писмените доказателства изцяло и безспорно потвърждават приетата за установена фактология, относима към предмета на доказване по делото, така като е описана в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление.

По същество: Съдът счита, че правилно актосъставителят и административно наказващият орган са квалифицирали установеното деяние. Деянието представлява нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекс на труда (КТ), във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Посочените норми предвиждат, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и че трудовият договор се сключва в писмена форма. По делото безспорно е доказано, наличието на трудови отношения между работника и жалбоподателя. Без съмнение се доказва, че извършваната от работника М. има характер на трудова дейност, тъй като той е изпълнявал функции на общ работник строителство на сгради и е извършвал строителни дейности, заварен е на работното си място, представените документи от работодателя и дадените сведения от присъстващите на проверката работници доказват наличието на трудови отношения, предвид наличието на инструктаж, работно време, уговорено трудово възнаграждение. Въпреки наличието на отношения между работника и жалбоподателя, които имат характер на трудови, те не са били уредени с писмен трудов договор, а е бил сключен Граждански договор от 17.01.2024 г.

Доколкото в настоящият случай е санкционирано ЮЛ за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на неговата дейност, в хипотезата на чл. 83 от ЗАНН, не се явява необходимо да се констатира виновно поведение на определено лице, а е достатъчно да е налице неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване дейността на дружеството, т.е. да се установи фактът на извършване на нарушението. В този смисъл 4 ирелевантни са и причините довели до допускане на нарушението.

Съдът счита, че правилно наказващият орган е определил санкционната разпоредба чл. 414, ал. 3 от КТ и е наложил имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер.

В случая не са налице нито предпоставките на чл. 415 в от КТ - разпоредбата на ал. 2 от цитираната разпоредба изключва нарушенията по на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от обхвата на привилегированото третиране по алинея първа, нито на чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение с нищо не се отличава от останалите нарушения от този вид. Напротив, същото засяга основни трудови и осигурителни права на работниците от една страна, а от друга страна, се засягат интересите на фиска относно плащането на данъци и осигурителни вноски, свързани с трудовите правоотношения.