Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262 от 11.10.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Частно наказателно дело 1328/2024
Вид
Решение № 262
Подписан
11.10.2024
Състав
Даниел Нанев Марков, Цвета Живкова Попова, Ангел Димитров Гагашев

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Бургас, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Сузана Т. Чинева-Койнова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Частно наказателно дело № 20242100201328 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).

Образувано е по искане на Главна администрация на община Gussing, Република Австрия за признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган на Австрия, с което на **** гражданин М. М. е наложена финансова санкция за извършено административно нарушение, санкционирано съгласно законите на Австрия - § 20, Abs. 2 и § 99, Abs. 3 от StVO /Правилник за движение по пътищата/. Към писмото са приложени решение за налагане на финансова санкция от несъдебен орган на Република Австрия и удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, в превод на български език.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа становище, че са налице всички основания за признаване на решението на чуждестранния несъдебен орган и изпълнението му.

Засегнатото лице М. М., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Постъпила е молба от засегнатото лице, видно от която в деня на съдебното заседание г-н М. ще отсъства от страната, поради което няма да се яви в съда.

1

Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението и разпоредбите на закона, прие следното:

С решение по дело № BH-GS/03/246000010388 от 13.03.2024 г., издадено от несъдебен орган на Република Австрия, на М. М. е наложена финансова санкция в размер на 70.00 евро за това, че на 16.01.2024 г. в 01:10 часа е извършил нарушение „превишаване на скоростта“ с автомобил с регистрационен номер *** в населено място: Nickelsdorf, A4, StrKm 61,950, Fahrtrichtung Ungarn. Разрешената максимална скорост била 130 км/ч, а измереното превишаване на скоростта (след изваждане на допустимата погрешност на измерването) – 19 км/ч. Санкцията е наложена на основание § 20, Abs. 2 и § 99, Abs. 3 от StVO /Правилник за движение по пътищата/.

Въз основа на това решение е издадено удостоверение по т. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

В удостоверението са посочени данните, индивидуализиращи засегнатото лице – имена, дата на раждане, адрес, както и данни за обстоятелствата, обосноваващи наложената санкция по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Решението за налагане на финансова санкция е постановено от несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз и е влязло в сила на 3.04.2024 г. Същото е издадено срещу *** гражданин, чието постоянно местоживеене е на територията на Република България. Засегнатото лице е санкционирано за деяние, което нарушава правилата за движение по пътищата и за което съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС не се изисква двойна наказуемост. Тоест налице са задължителните условия за признаване и изпълнение на решението.

В случая не е налице някое от факултативните основания, изрично посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението. Удостоверението съдържа всички предвидени в закона и рамковото решение реквизити и съответства на съдържанието на решението, изпратено от издаващата държава. В него е посочено, че не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава. От текста на удостоверението се установява, че производството срещу засегнатото лице е било писмено, като на 18.03.2024 г. решението е било връчено на лицето и същото е било уведомено относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалването му. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство. Решението е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство е наказателноотговорно и по отношение на което липсват доказателства за наличие на имунитет или привилегия, които правят изпълнението му недопустимо.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице и факултативните основания за отказ по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от закона. Решението за налагане на финансова санкция не е било постановено вследствие на проведен съдебен процес. Както беше посочено по-горе производството е било писмено, като заинтересованото лице е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да го обжалва. Съдебният състав не поставя под съмнение това уведомяване, тъй като регламентираното от 2

ЗПИИРКОРНФС производство е израз на принципната позиция на взаимно доверие между държавите-членки на ЕС. М. М. не е упражнил процесуално си право да обжалва решението на несъдебния орган за налагане на финансова санкция, последица от което е влизането на акта в сила.

По делото липсват доказателства за плащане – пълно или частично на наложената глоба. Тъй като паричното задължение е в евро (глоба в размер на 70.00 евро), съдът определи равностойността на сумата в български левове по курса на Българската народна банка за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция, а именно 136.91 лева.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС), съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение по дело № BH-GS/03/246000010388, постановено на 13.03.2024 г. от несъдебен орган в издаващата държава – Bezirkshauptmannschaft Gussing, Република Австрия, влязло в сила на 03.04.2024 г., с което на българския гражданин М. Х. М., роден на *** г., с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, кв. „***“ № *, ет. *, ап. *, ЕГН:

********** е наложена финансова санкция за извършено административно нарушение на територията на издаващата държава, а именно за това, че на 16.01.2024 г. в 01:10 часа, като водач на превозно средство с регистрационен номер *** (BG), движейки се в Nickelsdorf, A 4, StrKm 61,950, Fahrtichtung Ungarn, е превишил максимално допустимата скорост от 130 км/ч. с 19 км/ч., като на основание § 20, Abs. 2 и § 99, Abs. 3 от StVO /Правилник за движение по пътищата/му е наложено административно наказание глоба в размер на 70,00 евро, с равностойност в български левове по курса на БНБ – 136,91 /сто тридесет и шест лева и деветдесет и една ст./ лева.

Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за решението на съда, както и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на Националната агенция по приходите.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. Бургас в 7-дневен срок от узнаването за постановяването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4