Акт от 28.06.2019, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№1138 гр. Перник, 28.06.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и първи юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00029 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл.

422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл.

422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу В.В.П., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 142,53 лв., представляваща 1/6 от главницата за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев”, бл. 60, вх. А, ап. 20 в размер на 855,15 за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. включително, сумата от 24,91 лв., представляваща 1/6 законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 149,48 лв. за периода от 08.07.2014г. до 26.09.2017г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 07993/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по облигационното правоотношение, в което се намират с ответника, като е доставяло топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за процесния период от време, но от страна на ответника е налице неизпълнение на задълженията му, респ. незаплащане на дължимите за това суми.

В законоустановения едномесечен срок, ответната страна, чрез пълномощника си, е депозирала писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер, като се твърди, че липсва облигационна връзка между страните. Направено е възражение за погасяване на част от вземанията, поради изтекла давност.

В съдебно заседание, ищеца поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба, като не взема становище по направеното възражение за погасяване по давност на част от вземанията.

Ответникът, от своя страна, чрез пълномощника си, пледира за отхвърляне на предявените установителни искове, като неоснователни. Излага твърдения за липса на облигационна връзка между страните.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

За сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 5939 от 14.11.2018г. по ч. гр. д. № 07993 по описа за 2018г. на ПРС. Същата е била връчена на ответника (в хода на заповедното производство – длъжник), като в срока по чл. 414 ГПК длъжника (ответник по настоящото дело) е оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.

1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

В настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства – заверено копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот от 22.12.1990г., удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца изх. № 19/ГРС-3299 от 16.05.2019г. е видно, че ответникът притежава 1/6 идеална част от процесния имот. Съдът не споделя възражението на ответника, че цитираните писмени доказателства са неотносими към настоящи правен спор, с оглед обстоятелствата, че същите установяват роднинската връзка между ответника от една страна и лицето, придобило процесния имот с посочения акт за собственост (в режим на СИО), както и размера на частта, придобита от ответника от своя наследодател Васил П. Михайлов.

Съдът намира, че ответникът, като съсобственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.

Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.

В съдебното заседание, ответникът, чрез пълномощника си, е посочил, че не оспорва обстоятелството, че до процесния имот е доставяна топлинна енергия на стойност, идентична с претендираната от ищеца. Ответната страна не оспорва и размера на претендираната лихва за посочения исков период. Предвид това, съдът е обявил това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

С оглед обстоятелството, че се установи, че ответникът е носител на 1/6 от правото на собственост на процесния имот, в синхрон с липсата на ангажирани по делото доказателства, сочещи за извършено плащане от страна на ответника, съдът намира, че предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ следва да бъде уважен.

Ответникът, обаче, е направил възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно константната съдебна практика, когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, което се погасява с тригодишен давностен срок. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 13.11.2018г., поради което съдът намира, че вземането на ищеца за главница, чиято изискуемост е настъпила преди 13.11.2015г., са погасени по давност. С оглед обстоятелството, че ответникът отговаря съобразно обема си от права, съдът намира, че погасени по давност са вземанията за главница в размер на 38,53 лева за периода от 01.05.2014г. до 13.11.2015г., поради което и установителният иск за тях следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради изтекла давност.