Решение № 2062 от 08.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2062 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100508996 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „А.“ АД срещу решение от 07.06.2023 г. по гр.д. №63127/2021 г. на Софийския районен съд, 31 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на „Б.Е.“ ООД на основание чл.405 сумата от 11 503,63 лв., представляваща дължимо обезщетение по застраховка „Каско“ по полица №0306Х0555304 за щети по товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 316 ЦДИ“, рег. № ******* причинени на 03.08.2020 г., ведно със законната лихва върху уважения размер на главницата от 11 503,63 лв., считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 316 ЦДИ“, рег. № ******* до окончателното изплащане , както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че съдът неправилно е приел, че в случая не е налице груба небрежност, което представлява изключен риск по т.14.5 от ОУ. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Б.Е.“ ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Образувано е и по насрещна въззивна жалба на ищеца „Б.Е.“ ООД срещу решение от 07.06.2023 г. по гр.д. №63127/2021 г. на Софийския районен съд, 31 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ЗАД „А.“ АД: иск с правно основание чл.405 КЗ за разликата над сумата от 11 503,63 лв. до размера на сумата от 11 963,26 лв. като погасен чрез прихващане със сумата от 459,63 лв., представляваща вземане на ЗАД „А.“ АД за неизчерпана стойност на застрахователната премия към 14.10.2020 г. до датата на предсрочно прекратяване на застрахователния договор по полица №0306Х0555304, и за 1 горницата над сумата от 11 963,26 лв. до пълния предявен размер от 17 090,37 лв., представляваща дължимо обезщетение по застраховка „Каско“ по полица №0306Х0555304 за щети по товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 316 ЦДИ“, рег. № ******* причинени на 03.08.2020 г., и акцесорна претенция за заплащане на законната лихва върху първоначално заявения размер на главницата за горепосоченото застрахователно обезщетение от 10 000,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба на 04.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и законната лихва върху разликата над първоначално заявения размер от 10 000,00 лв. до размера от 11 503,63 лв. от датата на подаване на молбата за увеличение размера на иска на 03.04.2023 г. до окончателното изплащане, като и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че съдът неправилно е приел, че застрахователното обезщетение следва да бъде намалено с 30%, тъй като в ОУ липсва възможност за намаляване му. Поддържа, че съдът е извършил повторно прихващане с дължимата застрахователна премия, както и че е представил доказателства за дерегистрация на застрахованото МПС. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск за главница и да присъди върху нея законната лихва от датата на депозиране на исковата молба. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗАД „А.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която е отхвърлен изцяло предявеният иск с правно основание чл.86 ЗЗД, поради което е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбите.

По жалбата на ответника:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в тази му част, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.405 ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108 ал.1–3 или 5.

За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по безспорен начин: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната отговорност да представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната 2 страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респ. Общите условия на договора.

С настъпването на застрахователното събитие ответникът дължи заплащането на застрахователно обезщетение в уговорения размер, който е действителният размер на откраднатото имущество. Това следва и от разпоредбата на чл.386 ал.2 вр. чл.400 ал.2 КЗ, като последната норма предвижда, че за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, и при съобразяване и уговорките по застрахователния договор с общите условия – чл.405 ал.1 КЗ. Обезщетеното трябва да кореспондира с размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната стойност на вещта към момента на ПТП при пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.

От събраните по делото доказателства е установено при условията на пълно и главно доказване, че процесното ПТП е настъпило в района на Локомотивно депо – Бургас, като т.а.

„Мерцедес“ е преминавал през локомотивен обръщател и преминавайки през стеснена зона локомотив е потеглил на заден ход след подаден сигнал от ръководителя на маневрата, при което е настъпил страничен сблъсък с т.а. „Мерцедес“. В момента на потегляна на локомотива не е подавал светлинен или звуков сигнал, а в момента на потегляне на т.а.

„Мерцедес“ локомотивът е бил спрян и в него не е имало водач.

В ОУ към процесния застрахователен договор застрахователят е дефинирал и изброил неизчерпателно какво приема за груба небрежност. Според тази дефиниция грубата небрежност представлява неполагане на минимално дължимата се грижа за предпазване на застрахованото имущество. Тази дефиниция отговаря най-общо и на дефиницията за небрежност и груба небрежност, които са възприети в съдебната практика. Съгласно трайната практика на ВКС /решение №348/2011 г. по гр.д. №387/2010 г. на ІV ГО, решение №184/2016 г. по т.д. №3092/2014 г. на ІІ ТО и др./, наличието на груба небрежност представлява извод, които се прави въз основа на установените факти във всеки конкретен случай. Практиката приема, че груба небрежност, подобно на небрежността, в гражданското право представлява неполагане на дължимата грижа, такава каквато би положил добрия стопанин, но квалифицирането на небрежността като груба се дължи на неполагането на грижата, която и най-небрежния човек, занимаващ се със съответната дейност, би положил.

Грубата небрежност представлява неполагане на значително по-занижена степен на загриженост към извършваната дейност.

Според настоящия състав при процесното ПТП водачът на т.а. „Мерцедес“ действително е нарушил правилата за движение – разпоредбата на чл.35 т.1 Наредба №58/02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, забраняваща навлизането в сервитута и нарушаването на строителния габарит на железопътната инфраструктура, преминаването през железопътните линии на пътни превозни средства, пешеходци и животни извън определените за това места. Установи се, че при извършването на процесната маневра с локомотива обаче служителите на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД не се спазили предвидената в т.5.2 Инструкция за реда и начина на извършване на маневрена дейност в района на Локомотивно депо – Бургас – при извършване на маневрата е нямало стрелочник, който да подава сигнал и да предупреждава за предстоящото придвижване, като при потеглянето на т.а. водачът му се е огледал и е установил, че в локомотивът не е бил в движение и в него не е имало машинист. Всичко това води до извод, че не се установи неполагането на грижа, която и най-невнимателният, най-небрежният, зает с такава дейност 3 човек би положил за безопасността и сигурността си /собствената и на останалите участници в движението/. Поведението на водача на т.а. действително е повишило предпоставките за настъпване на ПТП – същият се е намирал в зона, забранена за движение на МПС, но същият е потеглил при спрян локомотив без машинист в него, т.е. водачът на т.а. е нарушил правилата за движение, но все пак е положил необходимата грижа за застрахованото имущество е за неговото предпазване, което изключва грубата небрежност.

По жалбата на ищеца:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично неправилно поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.390 ал.2 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите, или 2. експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение.

От приетото по делото заключение на САТЕ, което и настоящият въззивен състав кредитира напълно като обосновано и компетентно изготвено, се установява, че действителната стойност на т.а. „БМВ Мерцедес“ към датата на процесното застрахователно събитие и към датата на сключване на застрахователния договор възлиза на сумата от 19 500,00 лв., а стойността на необходимия ремонт е 18 905,02 лв., т.е налице е тотална щета, а размерът на обезщетение след приспадане на запазените части възлиза на 17 550,00 лв.

По въпроса за начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при пълно погиване на застрахованото имущество, е налице трайна практика на ВКС, според която застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Следователно независимо, че застрахователната сума по договора за имуществено застраховане следва да бъде равна на действителната стойност на имуществото към момента на сключване на договора, тази сума съставлява една максимална горна граница на дължимото обезщетение за срока на действие на договора, но не винаги подлежи на изплащане в пълен размер. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на настъпване на събитието, като при погиване или кражба на МПС този размер е равен на действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.