Решение № 11009 от 09.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11009 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110106632 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „**** А.С.“ ЕООД да заплати на В. В. Й. сумата от 65 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания, от трудова злополука, настъпила на 23.11.2021г. на работното място на ищцата:

ТР „***“- ТПМ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2021г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 12 216.60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от тази трудова злополука, изразяващи се в извършени разходи за лечение във връзка с нея в размер на 116.60 лева, както и в разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би получавала, и действително полученото от нея обезщетение за временна неработоспособност за периода от 23.11.2021г. до 15.10.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1099.08 лева, представляваща обезщетение за забава върху обезщетението за имуществени вреди, съставляващи пропусната полза, за периода от 23.11.2021г. до 15.10.2022г.

Ищцата твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение по сключен помежду им трудов договор от 07.10.2020г., по силата на който заемала длъжността „охранител“ с място на работа: гр. София, „Топлофикация София“ ЕАД, ТР „***“- ТПМ.

Поддържа, че на 23.11.2021г., около 6 часа, докато изпълнявала служебните си задължения на така определеното място на работа претърпяла злополука- при обхождане на територията на охранявания обект се спънала, паднала и получила счупване на горния край на раменната кост (хумерус), която била призната за трудова с разпореждане на НОИ от 30.11.2021г.

Веднага след инцидента ищцата изпитвала силни билки, поради което била откарана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където била установена получената травма и й била поставена ортеза за срок от 30 дни. След инцидента не можела да се обслужва самостоятелно битово и хигиенно, посещавала няколко пъти седмично рехабилитатор, като и към настоящия момент движенията й с лявата ръка са ограничени, поради което същата не може да извършва обичайната домакинска работа и да работи както преди трудовата злополука, като освен това, все още изпитва незатихваща болкова симптоматика. След инцидента ползвала отпуск 1 поради временна неработоспособност през продължителен период, а с експертно решение на ТЕЛК от 14.10.2022г. пожизнено й била призната трайно намалена работоспособност в размер на 30 %. Злополуката се отразила негативно и върху психиката й- изпитвала тревожност, напрегнатост и раздразнителност, променила начина си на живот, ограничила социалните си контакти, превърнала се в безпомощен и агресивен човек. Наред с това, в периода от 23.11.2021г. до 15.10.2022г. претърпяла и имуществени вреди, формирани от разликата в трудовото възнаграждение, което би получавала, в случай че злополуката не бе настъпила, от една страна, и реално полученото от общественото осигуряване обезщетение за временна неработоспособност, от друга, а и изразяващи се в извършени от нея разходи във връзка с увреждането. При тези доводи претендира процесните вземания, законна лихва, обезщетение за забава, както и разноски за настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове, поддържайки, че настъпилата злополука не следва да се приема за трудова, тъй като в случая ищцата умишлено се отклонила от възложената й трудова функция, като вместо да изпълнява задълженията си на пост 1 в процесния топлорайон, на който била разпределена за целия месец и който бил стационарен, тя извършвала обход, какъвто извършвали охранителите, разпределени на пост 2. В условията на евентуалност това нейно поведение, както и придвижването й в рамките на топлорайона през тъмната част от денонощието, без да използва зачислените за всеки от охранителните постове фенери, респ. прожектори, работодателят сочи като проява на груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, допринесла за настъпване на злополуката, поради което счита, че евентуално следващото се на ищцата обезщетение следва да бъде съответно намалено. Оспорва настъпването на сочените от ищцата негативни последици върху психиката й, респ. техните продължителност и интензитет. Счита, че определената от органите на медицинската експертиза трайно намалена работоспособност не се намира в причинна връзка с инцидента, респ. увреждането от него, а се дължи на непровеждане от служителката на назначеното й лечение, късното започване на назначената й физиотерапия, отказа й да се диспансеризира, както и на друго „съпътстващо увреждане“. А определеният срок на трайно намалената работоспособност- пожизнено, обосновава с обстоятелството, че пострадалата била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в който случай съобразно нормата на чл. 101, ал. 5, изр. 1 ЗЗ видът и степента на увреждане на лицето се определят пожизнено. В условията на евентуалност спрямо така изложените доводи оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, считайки я за силно завишена с оглед установената съдебна практика по сходни случаи, както и с оглед цялостното състояние на ищцата, поддържайки, че сочените от нея тревоги и потиснатост са непропорционални на обективното й състояние. За необосновани счита и твърденията на ищцата за изпитани от нея тревоги във връзка с финансовото й състояние, тъй като същата получавала трудово възнаграждение по две трудови правоотношения, както и обезщетение от НОИ, а освен това, впоследствие сама инициирала прекратяване на трудовото правоотношение, с което сама се поставила в ситуация да не получава трудов доход. Като самостоятелно основание за неоснователност на претенцията за обезщетяване на имуществени вреди ответникът сочи обстоятелството, че разходите, за които с исковата молба са представени доказателства, представляват луксозни разноски, сторени по преценка на ищцата, които не се намират в причинна връзка с инцидента. Оспорва на ищцата да се следва обезщетение в размер на разликата между трудовото й възнаграждение и обезщетението за временна неработоспособност, поддържайки, че съобразно т. 6 ППВС 4/1975г. тази разлика се дължала до достигането на възрастта за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, която ищцата била достигнала. В условията на евентуалност претенцията се оспорва и по размер с оглед размера на основното трудово възнаграждение на ищцата и периода, за който се претендира обезщетението. Ответникът поддържа, че при всички случаи на основание нормата на чл. 200, ал. 3 КТ от определеното от съда 2 обезщетение следва да бъде приспадната стойността на полученото обезщетение от общественото осигуряване. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Фактическият състав, обуславящ ангажиране на обективната гаранционнообезпечителна имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди- така, както са заявени в исковата молба, включва следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ осъществяване на злополука, която по надлежния административен ред да е призната за трудова по смисъла на чл. 55 КСО с влязло в сила разпореждане по чл. 60 КСО; 2/ настъпване на имуществени и неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на материални и нематериални, но правно защитими блага на работника или служителя, респ. на негови близки; 3/ причинноследствена връзка между злополуката и вредоносните последици, т. е. последните да съставляват закономерна, естествена последица от настъпилия инцидент; 4/ размер на имуществените вреди- на извършените разходи в причинна връзка с претърпяната злополука, респ. на разликата между получаваното от служителя преди злополуката трудово възнаграждение и изплащаното му обезщетение за временна неработоспособност през исковия период, като процесуалното задължение да установи при условията на пълно и главно доказване тези обстоятелства принадлежи на ищеца.

Между страните не са спорни, поради което на основание разпоредбите на чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което на 22.11 срещу 23.11.2021г. ищцата, заемаща длъжността „охранител“, е изпълнявала трудовите си задължения в определеното й място за работа: гр. София, „Топлофикация София“ ЕАД, ТР „***“- ТПМ, както и че на 23.11.2021г., рано сутринта е претърпяла злополука, в резултат от която е получила травматично увреждане- счупване на горния край на раменната кост (хумерус). Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с правно значение се установяват и от надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните трудов договор № 214/07.10.2020г. и заповед № 249/07.10.2020г. на работодателя, съгласно които ищцата е била назначена на длъжността „охранител“ в ответното дружество „**** А.С.“ ЕООД с място на работа: ТР „***“- ТПМ, както и от разпореждане № 31092/30.11.2021г. на ТД на НОИ- София- град, с което процесният инцидент- спъване и падане на ищцата върху лявото й рамо при обхождане на охранителната територия на обект, е квалифициран по надлежния административен ред по чл. 60 КСО като трудова злополука, и писмо от ТД на НОИ- София- град от 26.11.2024г., пришито на л. 117 от делото, съгласно което разпореждането от 30.11.2021г. е влязло в сила на 01.01.2022г.

За пълнота и прецизност следва да се изясни, че обстоятелството дали злополуката е настъпила при изпълнение на възложената работа не подлежи на установяване в настоящото производство, доколкото определянето на дадена злополука като трудова се осъществява от съответното териториално поделение на НОИ по административен ред, като обстоятелствата, квалифициращи я като такава, вкл. настъпването й при или по повод изпълнение на трудовите функции, се преценяват именно в рамките на последното, поради което при влязло в сила разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО, каквото в случая не е спорно, че е налице, съдът, сезиран с иск за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя във връзка с инцидента, е обвързан от заключението на органите на НОИ, че настъпилият инцидент има характера на трудова злополука.

Същевременно, доколкото съгласно изричните разпоредби на чл. 201, ал. 1 и чл. 201, 3 ал. 2, т. 1 КТ гаранционно- обезпечителната отговорност на работодателя може да бъде изключена, респ. редуцирана при наличие на посочените в тези разпоредби предпоставкиумишлено причинено от пострадалия увреждане, респ. допусната от последния груба небрежност, обусловила настъпването на злополуката, поведението на служителя при настъпване на инцидента, в случай че същото е своевременно въведено в предмета на доказване от ответника- работодател чрез навеждане на възражения по чл. 201, ал. 1, респ. ал. 2 КТ подлежи на установяване и преценка от съда, сезиран с искане за ангажиране на безвиновната имуществена отговорност на работодателя, независимо че злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 КСО и въпреки нормата на чл. 55, ал.

3 КСО- в този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 111 от 23.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2694/2019 г., IV г. о.

Не са спорни между страните и конкретните време и място на настъпване на инцидента- рано сутринта- около 5:45 часа, на 23.11.2021г., по време на нощна смяна на ищцата в качеството й на охранител на обект- ТР „***“- ТПМ, както и осъществяваното от нея конкретно поведение непосредствено преди и при инцидента- извършване на обход в рамките на охраняваната територия с цел изключване на осветлението в обекта, при който същата се спънала и паднала върху лявото си рамо- в този смисъл са приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните документи- разпореждане на ТД на НОИ за приемане на злополуката за трудова, подадена от работодателя до ТД на НОИ декларация за настъпила трудова злополука, писмените обяснения на пострадалата, както и на неин колега, изпълнявал служебните си задължения на същия обект през процесните нощ и сутрин, както и докладна записка до работодателя от изпълняващия длъжността „ръководител охранителна дейност“ в ответното дружество.