Решение № 2421 от 27.06.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 5268/2025
- Вид
- Решение № 2421
- Подписан
- 27.06.2025
- В сила
- 16.07.2025
- Състав
- Даниела Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.10 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.10, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.11, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.11, ал.3, предл. първо · Закон за защита от домашното насилие
- чл.16, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 21 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 2421 гр. Варна, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20253110105268 по описа за 2025 година
Производството е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена от П. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., настоящ адрес гр.В., жк Т., ул.Ф., бл.**, вх.*, ет.*, ап.** срещу бившия й съпруг К. П. К., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес гр.В., бул.Г. К. № ***, вх.*, ап.**, датиращо от месец март тази година, продължаващо и към момента, изразяващо се в посещение на работното място на молителката и отправяне на обиди по отношение на личността й и закани за живота и здравето й. Молбата е подадена във Второ РУ при ОД на МВР – Варна, ведно с декларация по чл. 9 като с молба от 19.05.2025 г. се конкретизира в какво се изразява всеки акт на домашно насилие, осъществен на 24.03.2025 г., 08.04.2025 г. и 23.04.2025 г.
Твърденията са, че страните са бивши съпрузи и живеят в семейното жилещи в гр.В., бул.Г. К. № ***, вх.*, ап.**. Съпругът злоупотребявал с алкохол и от м.март молителката напуснала семейното жилище.
Молбата е подадена във Второ РУ при ОД на МВР Варна. Към молбата е подадена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН в която е описан акта на домашно насилие по време и място, както и в какво се изразява същия. Отправено е искане да се издаде заповед за незабавна защита без да са посочени конкретните мерки по чл.5, ал. 1 ЗЗДН.
По искане на молителката с определение от 25.04.2025 г. на осн. чл.18, ал.1 ЗЗДН е издадена заповед за незабавна защита № 83/25.04.2025 г., която е връчена на страните и е изпратена на началника на РУ по местоживеене на пострадалото лице и извършителя.
1
Страните по делото имат връзка по чл.3, т.1 от ЗЗДН.
Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН.
От тези факти и обстоятелства следва, че молбата е подадена в законоустановения срок срещу пасивно легитимирано лице в производството по ЗЗДН, следователно същата е допустима.
Представена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката лично и с упълномощен адвокат поддържа молбата.
Ответникът редовно уведомен за производството се явява лично в съдебно заседание, не се представлява. Не оспорва твърденията в молбата. Не сочи доказателства. Заявява пред съда, че не оспорва нищо и няма какво да каже.
Съдът след като се запозна с молбата, становищата на страните и доказателствата както поотделно, така и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата на П. А. е подадена от активно легитимирано по чл.3 ЗЗДН лице и в срока по чл.10 от ЗЗДН, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество от местно компетентния районен съд по местоживеене на пострадалото лице, който е РС Варна.
В хода на производството са събрани писмени доказателства. В подадената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН е описан акта на насилие.
Съдът е извършил справка НБД „Население“ от която е установено, че страните по делото са съпрузи по силата на сключен брак с акт за брак № 0323 от 18.03.1968 г.
От изисканата преписка от Второ РУ при ОД МВР Варна се установява, че е изготвена докладна записка от мл.инспектор Н.К. за това, че на 24.04.2025 г. около 11.00 часа е получен сигнал от П. В. А. за това, че съпругът й К. П. К. с когото не живее от м.декември 2024 г. е упражнил спрямо нея домашно насилие, изразяващо се в заплахи и обидни думи. Същите са отправени в офис в който тъжителката работи на адрес гр.В., ул.“Ц.“ № *. Снети са сведения от П. А., от К. К. и от Мартин П., който е син на страните.
Представено е удостоверение от Фондация „SOS-семейства в риск“, гр.Варна от което се установява, че молителката е посетила Центъра за социална рехабилитация и интеграция на жертви на насилие при Фондацията и е ползвала консултативни услуги. Посочила е дати на които съпругът е извършил насилие спрямо нея – 24.03., 01.04., 23.04.2025 г. Г-жа А. е споделила, че се страхува от преследването, заплахите и действията на съпруга й К. К.. Консултирана е от юрист на Центъра и предприема стъпки за защита по ЗЗДН.
2
Молителката е заявила, че е напуснала семейното жилище в което е останал да живее ответникът. Тя не желае да се връща в същото жилище. Към момента живее при дъщеря си. Моли забраната по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН да бъде за разстояние 50 м.
Съдът като съобрази становището на ответника по молбата, който не оспорва посочените обстоятелства, както и че не отрича да е извършил описаните действия в молбата и в декларацията, намира за установени твърденията в молбата за извършено от ответника спрямо молителката психическо насилие през м.март, което е продължило до датата на подаване на молбата в съда – 23.04.2025 г.
Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Съдът намира, че от събраните в производството доказателства – писменни и гласни се установяват твърденията в молбата и отразените в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН факти от което следва, че молбата е основателна и следва да се уважи.
Съдът намира, че подходящи в случая са мерките за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, като задължи извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и му се забрани да приближава на разстояние по-малко от 100 /сто/ метра молителката, жилището в което тя живее и местоработата й.
Забраната по т.2 следва да се определи за разстояние 100 метра, тъй като ответникът живее в семейното жилище, което се намира в близост до местоработата на молителката и ако се определи по-малко разстояние /50 м./ би се стигнало до затруднение или невъзможност К. да излиза от жилището и да се прибира в същото.
Мерките по т.3 и т.4 следва да се определят за срок 8 /осем/ месеца, тъй като съдът приема за установено, че в отношенията на съпрузите има напрежение, въпреки, че раздялата им датира от преди 6 месеца. Съгласно чл.5, ал.2 ЗЗДН мерките по ал. 1, т. 2 – 5 се налагат за срок от три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19.
Съдът определя дължимата държавната такса за производството в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на осн.чл.3 Тарифа за ДТСС по ГПК, която следва да се заплати от ответника, на осн.чл.11, ал.3, предл. първо от ЗЗДН.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.15 от Закона за защита от домашното насилие, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА К. П. К., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес гр.В., 3 бул.Г. К. № ***, вх.*, ет.*, ап.** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо П. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В., бул.Г. К. № ***, вх.*, ет.*, ап.** и настоящ адрес гр.В., жк Т., ул.Ф., бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, на осн.чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на К. П. К., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес гр.В., бул.Г. К. № ***, вх.*, ет.*, ап.** ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от 100 /сто/ метра молителката П. В. А., ЕГН **********, жилището с адрес гр.В., жк Т., ул.Ф., бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, както и местоработата на П. В. А. в гр.В., ул.Ц. № * за срок 8 /осем/ месеца, считано от 25.04.2025 г., на осн.чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на К. П. К., ЕГН ********** ДА ОСЪЩЕСТВЯВА контакт с П. В.
А., ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок 8 /осем/ месеца, считано от 25.04.2025 г., на осн.чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН ********** да плати по сметка на РС Варна държавна такса за производството в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
Да се издаде заповед за защита на осн.чл.16, ал.1 от ЗЗДН, която подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА К. П. К., ЕГН **********, че следва да изпълни незабавно заповедта и при неизпълнение следва задържането му от органите на Полицията, констатирали нарушението и уведомяване на Прокуратурата за предприемане на мерки за ангажиране на наказателна отговорност.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в 7-дневен срок от връчването му на страните, като указва на страните, че жалбата не спира изпълнението на заповедта.
Да се изпрати препис на решението на Началника на РУП по местоживеене на молителката и на ответника като му указва, че същият следва да следи за изпълнението на заповедта на осн.чл. 21 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4