Решение № 2260 от 07.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2260 гр. Варна, 07.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20243110112241 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от „А. Б. Б.“ ЕООД срещу Р. В. Р., с която са предявени искове на осн.чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК, вр.чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с 143, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата в общ размер от 858,22 лева, формирана от следните суми, както следва: сума в размер на 499,71 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***/27.05.2018 г., сключен между „К.“ АД /трето за правния спор ЮЛ/ и Р. В. Р., вземанията по който са прехвърлени от платилия ги поръчил „А. Т.“ ЕООД на „А. Б. Б.“ ЕООД, с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г.; сума в размер на 80,37 лева, представляваща договорна лихва върху главницата, начислена за периода от 27.05.2018 г. до 30.06.2019 г., сума в размер на 278,14 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 27.05.2018 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното плащане на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение № 2702/23.05.2024 г. по ч. гр. д. 6230/2024 г. по описа на ВРС, XIV състав.

Ищецът поддържа, че ответникът е сключил в качеството н а кредитополучател Договор за потребителски кредит № ***/27.05.2018 г. с „К.“ АД, по силата на който е получил сумата от 750 лева, срещу което се съгласил да върне 13 броя вноски по 72,51 лева в срок до 30.06.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24%, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %.

Излага се, че договорът е действителен и сключен според императивните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит е сключен от разстояние, като ответникът е кандидатствал онлайн за отпускане на кредит чрез попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние и е посочил личните си данни и данни за комуникация, като били предоставени цялата информация предвидена по закон. Твърди се, че пълната 1 преддоговорна информация за кредита преди това била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, самия договор за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Информацията за договора била изпратена на имейл на ответника, който след запознаване с нея отправил обвързващо ел. волеизявление по чл. 2 ЗЕДЕУ в сайта на кредитодателя чрез натискане на бутон „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от кредитополучателя електронен адрес, като последния е декларирал, че е проверил въведените лични данни и приел ОУ и договора, като съгласно т. 11 от ОУ договорът е приет и получен от кредитополучателя. След ел. изявление от ответника, автоматично му били изпратени на имейл договора за кредит, ОУ и СЕФ, ведно с ел. изявление на кредитодателя за сключване на договора за кредит. Също така се посочва, че при кандидатстването за кредит, ответникът е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по кредита чрез поръчителство с „А. Т.“ ЕООД, като на 27.05.2018 г. ответникът е сключил договор за предоставяне на поръчителство с „А. Т.“ АД, по сила на който дружеството „А. Т.“ АД се задължило да обезпечи задълженията на Р. В. Р. по договора за кредит, като сключи договор с „К.“ АД. На 27.05.2018 г. „А. Т.“ ЕООД и „К.“ АД сключили договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да плати при поискване от „К.“ АД всички изискуеми задължения по договора за кредит № ***/27.05.2018 г.

Излага се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, в резултат на което кредидателят поканил на 18.02.2021 г. поръчителя да плати всички изискуеми задължения по договора за кредит. На 23.02.2021 г. поръчителят „А. Т.“ АД е платил дължимите от Р. Р. задължения по договора за кредит на „К.“ АД, като по този начин „А. Т.“ ЕООД се суброгирало в правата на удовлетворения кредитор, на основание чл.

143, ал. 1 ЗЗД. Посочва се, че ответникът е бил уведомен по ел. път за предстоящото плащане от поръчителя за дължимите суми, така и за извършеното плащане.

Твърди се, че с договор за цесия от 02.03.2021 г. между „А. Т.“ ЕООД и „А. Б. Б.“ ЕООД вземанията към ответника били прехвърлени на ищеца. Сочи се, че ответникът бил уведомен за цесията с ел. съобщение, който начин, ако не се възприеме за редовен от съда, ищецът иска ответникът да се счита уведомен за цесията, с получаване на книжата по делото, към които е приложено и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. При изложеното се иска уважаване на предявените искове. Също така се претендират разноски, както и такива в заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител – адв. М. П., е подал отговор на исковата молба, в която излага становище за недопустимост и неоснователност на ищцовата претенция.

Излага се основно като правопогасяващо възражение, че извършеното от цедента „А.

Т.“ ЕООД плащане към кредитодателя „К.“ АД е след изтичане на 6 - месечния срок по чл.

147, ал. 1 ЗЗД, който е краен и преклузивен съгласно разясненията, дадени в т. 4-б от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и отпада правото на кредитора спрямо поръчителя, ако кредиторът в този срок бездейства и не предявява иск срещу главния длъжник. Твърди, че не налице встъване в правата на удовлетворения кредитор и не е налице основание за претендиране на регресни права, съгласно чл. 143 ЗЗД.

Извършеното плащане след срока по чл. 147 ЗЗД, е без правно основание, поради което същото е извършено и без правен интерес, от което се претендира, че не е настъпила суброгация в правата на удовлетворения кредитодателя. Договорът за цесия не е произвел действие спрямо ответника Р. Р.. Посочва се, че 100% от капитала на поръчителя „А. Т. “ ЕООД е собственост на кредитодателя „К.“ АД, от което се претендира, че е налице свързаност между дружествата, което обуславя, че с такъв тип поръчителство изначално се цели да се обремени кредитополучателя с допълнителни разноски по кредита, в размер на предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли съда да отхвърли исковете.

2

С допълнително становище, подадено преди о.с.з. ответникът, чрез назначения особен представител прави възражение нищожност на договора за кредит, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, като аргументира, че посочения в договора за кредит ГПР не отразява действителната цена на кредита, тъй като в него не е включено възнаграждението по договора за поръчителство, което представлява разход по кредита.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищъцът в производството претендира паричните вземания, предмет на издадената заповед за изпълнение, въз основа на твърденията, че първо ответникът е сключил на 27.05.2018 г., с трето за спора лице „К.“ АД, договор за потребителски кредит от разстояние, на основание чл. 6 ЗПФУР, ЗЕДЕУ, по силата който се е задължил да плаща на вноски сумата по договора за кредит, в размер на 750 лева. За обезпечаване на вземанията, ответникът е сключил отново от разстояние договор за предоставяне на поръчителство с „А.

Т.“ЕООД, което е сключило с кредитодателя на същата дата 27.05.2018 г. договор за поръчителство. Твърди се, че въз основа на неизпъление на задълженията си по договора за потребителски кредит от страна на ответника, след настъпване на падежа и след покана на 18.02.2021 г. от кредитодателя, „А. Т. ЕООД е платило процесните суми на 23.2.2018 г., с което на основание чл. 146 ЗЗД се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор.

Впоследствие с договор за цесия платият поръчител е цедирал вземанията на ищеца, от което се следва правния интерес от предявения иск.

Съдът, като взе предвид всички доказателства по делото достигна до следните изводи:

В случаят в производството по делото не се спори, че договорът за потребителски кредит е сключен, на основание чл. 6 ЗПФУР, от разстояние, не се спори от ответникът, че същият е дал съгласието и приел условията на кредита, включително договор за предоставяне на поръчителство. Също така не се оспорва, че заетата сума /главница/ е получена респективно усвоена от ответника, поради което съдът приема, че е възникнало валидно облигационно правоотношение между ответника Р. В. Р. и „К.“ АД. Видно от представения договор за потребителски кредит годишния процент на разходите в приложение 1 към договора е 50 %, но в него не е включено възнаграждение за поръчител, което съгласно приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство е в размер на 52, 8 лева на месец, което се дължи на падежа на за плащане на сумите по кредита, от което следва, че е в общ размер на 676 лева. Претенцията за възнаграждение за поръчител е инкорпорирана в издадената в заповедното производство заповед за изпълнение, в размер на 399,33 лева. Горното по смисъла на ЗПК представлява разход по кредита. Посоченията разход не е включен при изчисляването на ГПР и не отразява действителната цена по кредита. В случаят обезпечаването с поръчителство е елемент от модела за предоствяване на кредит и води до възникване на допълнителни разходи по кредита по смисъла на ЗПК. В случаят горното представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който изисква в договора за потребителски кредит да бъде посочен действителния годишен процент на разходите и всички допускания, използвани при изчисляването му. Същевременно включването на всички реални разходи по кредита би довело до значилно по висок ГПР, надвишаващ законовия предел, съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК. Като не е сторено посоченото по горе, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи. Този пропуск представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При условие, че сумата по възнаграждението бъде включена при изчисление на ГПР, това несъмнено ще доведе до размер, който ще надвиши законоустановения максимум по чл. 19, ал. 5 от ЗПК, поради 3 което процесният договор за потребителски кредит е недействителен. В тази връзка съдът намира за основателно възражението на ответника, че в ГПР не е включено възнаграждението за поръчител. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на основние чл. 23 от ЗПК.

На следващо място, по отношение възражението на ответника, чрез особения представител, че извършеното от цедента „А. Т.“ ЕООД плащане към кредитодателя „К.“ АД е след изтичане на 6 месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:

Поръчителството е акцесорен договор, който предполага съгласие на кредитора и на поръчителя. Съгласието или знанието на длъжника е без значение за поръчителството.

Според установената практика на ВКС, прекратяването на поръчителството по чл.147, ал.1 ЗЗД поради изтичане на шестмесечния срок има действие само в отношенията между кредитора и поръчителя, но не и в отношенията между поръчителя и главния длъжник, когато последният дълг е съществувал и е погасен с плащането от поръчителя.

Прекратяването на поръчителството по чл.147, ал.1 ЗЗД е санкция за кредитора, който не е предявил иск срещу длъжника в шестмесечния срок от падежа на главното задължение.

Това прекратяване води до отпадане отговорността на поръчителя към кредитора, но не засяга автоматично регресните права на поръчителя към длъжника, ако последният дълг е съществувал и е погасен с плащането. В Решение № 337/04.12.2025 г. по т.д. № 796/2025 г. на ВКС, II т.о., се подчертава, че прекратяването на поръчителството е санкция за бездействащия кредитор, но не и за длъжника, ако дългът е погасен. В конкретния случай, с въведеното в производството възражение на изтичане на 6 – месечния срок се позовава именно главния длъжник - ответникът по иска.