Решение № 692 от 22.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 692

-, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20235530104045 по описа за 2023 година

Предявен е пряк иск с правно основание чл. 432, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ.

Ищецът - твърди в поправената си искова молба, че бил собственик на л.а. с марка „-“ и модел „-“, с рег. № -, с номер на двигателя: -, шаси: -, с основен цвят „сив металик”, с вид гориво: дизел. При ответника била сключена застраховка, с която третото лице -, било застраховало лекия си автомобил „-“, с рег. № -, със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на водачите на МПС, която към датата на произшествието била в сила. На - г., в -, в - часа, на кръстовището на - и -, движейки се в посока от - на - по -, водачът - подал с пътепоказателя на управляваното от него МПС, че ще извършвал маневра - завой наляво по -, и заел позиция в лявата част на пътната лента, от която рязко се отклонил вдясно и бил блъснат от движещото се в същата лента след него МПС, управлявано от ищеца. На същата дата той подал документи за щета в ликвидационния център на ответника. За произшествието бил съставен в МВР - протокол за ПТП № -/- г. От страна на ответника бил съставен опис-заключение, в който били описани от оторизирано лице (технически експерт) при застрахователя, видимите щети по самия автомобил, които били значителни. Ответникът уведомил ищеца, че по повод образуваната пред него щета, щял да му изплати и му заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1200 лева, за да можел да ремонтира автомобила, която сума се оказала крайно недостатъчна за покриване ремонтирането на реалните щети на лекия автомобил. Ищецът предоставил МПС за ремонт в сервиз на фирма - -. На - г. фирмата ремонтирала лекия му автомобил и му издала проформа фактура № -/- г., по силата на която следвало той да заплати за извършената ремонтна дейност общо 3949 лева. На - г., чрез пълномощник, подал молба - възражение с вх. № 24 до ответника по щета № - от - г., за доплащането на разликата от предоставената сума от 1200 лева до 3949 лева, тоест сумата от 1

2749 лева. До днешна дата нямало получен документ за отказ или одобрение на претенцията му за доплащане на щетата по отремонтиранато МПС. Отказът за изплащане на застрахователно обезщетение бил незаконосъобразен и неоснователен. Ищецът се чувствал изключително обиден и разочарован от действията и мълчаливия отказ на ответното дружество. Ремонтните операции, подмяна на резерви части и труд, вследствие на удара от МПС, управлявано от застрахования, били описани подробно в приложената проформа фактура № -/-г., като общата им стойност била 3949 лева. Тези цифри били по официални данни, които ищецът бил получил от сервиза, в който били извършени неотложните и наложителни ремонтни дейности, вследствие на ПТП. Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ, увреденото лице можело да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не бил платил в срока по чл. 496, откажел да плати обезщетение, или ако увреденото лице не било съгласно с размера на определеното, или изплатеното обезщетение. Искането е да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 2749 лева за главница от неплатена разлика между изплатеното му от застрахователя застрахователно обезщетение и действително платената сума за отстраняване на повредите по автомобила му, настъпили при застрахователно събитие ПТП на - г., и законна лихва върху главницата от 03.10.2023 г. до изплащането й, както и разноските по делото.

Ответникът - оспорва предявения пряк иск по основание и размер, който моли съда да отхвърли, като неоснователен, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор и писмени молби по делото, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

От представения в заверени преписи и от двете страни по делото протокол за ПТП № -/- г., съставен от посочения в него орган на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР С., след посещение на място, преценен съвкупно с т. 1-2 и 6 от заключението на назначената по делото съдебно – автотехническа експертиза (ЗСАТЕ), което в тази му част съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства (чл. 202 ГПК), се установява несъмнено, че на - г., в - часа, ищецът управлявал от - на -, по -, в -, собствения си л.а. „- -“, с рег. № - (л. 7-8, 80 и 99-100). Пред него в същата пътна лента и посока на движение по същата ул. - в -, управлявал собствения си л.а. „-“, с рег. № - - - (л.

80). Достигайки кръстовището с - последният подал пътепоказател за завой на ляво на управлявания от него автомобил по - и се пристроил за такъв завой в лявата част на пътната лента, след което се отклонил на дясно и бил блъснат от движещият се след него и предприел заобикалянето му от дясно автомобил на ищеца, който вследствие на удара на свой ред се отклонил на дясно и с предната си дясна част ударил в задната му част паркиран на тротоара друг лек автомобил така, както е посочено на схемата на ПТП в съставения за 2 същото протокол (л. 80).

Този протокол за ПТП е съставен от посоченото в него длъжностно лице от горепосочената служба на МВР за контрол на пътя, в кръга на службата му по чл. 125 ЗДвП, по предвидените за това форми и ред в чл. 125а ЗДвП, след посещение на място на ПТП.

Поради това представлява официален свидетелстващ документ, който не е оспорен от страните по делото и се ползва поради това с необорена по делото материална доказателствена сила (чл. 179, ал. 1 ГПК). Поради това доказва несъмнено горепосочения механизъм на ПТП и поведението на всеки от участниците в него (чл. 179, ал. 1 ГПК).

Поради това съдът намери за несъмнено доказани от този протокол за ПТП по делото горепосочения механизъм на процесното ПТП и участниците в него, включително и причинилият го участник -.

Поради това, като противоречащо на този протокол за ПТП, съдът не възприема т. 4, изр. 5 от ЗСАТЕ, в което вещото лице необосновано е заключило, че схемата в протокола за ПТП не била отразявала написаното в обстоятелствената му част (л. 100). Не възприема, като вътрешно противоречиво и необосновано, и заключението в т. 3 от ЗСАТЕ, в частта й, в която вещото лице, „след изследване на деформациите фиксирани на приложените снимки“, е определило скоростта на л.а. „-“ „на около 25 км/ч, а скоростта на л.а. - на около 45 км.ч.“, и то при положение, че в предходното изречение на същата точка от същото заключение, самото вещо лице е посочило, че в материалите по делото няма технически значими данни, на база на които да се изчисли скоростта на движение на тези автомобили (л. 100). Като необосновано, защото е базирано само на горепосоченото му необосновано заключение за скоростта на автомобилите при ПТП, съдът не възприема и т. 5 от ЗСАТЕ в частта й, в която вещото лице е заключило, че и ищецът имал възможност да предотврати процесното ПТП, като проявял съобразителност и извършел маневрата заобикаляне на л.а. „-“ с близка до неговата скорост, още повече, че намаляващият скоростта си л.а. „-“ представлявал зрителна преграда към част от пешеходната пътека на -ния вход на кръстовището, и движението със скорост около 45 км/ч била неподходяща за приближаване към пешеходна пътека на оживено кръстовище (л. 100). Съдът не възприема, като необоснована в тази му част и т. 11, изр. 3 на ЗСАТЕ, в която вещото лице е посочило, че в случая бил направен първоначален оглед на - г. и допълнителен оглед на - г., при положение, че със застрахователната преписка ответникът е представил и заверен препис на трето опис-заключение на негово вещо лице на щетите на увредения при ПТП автомобил на ищеца и на - г., при което огледите им от вещи лица на ответника са били три, а не два (л. 7-9 и 102). В останалата му част, съдът възприема това ЗСАТЕ, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства (чл. 202 ГПК).

От протокола за ПТП и възприетите от съда т. 1 и 2 на ЗСАТЕ, съдът установи, че в действията на ищеца, в качеството му на водач на увреденото при това ПТП МПС, при конкретната пътна обстановка, няма данни за пропуски и нарушения на правилата за движение по пътищата, нито възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП.

Поради това няма и съставен АУАН за извършване на такова нарушение по ЗДвП, видно от 3 протокола за ПТП (л. 80). От последния е видно обаче още, че застрахованият при ответника водач - -, не е изпълнил при ПТП задължението си по чл. 25, ал. 1 ЗДвП - преди да се отклони отново на дясно по платното за движение на -, след като преди това е подал сигнал с пътепоказателя и пристроил за завой на ляво по -, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него и минават покрай него, и едва след това да извърши тази маневра по отклоняване отново на дясно по платното за движение на -, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение (чл. 25, ал. 1 ЗДвП). Поради това само на него е съставен посочения в долния десен ъгъл на протокола за ПТП - АУАН за това му нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП (л. 80).

Въпреки обаче неоснователните възражения за противното в отговора, е без правно значение за изхода на настоящото дело, дали въз основа на този АУАН е издадено и наказателно постановление за това му нарушение по ЗДвП, защото последното не е обуславящо допустимостта и основателността на прекия иск на увредения ищец по делото (чл. 432 КЗ).

Поради това, с оглед всички изложено, съдът намери за неоснователни всички (посочени в отговора, като евентуални, но без посочено в него вътрешно-процесуално условие, обуславящо разглеждането им – б.р.) възражения и доводи за противното на пълномощника на ответника в отговора му (че в условията на евентуалност оспорвал виновното и противоправно поведение на водача, вследствие на което да било настъпило процесното ПТП; че не били изяснени обстоятелствата, причините и механизма, които довели до настъпването му; че от представения като доказателство протокол не ставало ясно, какъв бил механизма на настъпилото ПТП, пътна обстановка, местоположение на участниците и други относими факти и обстоятелства от значение за изясняване на механизма на ПТП; че било налице противоречие между механизма на ПТП, който бил отразен в протокола за ПТП, и получените деформации по двете пострадали МПС; че ПТП не било настъпило при посочените в протокола за ПТП и твърдените в исковата молба обстоятелства; че липсвало заявено виновно поведение от застрахования при ответника; че ПТП било възникнало следствие безпричинно внезапно отклоняване в дясно от водача на л.а. „-” 2 с рег. № -, което било нарушение на чл. 25 ЗДвП; че причина за настъпване на ПТП не било виновно и противоправно поведение на водача - -, който не следвало да носи отговорност, респективно ответника; че не били представени доказателства и от ищеца в тази насока; че липсвали данни по делото за образувано административно - наказателно производство срещу водача - за извършено нарушение по ЗДвП, както и данни, че същият бил санкциониран по административен ред за извършено нарушение на ЗДвП; че вредите по л.а „-”, с рег. № -, не били в причинно - следствена връзка с процесното ПТП – л. 48).

На - г., като претърпял имуществени вреди от същото ПТП, ищецът, чрез своя пълномощник, е подал до ответника уведомление за това ПТП с искане да му бъде изплатено обезщетение за причинените му при същото имуществени вреди, в което му уведомление е посочена и банковата му сметка за изплащането му (л. 79). За причинените му при това ПТП имуществени вреди, служители на ответния застраховател са съставили на - г., на - г. и на - г. представените със застрахователната преписка три описа – заключения по 4 щета (л. 7-9). От същите и т. 7 и 8 на ЗСАТЕ се установява несъмнено по делото, че в пряка причинна връзка от процесното ПТП, увреденият при същото лек автомобил на ищеца е получил само посочените в последния опис-заключение по щета на вещо лице на ответния застраховател от - г. увреждания, посочени и в приложение № 1 към т. 7-8 ЗСАТЕ (л. 74 и 100-101). Сред тях не са посочените в представената от ищеца с исковата му молба проформа фактура № -/- г. – радиатор и десен допълнителен фар/халоген, които липсват в описите на ответната застрахователна компания и на вещото лице в приложение № 1 към т.